All for Joomla All for Webmasters
Betreuеr и Pfleger са две различни професии в Австрия
Трябва да сте наясно от самото начало какво трябва да прави социалният асистент и какво посредническата фирма, казва Милена Панева, правен консултант във Виена. 
Визитка:
Милена Панева ( 29 г) е от София, завършила е право в СУ ”Св.Кл. Охридски”.
Правоспособен адвокат в България. Работила е в адвокатска и нотариална кантора в България. Последната й работа е била в международния отдел на Министерството на културата.
В Австрия е от 2 г, през които е работила най-разнообразни сфери. По специалността си е консултирала в благотворителната организация „Каритас”- Виена, а от няколко месеца изпълнява проект на Австрийските профсъюзи и австрийското Министерство на труда, социалните въпроси и защита на потребителите за предоставяне на безплатни трудово-осигурителни консултации за българите в Австрия.
 
-Г-жо  Панева, има ли някаква сезонност в търсенето на лични асистенти в Австрия?
-Ако има някаква сезонност, то тя зависи единствено от тези, които искат да работят като социални асистенти. Тяхната работа е организирана в  особен ритъм: те 3 месеца работят в Австрия, след което за 3 месеца се връщат в България. Имам една група от учителки, които работят като Betreuеr само през лятната ваканция, за да си допълват доходите. Те обгрижват своите пациенти 24 часа в денонощието, и живеят при тях, и именно заради това натоварване после им се полагат 3 месеца почивка.
-Има ли нещо, което спестяват посредническите фирми на личните асистенти, когато ги наемат на работа?
-Това, което не изпълняват коректно посредническите фирми, е задължението си да дават нужната информация на социалните аситенти и за това как функционира системата тук. Но да поясня как е регулирана работата на заетите в тази сфера в Австрия. Те могат да работят или като наети лица на трудов договор направо с пациента, или да бъдат самоосигуряващи се като си направят собствена фирма.
В Австрия масова практика е вторият вариант, вкл. и 95 на сто от българките просто си мислят, че това е единственият вариант, т.е, да бъдат самоосигуряващи се, защото не са информирали достатъчно.  И тук се намесват посредническите фирми. В повечето случаи българките, които искат да работят като социални асистенти, се свързват с тях още от  България. Посредническите фирми имат сайтове, или вече други българки работят за тях и дават контактите им. Те  намират пациента, за когото личните аситенти  да се грижат.
Отношенията между асистента и посредническата фирма се уреждат чрез организационен договор (Organisationsvertrag).Той трябва да има точно определено съдържание, прави се в писмена форма и се  подписва от двете страни. Задължително личният асисистент получава копие от него. Това е много важно да се знае, защото много от клиентите ми нямат такова копие. В него много точно трябва да е посочено какво точно прави посредническата фирма за личния аситенти и срещу какво заплащане. Тя е задължена и да разясни подробно какви са задълженията на личния асистент, свързани с работата му и с плащането на осигуровки към здравната каса ( в този случай това е SVA)  и към Стопанската камара ( WKO). Често в договора фигурира, че тези плащания ще се правят от самата посредническа фирма и затова личният аситент подписва пълномощно.
Дотук нещата изглеждат  лесни: пациентът е намерен, а управлението на фирмата на самоосигуряващия се поема от посредникът. Но не е съвсем така. Много от моите клиенти, работещи тази професия, не проследяват какво се случва с тези плащания. Оставят управлението на фирмите си „ на доверие“ на посредническите фирми. След известно време получават по-големи или изравнителни сметки, за които те са отговорни. Затова съветвам личните аситенти сами да плащат осигуровките си и да попълват данъчна декларация, за да са наясно с тези плащания. 
-Какви грешки допускат най-често личните асистенти в правен аспект?
-Най-основното е във връзка с незнанието на немски език от страна на социалните аситенти, което поражда за тях по-късно проблеми. Те не са разбрали какво пише в организационния договор с посредническата фирма. Оттам, както казахме, не е ясно на работещите в тази сфера какво извършва посредническата фирма и за какво са длъжни сами да се погрижат. За съжаление, често договорът е само на немски език и няма текст на български език. 
В другия договор, който те подписват - с техните пациенти Betreuungsvertag( Договор за гледане), често не става ясно на личните аситенти какви са точно техните задължения. Това може да е опасно, тъй като те нямат права да извършват каквито и да е медицински услуги. Това е регулирано в чл. 159 GewO
За да се извършват медицински услуги, напр. свързани с поставяне на инжекции, даване на лекарства, е нужно съответното образование. Това е друга професия- Pfleger ( санитар). За да работи човек като социален аситент в Австрия спрямо законодателството тук не му трябва определено образование, а само един курс. Ако социалният асистент извърша нещо повече от това, което е описано за професията му, носи отговорност, ако нещо с пациента се случи. Проблем е и че социалните аситенти не получават от никъде лична консултация във връзка с техните въпроси. Те няма към кого да се обърнат за компетента информация. 
 - Излиза, че този „горещ картоф” се прехвърля между институциите, така ли ?
-Когато една жена ( повечето социални асистенти са жени) работи като социален асистент в Австрия, тя като автоматично става член на Стопанската камара (Wirtschaftskammer Osterreich). Ако работи като самонаето лице, както е в повечето случаи. В Стопанската камара тя е длъжна да плаща членски внос в размер на около 80 евро на година. От Стопанската камара не предлагат за момента лични консултации. Единствено има публикувана информация на сайта им на български език за социалните асистенти.
Към Камарата има в момента колега, която работи също като социален асистент. С нея разговаряме какво може да се направи, за да може за работещите в тази сфера да има повече яснота и възможност за личен разговор с компетентен служител по темата.
За посредническите фирми няма отделна институция, която да контрулира дали те изпълняват законно дейността си. Те също са членове на Стопанската камара и оттам би следвало дса има някакъв контрол.
-Знаете, че често  личните асистенти са притиснати да подпишат договорът си веднага. Какво могат да направят в този случай?
-Съветвам първо, нека социалните асистенти да потърсят информация по темата преди още да са дошли в Австрия да работят тази професия. Такава информация на български език може да бъде намерена,  на сайта на Стопанската камара, както и на страницата на Австрийските обединени синдикати.
Аз също съм чувала за тази практика, че жената отива в посредническата фирма и й казват: „Подписвай бързо, защото иначе няма да получиш работата!”. Преди да бъде подписан договорът с посредническата фирма и този с пациента, трябва задължително да се прегледа добре какво пише в тях. Разбирам тези, които бързат да започнат тази работа, защото за тях това са приходи, от които имат нужда. После обаче разходите ще бъдат много по-големи, ако има неясни въпроси за това колко пари плаща клиентът, колко трябва да се плащат на посредническата фирма и какви отива за осигуровки. Те имат абсолютното право да кажат: „Искам да помисля, искам да прегледам предложения договор”, да го вземат и да си го преведат.  Ако посредническата фирма не даде предварително договора, това е добър знак, че тя е некоректна.
- Как да познаем коректните посреднически фирми? По сайта, има ги в някакъв регистър…
- Трудно е да се прецени преди да се види самият Организационен договор. Напр., ако от тази фирма искат  да получават парите от клиента и после да ги прехвърлят на социалния асистент, това е некоректно. Парите за грижите идват от пациента директно за социалния аситент. След това той плаща пари на посредническата фирма.
 По сайта трудно може да се познае коя е коректна и коя фирма е коректна и коя не. Много от тях имат хубави и привличащи вниманието сайтове, но това не може да е критерий. 
- Вашите съвети към личните асистенти?
Съветвам ги да не подписват договори под натиск и да обмислят добре какво пише в тях ( с фирмата и с клиента). Също така е по-добре за тях, ако сами изплащат застраховките си към SVA . Хубаво е да не оставят това задължение на посредническите фирми. Добрата информираност за техните права и задължения като социални асистенти би им помогнала най-много. 
 
Едно интервю на София Ружинова
 
За контакти:
Магистър Милена Панева
Österreichischer Gewerkschaftsbund
Referat Organisation, Koordination, Service
Johann-Böhm-Platz 1
1020 Wien
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
+43 1 534 44 39110
+43 664 6145063
Прочетено 3067 пъти Последна промяна от Четвъртък, 03 Ноември 2016 18:07
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…