Г-н Гончин, Австрия въведе еврото през 2002 г. Какво си спомняте за това време?
- Всеки гражданин получи, мисля безплатно, един запечатан плик с новите изсечени евромонети - от 1 евроцент до 2 евро. Бяха подарени на жителите на алпийската република с цел да свикнат с преминаването от австрийските шилинги към еврото. Те бяха получени около един месец преди влизането на Австрия в еврозоната. Има хора, които си ги запазиха и днес те са колекционерска рядкост.

Какви бяха нагласите на обществото?
- Австрия бе член вече на ЕС, и бе интересно да се припомни как алпийската страна влезе в евросъюза. Народната партия (ÖVP) бе винаги за тази кауза, но в момента в който социалистическата партия си смени името на социалдемократическа (SPÖ - Sozialdemokratische Partei Österreichs), това бе по времето на канцлера Франц Враницки, социалдемократите припознаха идеята и успешно я изведоха до финал. Тогава външен министър бе Алоис Мок /1934-2017/, който се счита за "бащата на влизането на Австрия в ЕС".

Естествено, имаше култ към шилинга като парична единица и това е обяснимо. Когато в оборот бяха шилингите, нямаше почти никаква инфлация. По едно време излезнаха публикации, че шилингът е по-стабилната валута от германската марка. И хората се гордееха с шилинга, въпреки, че някои стоки - фотоапарати, видеорекорди и др, бяха значително по-скъпи в Австрия, отколкото в Германия.

Австрия откога има шилинга като национална валута?
- Шилингът е бил валута на Австрия от 1 март 1925 г. до 1938 г. , когато става аншлуса, и след това отново от 1945 г. до 31 декември 2001 г. Преди това е била пък кроната, тя е още от императорско време, знаете също, били са години, когато един брой на в. Кронен Цайтунг е струвал 1 крона, затова и вестникът се нарича така. След това заради галопиращата инфлация идва австрийския шилинг (Österreichischer Schilling), за който винаги се е внимавало да бъде стабилна национална валута.

В Австрия има една банка, която тогава подаряваше фигурки с името Sparefroh, върху чието телце е отпечатано 1 шилинг. Може да се каже, че шилингът беше като нещо живо, като гледахме фигурките със Sparefroh (на сн.)

Имаше ли затруднения първите месеци с работата с новата валута, т.е еврото?
-Докато в Германия 2 марки бяха едно евро, то при нас, в Австрия бе малко по-трудно с пресмятането. Официалният курс за обмен бе фиксиран на 1 EUR = 13,7603 шилинга. Стоките се предлагаха с цени, пресметнати както в евро, така и в шилинги. Но го имаше затрудението и по-бързото ориентиране. Естествено, стоките с най-ниски цени поскъпнаха най-много, и затова се роди изразът: Euroteuro. Много страхове бяха преувеличени, според мен, но стоки, които струваха 5 шилинга вече се предлагаха за 50 евроцента, и това бе близо 30 на сто скок на цените. В интерес на истината, това се наблюдаваше за малко стоки. При стоки, които струваха 1000 шилинга например, новата цена бе изчислена много пунктуално - на 70 евро, и дори още по-точно 69 евро.
Любопитен факт е, че когато ние, младите започнахме да се оплакваме от скока на цените, възрастното поколение ни казаха: "Какво знаете вие? Ние три пъти трябваше да сменяме парите, и пак оцеляхме". А обикновено възрастните са тези, които се оплакват от нещо модерно, което се въвежда, но този път те не мърмореха.

Колко време продължи т.нар преходен период, имам предвид, не да се плаща с 2-те валути, а да се свикне с еврото?

- Интересното е, че аз и до днес пресмятам някои цени в шилинги, когато става дума за големи суми, въпреки че изобщо не съм стар, 55 плюс. Това не е някаква носталгия, а по-точен ориентир в цените. Когато нещо струва 50 евро, си казвам: "Боже мой, това са 700 шилинга!". Спомням си веднъж искам да си купя един шлифер от Kleider Bauer, който преди въвеждането на еврото струваше 700 шилинга, а днес - 50 евро е цената на един скромен шлифер. Коментарите на някои бяха: Ама как ти си платил 1000 шилинга за един чифт панталони, тогава, през 2002 г. да дадеш 70 евро за панталони бе скъпо.

Така сме пораснали с тези коментари и това пресмятане. Моят абитуриенски костюм струваше 11 хиляди шилинга, той бе купен и с мисълта не само за бала, но и за следване и работа. Но щом дойде следването, се оказа, че времето на костюмите беше минало. Въпреки, че моделът и цветът на моя костюм бе много модерен, носеха го предимно банкери, с тънки бяло-сребърни райета (на немски Nadelstreif).
Що се отнася до свикването с еврото, мога да говоря само за себе си, на мен лично ми трябваха 5-6 години.

Държавата следеше ли цените на пазарната икономика?
- Да, в лицето на социалдемократите. Див капитализъм в Австрия никога не е имало, слава Богу. От друга страна, членове на Народната партия бяха и малкият бизнес, затова те гледаха да пазят и неговия интерес. Интересни времена бяха: имаше няколко милионери, които пък бяха симпатизанти на социалдемократите.

Какви ползи имаше въвеждането на еврото за гражданите?
- Знаете, австрийците много обичат да пътуват в Италия, за пътуванията в ЕС бе голямо облекчение. Отиваш в чужбина и можеш да плащаш в евро. Това улеснение се усети още повече, когато банките се свързаха в една общоевропейска мрежа и с банкова карта можеш да плащащ навсякъде, да изтеглиш навсякъде.

Посещавал сте България, когато не бе в еврозоната и сега, когато е? Като австрийски гражданин кога Ви е било по-удобно плащането?
- Разбира се, че сега. Преди все трябваше да се внимава в кое чейндбюро се влиза, при какъв курс, а също и от кои банкомати е най-изгодно да се изтегли. Като чужденец очакваш винаги да ти сложат по-високи такси и цени.
Хубавото е, че на едното евро е образът на Св. Иван Рилски, както на левчето. Стана ми мило.

Едно интервю на Светлана Желева