All for Joomla All for Webmasters
Професия личен асистент в Австрия. Какво да знаем?

Интервю с Милена Панева, правен консултант във Виена. 

Милена Панева ( 29 г) е от София, завършила е право в СУ ”Св.Кл. Охридски”.

 Правоспособен адвокат в България. Работила е в адвокатска и нотариална кантора в България. Последната й работа е била в международния отдел на Министерството на културата.

В Австрия е от 2 г, през които е работила най-разнообразни сфери . По специалността си е работила в благотворителната организация „Каритас”, а от няколко месеца работи по проекта на Австрийските профсъюзи и австрийското Министерство на труда, социалните въпроси и защита на потребителите за предоставяне на безплатни трудово-осигурителни консултации за българите в Австрия

.

-Г-жо Панева, какви са наблюденията ви за българите, които обгрижват възрастни и болни хора в алпийската република?
Като цяло в този бранш в Австрия възникват обикновено проблеми. Проблемите не само за работещите българи, но и за австрийците, които работят като лични асистенти. Има „вратички” в уредбите, които се използват от посредническите фирми,които обикновено намират клиентите на работещите тук в този бранш. Една голяма част от моите клиенти (ако ги разделим по професии) са асистенти на възрастни хора. 90% от тях са жени, които не знаят добре немски език.
За да работят като лични асистенти,
те са длъжни да си направят фирма.
Те предоставят на посредници чрез пълномощно управлението на техните фирми - документация, счетоводство, осигуровки. Така започват проблемите, тъй като някои посредници злоупотребяват с дадените им права и данни. Често работещите в сферата остават без документи и не знаят какво се случва с техните фирми. Те подписват документи, без да разбират докрай тяхното съдържание, както и нямат копие от съответното пълномощно.
Затова като съвет към тях мога да кажа, да не подписват нищо без да са сигурни какво е съдържанието му. Както и винаги да се изисква от посредника полагащия им се екземпляр от документацията.
Знанието на немски език в повечето случаи е необходимо условие човек да си намери легална работа, и по този начин да може да защитава правата си, а не да изпада в състояние на безпомощност. Съветвам клиентите да идват на консултация преди да са подписали трудовите договори или да са започнали работа, за да се предотвратят нарушенията.
- Какви са най-честите трудности, с които се сблъскват нашите сънародници, опитвайки се да се реализират на пазара на труда на Австрия?
На първо място, това е незнанието на немския език. Досега около половината от българите, които идват за консултация, не знаят езика и от това се пораждат трудности. Ако знаят езика, много от въпросите ще отпаднат. За да знае човек какви права и задължения има в Австрия, най-добре е да се знае езикът.
Българите трябва да знаят, че ние имаме същите права на работния пазар

както австрийските граждани, и те могат да защитени по същия ред.

Работата на всяка цена и без договор поражда много повече проблеми - не се събира трудов стаж, работи се без осигуровки и не се получава трудовото възнаграждение. За съжаление обаче, хората са притиснати финансово и се съгласяват да работят при минимални условия на труд.

-Трудовите консултации за българи във Виена стартираха едновременно и с такива за Румъния. Имат ли и те подобни проблеми?

Да. Всички имаме сходни проблеми - бедността, езиковата бариера, нелегалната заетост. Не се различаваме по нищо от останалите страни. Познавам колеги и от Турция и Сърбия, които отдавна дават консултации на родния език на своите сънародници. От тези страни има много повече мигранти, които от няколко генерации пребивават в Австрия. Незнанието на езика продължава да е обаче бариера. За Румъния положението е същото.

-По-лесно или по-трудно българите спрямо другите мигранти се вписват в трудовия пазар на Австрия?

Считам за проблем, че българите в Австрия се затварят в кръг от приятели българи и не разширяват комуникацията си с нови познанства.

Обществото тук е мултикултурно и това е не само интересно, но и полезно за българите. Мисля, че ако общуваме само помежду си и четем само информацията, която е на български език тук, си затваряме много врати и възможности на трудовия пазар.

-Как преценявате австрийския пазар като цяло, той се слави, че рестриктивен към чужденците?

Австрия, като страна членка на ЕС, е възможност за много хора да работят легално в чужбина. За мен работата на всяка цена в чужбина и при каквито и да било условия няма особен смисъл, ако човек няма определена цел, разбира се. Не мисля, че австрийският работен пазар е рестриктивен към българите, най-малкото от началото на 2014 година за българските гражадини не се изисква разрешение за работа. Разбира се, има работодатели, които предпочитат да наемат австрийски граждани, но това са отделни случаи.

-Чувствате ли се полезна с безплатните консултации, които предоставяте на българите в рамките на проекта?
Мисля, че това, което правя е смислено, и е една полезна възможност за българите. Това е проект на Австрийската федерация на синдикатите и на австрийското социално министерство. Понякога е тъжно, когато не мога да помогна поради различни причини, затова ми се иска хората да се информират навреме за правата и задълженията си в Австрия.

За контакти:
Магистър Милена Панева
Österreichischer Gewerkschaftsbund
Referat Organisation, Koordination, Service
Johann-Böhm-Platz 1
1020 Wien
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
+43 1 534 44 39110
+43 664 6145063
www.oegb.at
Едно интервю на София Ружинова

Прочетено 4000 пъти Последна промяна от Четвъртък, 03 Ноември 2016 18:09
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…