All for Joomla All for Webmasters
Как валдорфската педагогика възпитава децата в Австрия?
Българката от Залцбург Лиляна Колечко, която е димпломиран валдорфски педагог обяснява същността на метода.
-Г-жо Колечко, как попаднахте в Австрия, и защо решихте да работите в Залцбург? 
На 22 годишна възраст събрах достатъчно смелост, за да последвам една от мечтите си и се включих в обучение за възпитатели по валдорфска педагогика. Исках непременно да уча няколко години в чужбина. Колебаех се между различни държави и градове, но най-накрая се озовах във Виена. Имах късмет да работя, да се уча и вдъхновявам от педагози по призвание, които истински се наслаждават на работата с деца. По време на обучението и практиката си в различни валдорфски детски градини се запознах с възпитатели, които сякаш бяха открили ключове за непознати, магични, прекрасни светове, и каниха в тях с нежност деца, и възрастни. Светове, от които се връщаш обогатен и блажен. Попаднах в школата, създадена от Броня Цалинген, която е посветила голяма част от живота си на създаването на градина, училище във Виена, полагала е усилия да разпространи знанието за валдорфската педагогика не само в Австрия, а и в чужбина. Нейни ученици водят и до днес школата във Виена и работата с тях е просто магична – Бригите Голдман, Гертрауд Валтер и Инге Обернедер.
Никога не бях мислила да живея далеч от родината. Желаех след завършването на обучението да мога да споделя всичко научено и да продължа да трупам знания на родна земя. И все още не съм спряла да го желая. В най-трудния за мен момент, когато носталгията по всичко най-познато и обично ме беше обзела много силно, и бях твърдо решила да се прибера у дома, срещнах съпруга си, който е от Германия. Живеем от три години заедно близо до Залцбург. 
Кога и как чухте за първи път думата валдорфска педагогика?
Бях споделила на приятелка, че колкото и да ми харесва специалността, която следвах в университета, не се виждам да работя след завършването като инженер. След като завърших Математическата гимназия във Варна записах да уча „Строителен контрол” в Свободния  университет. 
Въпреки силното ми желание да се отдам на занимания с деца, беше немислимо за мен да стана част от образователната система, от която сама нямах търпение да изляза. Система, след която по мое мнение излизаме объркани, изплашени от света, неспособни да опазим най-ценното, което ни е дадено – здравето и способността да обичаме живота. Тя ми спомена за детска група от Добрич, в която се работи по методите на валдорфската педагогика – игри сред природата, играчки от естествени материали и т.н. Продължих сама да търся повече информация за методите и и с вдъхновение се впуснах в опознаването й.
С какво тази педагогика ви плени? 
Плени ме на първо място с това, което винаги ми е липсвало в моето детство. С молитвата, с благодарността. С ритуалите, които децата с искрено благоговение споделят с възпитателя. Ритуалите, които им напомнят за Божественото. Те могат да живеят обаче в една детска група или семейство, само ако са подбудени от искрена вяра. Децата я носят от раждането си и е прекрасно, ако тази вяра се съхрани у тях във времето, подклаждана, и укрепвана от възрастните до тях. Вярата в Бога, в Любовта, в Истината, в Мъдростта, в Доброто. Вярата, че има някой, който ни обича безкрайно, такива каквито сме, който бди над нас непрестанно и който живее във всичко около нас. Чрез кратка молитва по време на сутрешния кръг, чрез благодарност за храната, която споделяме на масата, чрез призоваване на Ангела хранител на всичко дете преди да се разделим и всеки да си отиде вкъщи, чрез стихчета, песнички будим ежедневно божествени добродетели в себе си и детето.
Детето, което валдорфският възпитател се опитва да опознае отвъд видимото. Да го разбере, приеме и докосвайки фино сетивата му, да се опита да нашепне на душата му, че светът е добър и че заедно сме дошли да го опознаем. Нашепване чрез много песнички, чрез стихчета, чрез кратък театър с пръсти, хоровод с цялата група, в който движейки се в кръг рисуваме най-различни истории с движения на тялото, скачане, потропване, пеене. Разказване на приказки, в които участници са самите деца, облечени в семпли костюмчета, изработени от самия възпитател.
Куклен театър, за който куклите, животните и целия декор също е сътворен от ръцете на педагога. Плени ме идеята, че възрастният разполага с всички необходими инструменти, за да превърне времето с детето в изкуство и е призван да се шири във необятността на фантазията си, търсейки красиви картини, с които да украси първите години от живота му.
Обичам да си мисля за думата „възпитание”. Ние всъщност се възпитаваме непрестанно без дори да го осъзнаваме. Всеки един от нас, независимо на каква възраст е. „Възпитанието” би трябвало да е нещо свръх необходимо за живота, нещо, без което той спира. Нещо, което не просто поддържа един организъм функциониращ, а го развива, кара го да еволюира. Значи, възпитател е този, който съумява да осигури на някого нещо свещено, нещо безценно, крайно необходимо за неговата еволюция. Ако педагогът сам е намерил това съкровище и желае да го сподели, то методите на валдорфската педагогика са прекрасен начин за предаване на „възпитанието”. Въпреки това черпя знания и вдъхновение от различни места, учения, хора, случки. Мечтая да работя и да се уча от „Слънчеви педагози” (Идеите на слънчевата педагогика са почерпени от Учението на Учителя Петър Дънов –б.м.) в България. 
Съдбата ми е да се възпитавам, да търся най – подходящите за мен методи за това и желая да виждам жадни детски (и не само) погледи, заинтригувани от възпитанието, което съм избрала за себе си.
Доколко валдорфската педагогика е позната на самите австрийци? Как те гледат на нея? Доколко я подкрепят? 
В Австрия и Германия, както и при нас в България, а може би, и по целия свят има хора, които са смели, отворени за различни, нови идеи, не се страхуват да се информират, и да пробват нещо, което е безкрайно далечно от разбиранията на семействата, приятелския им кръг и цялото общество. За такива хора валдорфските градини и училища отварят ежегодно вратите си, има безброй книги и информация в интернет, които са предостатъчни, за да се запознае човек с ядрото и основните мотиви, които движат работния процес с децата. 
Колко родители наистина се осмеляват да потърсят нещо различно и са вдъхновени от валфорфската педагогика не мога да кажа с точност. Достатъчно са, щом с години наред тези училища и градини съществуват и продължават да се създават по целия свят. Повечето хора са чували понятието „валдорфска педагогика”, но познанията им по нея се изчерпват с името й. Някои гледат на нея като алтернатива и бягство от познатата учебна система, други я намират за несериозна, и обречена, за трети е спасение за детето и цялото семейството; престиж, мода или пък просто най – краткия път от входната врата до мястото, където ще повериш детето на чужди грижи. Както на всичко останало и на нея се гледа с безброй различни очи. 
Къде в момента преподавате валдорфска педагогика? 
Работя във валдорфска детска градина в Залцбург, в която водя група за майки и деца. Тя е за малки дечица, които още не ходят на градина и главно за техните най-обични майки. Работя и в една друга градина в Австрия, която е на приказно място сред природата, в една стара къща с огромна градина, плевник с много животинки и огромна нива, на която се отглеждат зеленчуци и плодове, и децата целогодишно съпреживяват процеса на работа и връзката с природата.
До сега съм работила с деца на възраст от 3 до 6-7 години и истински се наслаждавам на възможността да прекарвам време с по – малките, и майките им. Вярвам, че детето в първите си години съпреживява изцяло света на най-близките си и това ме вдъхнови да запланувам нова група за майки и деца, в която възрастните да се събират, за да пеят, творят – шият, рисуват, плетат. Вярвам, че майката носи невъобразима сила и способности и искам да ги откривам с други жени. Искам да сме вдъхновени, вдъхновителки, да създаваме заедно изкуство пред погледите на децата си. Да учим една от друга, да растем заедно, да обичаме заедно, да възпитаваме заедно.
Отдавам се и на грижа за сирачета, деца с физически и психически увреждания. Това за мен е поле за работа, което от малка знам, че ме чака.
Разкажете ни как минава един ваш ден?
Преподавам е много красива и точна дума за това, което се опитвам да правя в работата си. Старая се да насоча вниманието на детето над нещо, което съм осъзнала, че на мен ми е дадено и с което разполага и то, както всеки човек. 
Ние започваме деня с рисунка за добро утро – и в градината и в групата за игра. Детето има възможност да изрази себе си с цветен восъчен пастел или водни бои върху бял лист хартия – какво е донесло днес в групата, какъв цвят си е избрало, какво рисува – това винаги е много интересно и говори за разположението на детето.
В свободната игра наблюдаваме групата – какво играят, какво си говорят, какво строят, рушат, кои играчки избират. През това време подготвяме на детската маса общата закуска, която се сменя всеки ден в седмицата. Всеки е свободен да се включи и с доверие може да реже плодове, зеленчуци и да ги нарежда по чинийките. Сутрешният кръг ни събира, за всеобщо пеене, молитва, които са еднакви всеки ден. Индивидуално бива поздравено за доброто утро всяко детенце, с изсвирен тон, който лети до него, с изплетена кукла, която събуждаме заедно. Тя минава през целия кръг и всяко дете и нашепва нещо, прегръща я, целува я, поздравява. 
През цялата година правим различни ръчни занимания, в които включваме и децата, които притичкват с интерес, за да мелят жито, за да месят тесто, за да шият, правят восъчни фигурки, мелят билки, чупят орехи и т.н., и след това отново се връщат към свободната си игра. Всички дейности са придружени от песни, няколко тона изсвирени на арфа или стихчета. След това идва време за подреждане, което също се оповестява и съпровожда с песен. След като всичко е на мястото си, правим заедно игри на пода, с пръсти, с кукли, хоровод, които се повтарят и сменят според сезона, празниците. Мием ръцете, отново пеейки и се запътваме към масата, която заедно подреждаме с децата. Със кратко стихче палим свещичка, хващаме се за ръце и с песен и молитва започваме заедно да се храним. Завършваме с благодарствено стихче и отиваме с песен към банята и гардероба, където се подготвяме за градината. Дори обличането е придружено със стихчета, кратки разкази и песнички, особено за децата, които по – бавно и мъчно се обличат. 
Градината е място за свободна игра и разбира се, предлага най – различни възможности за работа, в която децата участват с радост. Краят на времето в градината и прибирането стават отново с песничка, следват отново баня и гардероб, в което всичко се повтаря. Събираме се в кръг и всяко дете получава в своята купичка от две ръчички златна капчица ароматно олио, с което сгрява ръчичките една в друга. Сресваме косите, правим игри в скута си с децата, игри с пръстчета и ръчички – тук отново фантазията не педагога е изцяло свободна.
-С какво вашите възпитаници стават по-различни от останалите?
Детето е това, което му предлага всеки различен момент. Валдорфската детска градина е място, в което то има възможност за няколко часа на ден да преживее един свят на сигурност, топлина, уют, свят на красота, приказни картини и представи, музика, нежни тонове. Свят, в който се твори непрестанно, и съзнателно, създава се нещо с разум, сърце и надарени ръце. Вярвам, че това носи здраве на човека. Надявам се да растат здрави, да успявам да им помагам да растат здрави. 
- Как валдорфската педагогика отбелязва  Рождество и какво е мястото на детето в празника?
Ние през цялата година работим много с цветове и багри, с цел да будим различни настроения у децата. През декември тече усърдна подготовка, шият се ботушчета, сакчета, пластицира се с восък, подготвят се подаръци, разказват се истории за небесното пътешествие на Мария, която събира дарове от звездното небе и подготвя слизането на детето си на Земята. Като това се показва на масата във стаята, променяща изгледа си през всеки сезон. На нея с кукли избработени от вълна, тази история става видима за децата. Всеки ден отброяваме колко остава до светия празник – календар с различни картини, гирлянд със златни орехи – възможностите са много. През декември се подготвя игра, която разказва за Рождението на Божия син и в която децата сами участват. Те сменят всеки ден ролите си, обличат различни костюми, повтарят различни реплики и имат възможност да преживеят историята, да се включат в нея, да изпитат мистерията и магията, която носи тази част на годината. 
Възпитателите придружават през цялото време децата с разказ и музика, това не е театър или нещо, което трябва да научат и покажат добре пред родителите си преди ваканцията, а начин за съпреживяване на празника. Акцентът не е върху подаръците, поне не върху видимите дарове.
 -Кои са най-честите грешки, които родителите правят спрямо децата си?
Вярвам, че всеки родител прави най – доброто на което е способен за детето си. Вярвам, че всяко дете расте в най – подходящите за него условия. Като родители, ние правим грешки със себе си, които неизменно се отразяват върху децата ни. Ако един възрастен умее да се грижи за себе си, то ще умее да се грижи и за детето си. Ако се стреми към „възпитанието”, ще може да го осигури и на рожбата си. 
Детето е абсолютно и безпощадно огледало на родителите си. Въобще няма нужда да се питаме какво правим грешно с него, защо е такова, какво му има, как да го променим. Правилните въпроси са какво правим ние, какво му показваме, какво ни има на нас, какво се случва вътре в нас, какво да направим и променим в себе си.
-Защо ритимът е толкова важен във валдорфската педагогика? 
Всичко в животът е под строго определен ритъм. Хората, които живеят и се сливат с него се радват на здраве, младост и благодат. Възрастният би следвало да е по – добре запознат със земния ритъм от новодошлото на Земята дете и да го води за ръка по този път. Това създава сигурност, просто защото е най – нормалният начин на съществуване. Ритъмът е ориентир, създава полета за изява и в същото време ясни граници – вдишване и издишване. Когато превърнем действията си в ежедневни ритуали с детето, то по – лесно се ориентира, създава си навици, знае какво следва, не е нужно да обясняваме, дискутираме, просто правим неща заедно. А когато действията ни наистина са съзнателни и разумно подредени едно след друго, става изключително приятно за всички.
Едно интервю на София Ружинова

Повече за това обучение
в цяла Австрия, както контакти на детските градини тук
(http://www.waldorf.at/kika2/kigadressen.htm) и валдорфските училища (http://www.waldorf.at/schulen/schuladressen.htm) можете да намерите на адрес: http://www.waldorf.at/hauptseiten/unteruns.htm
Повече за валдорфската педагогика в България
- http://waldorfbg.org/
http://zlatno-zrantse.bg/

http://www.waldorf.bg/wp/bg/,

http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=171,

http://new-waldorf-sz.blogspot.co.at/

Прочетено 1333 пъти Последна промяна от Петък, 16 Февруари 2018 11:25
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…