– артист с изключителна звукова култура, стилова дълбочина и силно индивидуално присъствие.
Формирана в традициите на водещи европейски школи – Royal Academy of Music в Лондон, Universität für Musik und darstellende Kunst Wien и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София – тя изгражда международна кариера, която я отвежда на престижни сцени като Carnegie Hall, Musikverein, Wigmore Hall и Suntory Hall.
Нейният артистичен път е белязан от срещи с изявени личности на музикалния свят, сред които Владимир Юровски, Юлиан Рахлин, Албена Данаилова, Кирил Герщайн, Виктория Постникова и Дмитрий Ситковецки, Юкка-Пекка Сарасте. Работата ѝ с тях оформя интерпретации, отличаващи се с интелектуална дълбочина, финес и изразителна свобода.
Лафчиева е носител на наградата на Фондация Херберт фон Караян във Виена, на отличието „Музикант на годината“ в категория „Дебют“, както и двукратен носител на награда на Министерството на културата за принос към популяризирането българската култура.
В продължение на години тя е соло кларинетист в Симфония Финландия и Тампере Филхармоник, където развива характерния си звуков почерк, съчетаващ северна прозрачност с централноевропейска традиция. Паралелно с това поддържа интензивна солистична и камерна дейност.
Като педагог заема професорска позиция в JAMK University of Applied Sciences (Финландия), а понастоящем е професор по кларинет в Италия, където предава своя артистичен опит на ново поколение музиканти.
Наред с концертната си дейност, тя активно работи в областта на културния мениджмънт и инициира международни проекти и фестивали, насочени към диалога между традиция и съвременност.
Деница Лафчиева е омъжена за виолиста и диригент Александър Земцов (Александър Гордън Земцов), с когото често реализира съвместни артистични проекти.
(интервю-част 2)
Г-жо Лафчиева, върху какво работите в момента или проект, който искате да се случи?
- В момента работя над страшно много неща - освен концертите с прекрасни музиканти, организирам конкурс за млади музиканти във Виена, работя на записа на “New York Counterpoint” от Стийв Райх. Това е произведение за 9 кларинета и 3 бас кларинета, които се записват и се изпълняват със записа, а соло гласът е на живо. Много интересно произведение. Представлява хаосът и ежедневието на Манхатън. Със Стийв Райх, с който ще работя следващата година на престижния Австрийски международен фестивал в Графенег. Като студентка в Кралската музикална академия в Лондон, аз бях един от създателите на Стийв Райх Ансамбъл. Бяхме студенти в Royal Academy и направихме този прекрасен ансамбъл, който изпълняваше и записваше само музика на Стийв Райх. Работехме отблизо със Стийв с години. Очаквам с нетърпение новата ни среща след 20 години със Стийв в Австрия.
Лятото е пълно с майсторски класове - давам ежегодно майсторски класове в Бреша, Италия, както и във Виена. Винаги съм била музикант, но и винаги съм обичала да организирам концерти, фестивали, проекти, конкурси. Тази година е годината на Моцарт, свиря много концерти като солист концерта за кларинет на Моцарт, както и кларинетния му квинтет. С радост ще свиря и в България това лято. Поканена съм от фестивала "Варненско лято", да честваме заедно 100-годишнината на фестивала. Това е една голяма дата. В първата седмица на септември ще свирим с много наши приятели и прекрасни музиканти като емблематичните пианисти Елизабет Леонская, Виктория Постникова, Александър Гиндин.
Диригентът Владимир Юровски също ще свири с нас произведението на Прокофиев – „Увертюра на еврейски теми“, за кларинет пиано и струнен квартет. Йерусалимският квартет ще дойде, съпругът ми – известният виолист, диригент и педагог Александър Гордън Земцов, соло фаготистът на Мюнхенска Филхармония Бенц Богани, обоистът на Концертгебау Александър Кример, бас кларинетистът на Римската Опера Сауро Берти. Фестивалът в тази седмица е посветен на славянската музика, композитори и изпълнители. С Владимир Юровски имаме дългогодишна дружба и се радваме винаги на общуването с него. Той е прекрасен пианист. След това следват много концерти в Швеция с квинтетите на Брамс и Моцарт, отново Моцарт във Виена през октомври и така цялата година.
Обичам също и да организирам музикални събития. Правих това с години, след това реших да завърша втора магистратура за музикален мениджмънт, за да имам и професионални знания. Обичам усещането, когато завърша успешно един голям финален продукт, започвайки винаги от нищо, от една идея. Обичам да се запознавам с нови хора, които също се влюбват в поредния проект и продължаваме заедно, защото успехът не е личен, успехът ти се дава от хората. Ти не можеш да бъдеш успешен без хората да ти позволят или да ти дадат този успех. Те решават, дали ти ще получиш въпросната награда, те пожелават ти да си техен колега в оркестъра или в университета след конкурса, който ти държиш пред цяла комисия, те пожелават да бъдат спонсори на твоя проект, те пожелават да вземат интервю от теб….Успехът се дължи на хората, които те тласкат напред.
Голям вдъхновител беше и моя втори професор по кларинет проф. Петер Шмидъл вече в Университета по музика и сценични изкуства във Виена. Той бе не само първи кларинет на Виенска филхармония и професор, но и невероятен мениджър и организатор, както и прекрасен човек. Той бе председател на Виенска филхармония, артистичен директор на международния фестивал Pacific Music Festival, в Япония, бе културен съветник на японския император, за кратко и директор на фестивала в Залцбург и винаги имаше време за студентите си. Той ме научи и ме вдъхнови, че има време за всичко, ако го искаш достатъчно и си достатъчно добре организиран и отдаден.
Вашият син иска ли да стане музикант? Вярвате ли в силата на родовата енергия/традиция?
- Синът ми е все още малък, едва на 12 години е. Освен, че е отличник в едно от най-престижните австрийски училища, учи и в оперното училище на Виенската държавна опера и вече пее сола в много постановки.Този месец пее като солист във Виенската опера с оркестърът на Виенската опера (Виенска филхармония), хор Шонберг и Кралският Балет от Лондон произведението на Бърнстейн Chichester Psalms. Това произведение е за момче сопрано, оркестър и хор. Пее в три постановки Visionary Dances през април. Той учи в оперното училище от 8-годишен и участва в оперно представления в детския хор на Виенската опера в представления на Кармен, Бохеми, Воцек и т.н., но от тази година пее изцяло като солист.
Това е един дълъг процес на много репетиции, и вътрешни конкурси. Славата и красотата на момчешкият глас сопрано е много голяма и ценна, защото е мимолетна. Момчетата, които притежават този ангелски глас преди да мутират го притежават за много кратко време, но има много произведения, които са написани за тези ангелски гласове и много малко момчета, които могат да ги изпълнят. В момента Алексис е именно в тази възраст и с много труд от негова страна и от страна на учителите му в оперното училище на Виенската опера, той пее в много постановки като солист, както казах в момента Чипестер Псалмс на Бърнстейн, през юни в постановките на „Вълшебната флейта“, „Парсифал“, сопрановата партия на Малер - 4 симфония и много други камерни произведения и песни. За едно дете е огромна чест да пее всяка вечер с Виенска филхармония и с най-известните диригенти и певци на света. За него като развиващ се музикант и за нас като негови родители това е огромна чест.
Разбира се, свири и на пиано, кларинет и виола. Няма как, но неговата страст е и математиката. Учи математика в специален клас за даровити деца в Математическия факултет на Виенския университет. Дали ще избере науката, или музиката, трябва да реши той. Когато професията е интересна и се усеща като хоби или като призвание, човек не работи дори един ден в живота си, той само се наслаждава и гори за това, което прави.
Относно силата на родовата енергия - да вярвам в нея. Това е всъщност натрупването на гените от поколения. По майчина линия всички са музиканти, от бащина страна всички са адвокати - от там и фамилното име Лафчиева. Баба ми е била малко момиче, когато Филип Кутев е обикалял по села и градове да търси таланти. Харесва гласът и и я кани в хора и да учи в София, но баща ѝ не я пуска в интерната, далеч от семейството.
От друга страна, в Миланската Скала е имало българска певица Лафчиева, дали е роднина или не, не зная, може би не е случайно, братята на дядо ми са музиканти, за които вече разказах. Дядо ми само не е музикант от неговата фамилия, но той самият бе брилянтен математик и полковник-бригаден командир на 3-та Зенитно-ракетна бригада. Брилянтен ум и прекрасен човек.
Освен световната кариера на съпругът ми Александър Гордън Земцов, дядо му е известния руски композитор и професор по композиция в Московската музикална консерватория Евгений Земцов. Дали ще стане музикант синът ни или ще избере друг път в този странен и вечно променящ се свят в който живеем, предстои да видим какъв избор ще направи той. Едно дете трябва да намери пътя си само, за да е щастливо, семейството само трябва да го насочва правилно и да го обича правилно.
Какви са импулсите, които България може да даде на съвременната европейска музика?
- Обичам България. За мен новата година започва през лятото, когато мога да прекарам две седмици в България. Това е времето, което очаквам цяла година, за да се върна от отново към корените. Да отида в къщите, в които много поколения мои прадеди са живяли. Прадеди на които дори не зная имената или рождените им дати, но те са оставили следите си в стените на къщите, в пръстта в градината и в мен самата. Щастлива съм, че сме запазили тези имоти, които ще предам нататък на синът ми, и надявам се, той ще предаде на неговите деца. Мечтая за слънцето на България и спомените от детството ми непрекъснато се връщат.
България е доказала, че непрекъснато “подарява” едни от най-блестящите звезди на световната сцена на класическата музика: било то певци или инструменталисти. Уверена съм, че това ще продължи и в бъднините. Разбира се, наш дълг е да развиваме образованието и културата в България. В никакъв случай да не оставяме бъдещите таланти без най-добрите учители в България. Трябва да създадем достатъчно добри условия в родината, които да привлекат прекрасните музиканти, които в момента са в чужбина, да се завърнат в България и да предадат знанията си на българчетата - така както направи проф. Петко Радев, когато се завърна в България от Миланската Скала и предаде знанията си на талантилвите българчета, а чужденците идваха в България, за да учат с него. Това трябва да направи България и сега. Да създаде условия, в които да съумее първо да задържи своите таланти и да съумее да върне музикантите, учените и спортистите, които са потърсили път за развитие в чужбина. Българските хора на изкуството в чужбина се стремят да представят България в най-добра светлина, но ние оставаме дърво без корен. Коренът остава в България, дори когато вече няма кой да те посрещне на прага.
Българските музиканти в чужбина и тези, които са в България и най-вече политиците, винаги трябва да мислят за бъдещите поколения, които ще представят България пред света и ще продължават да участват в развитието на европейската и световната музикална сцена. Нивото на музикалното образование трябва да остане високо и конкурентно и трябва да продължаваме да заемаме винаги водещите места на световната сцена.
България е известна със силните средни музикални училища. Живеейки във Виена, във Финландия и в Лондон, и преподавайки в Италия, оценявам още по-високо съществуването на специализираните музикални училища в България. Те не съществуват в Западна Европа и на децата и техните родители от Западна Европа е много трудно да са конкурентноспособни на кандидатстудентските изпити за музикалните университети и ние трябва да запазим тази преднина на всяка цена в лицето на специализираните средни музикални училища в България. Те дават една голямо предимство при старта на българските млади музиканти на европейската сцена, а след това зависи от тях самите дали биха могли да използват тази преднина, или в трети курс те ще бъдат надминати от локалните студенти...
Затова отново казвам, колко е важно да инвестираме в бъдещите поколения и в младите хора в тяхното образование и култура, за да продължават българските имена да блестят на световната сцена.
А отговорността на родителите на българчета в чужбина също е много голяма - да вдъхнат любов към далечната родина. Ние, родителите на български деца, родени в чужбина, се превръщаме в техните спомени за България, без те да са ги преживели - разказите за България, българските училища в чужбина, дипломатическите институции, които би трябвало да пазят духа на България, и възможно най-честите посещения на нашата прекрасна страна с най-хубавата природа е задължително, за да може, децата, родени в чужбина да се свържат с България.
Можете ли да си представите друга професия от тази на музикантка? Коя форма на изкуство освен музиката най-много Ви влече?
- Да, бих могла да си представя да имам друга професия. Даже няколко. Наравно с музиката, която не считам за професия, мечтаех да стана или астрофизик, или хирург, или палеонтолог. Превърнала съм астрофизиката и палеонтологията в хоби. Имам няколко телескопа в къщи и съм любител на нощното небе. Занимавам се и с астрофотография. Обожавах физиката и химията в училище. Ако имах още един паралелен живот, бих постигнала и тази мечта да осъществя - да бъда астрофизик и да работя в НАСА. Интересно е, че имаме планове с известен професор по космическа архитектура от Техническия университет във Виена да направим съвместен проект, защото музиката също е свързана с физиката, с математиката, с акустиката, а космосът е всичко това. Изкуството съпътства развитието на човечеството и ще го съпътства и в неговото пътешествие и в космоса. Знаете, че има много космонавти, които взимат в ограничения си багаж музикален инструмент, за да свирят любимата си музика сред звездите. Бих се занимавала с астрофизика със същата страст, както с музика.
Страстта към археологията задоволявам с един метален детектор и с много книги. Откритието на монети, на бижута, на стари предмети, на сребърни копчета, откъснати от нечия риза, било то по време на военна битка, или от страстна прегръдка под дървото, малкият сребърен нож със седефена дръжка, който намерих в нашия двор, принадлежал на прародител, са за мен директна връзка с миналото.
Астрофизиката е директната връзка с бъдещето, а музиката е настоящето, защото музиката съществува само в този момент на вдъхновение, който споделяме с публиката в концертната зала и рисуване в тишината. Ние, музикантите сме художници, които рисуваме върху тишината. Поети, чиито думи са нотите и танцьори, чиито пръсти, танцувайки върху инструментите, докосват сърцата на публиката.
Благодаря Ви за това интервю!
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
