Остров Гьокчеада – раят за сърфистите. И не само това.
Един нов курорт излиза на международната туристическа сцена.Най-големият остров на Турция
амбициозно заявява желание за собствен почерк и запален туристически поток към него. 
 
Това, което го прави още по–привлекателен са не само чистата природа и храна, но и опазването му от комерса и он-инклузива в туризма, както и поносимите температури.
 
Макар че сте на юг в Егейско море близо на 600 км.от България, и на ниво почти на Атина, разликите с температурите в България е само 2-3 градуса отгоре. 
 
Наричат Гьокчада ветровия остров (в буквален превод „ада”- остров, а „гьокче” - вятър) и затова е сред любимите острови за сърфистите. Преоткрили са го първо немалко българи, които обичат водните спортове. И някак не сме изненадани, когато научаваме, че  3 –те училища по сърф тук ги държат българи. Но и местните предпочитат да идват тук за сърф. 
 
Старото гръцко име на острова е Имброс (Imbruz), а местните гърци и турци живеят в мир и разбирателство, без да се усеща и следа от напрежение между тях. В далечината се вижда и о.Самотраки. Гръцката диаспора населява предимно вътрешната част на острова. Така напр. в Калекьой (едно от 11-те селца на острова) се намира най-старата църква тук - православният храм” Св.Георги”. 
Остров Гьокчеада е на 4-о място по водни запаси, на него има още 3 язовира и едно солено езеро, чийто води и лечебна кал са целебни при кожни заболявания. 
 
Навсякъде по плажовете флагът е син, който се дава на наистина чисти места. 
Пътят до острова и от София някак не се усеща: 7-те часа (в шеги и закачки) минават неусетно, а пътуването с ферибот от Кабатепе отнема 75-80 мин. Направено е удобно за сърфистите: плащате само за автобила или бусчето, но не и за пътниците. 
 
Напоследък все повече се налага мнението, че островът е едно от най-красивите места в Турция. То е идеално както за уикенд туризъм (петък-неделя), така и по-дълга почивка. Със сигурност не е обаче за хора, които обичат да се излежават по цял ден на плажа и да релаксират в басейна.
 
Гьокчеада е за хора, които обичат активната почивка:кайт сърф (kite-surf), уиндсърф (windsurf), подводно гмуркане(diving) с разглеждане на красотата на синьо-зеленото море и преминаващите пасажи с риби са само част от възможностите.
 
Местните водолази казват, че дори и да не сте плувец, пак можете да се насладите на подводния свят, тъй като се слиза до 3-5 метра към морското дъно. Посетителите могат да хранят рибки, да наблюдават пасажи и така да се потопят в един различен свят. На професионалните гмуркачи се предлага и гмуркане в пещери. Макар че местността е скалиста,няма корали. 
 
Преобладаващите на острова ветрове през лятото са североизточни, със скорост 8- 12 м/с, и фронтове – около 12-18 м/с, плътен вятър, а през зимата и пролетта се срещат и южни – 8-18 м/с, много поривисти и непостоянни. 
 
Обучението за новаци по сърф трае 10-15 учебни часа, т.е за 3 дни сте готов  да се докажете. И както казва инструкторът Емин Уфук – тези от уиндсърфа започват по-лесно, но напредват по-трудно, докато при кайт-сърфа –по-трудно започват, но по-лесно стават добри в спортните умения. За да тренираш кайт-сърф трябва да си над 17 години и над 45 кг.
 
Инструкторът ни обяснява, че по-лесно е тези, които са били сноубордисти да станат и сърфисти.  И разказва и за омаята на нощния сърф, който е възможен само при пълнолуние и ясно време. 60 на сто от неговите клиенти са мъже и само 40 на сто - жени. 
Планинското колоездене е друга възможност за активна почивка. В момента се разработват и нови маршрути. 
Остров Гьокчеада е разположен на 250 хил.кв. м. и се състои от 11 китни селца (едно от тях изцяло с български преселници), а населението му е близо 8 хил. жители.
 
Времето тече тук по-бавно, а хапването е подчинено на житейската философия „Живей бавно, любувай се на мига”. Това на турски звучи яваш-яваш, а да бързаш бавно е част от различността тук. Местните обаче са точни, услужливи и много дружелюбни.
 
Храната е не просто slow- food, а екологична, а  много продукти се произвеждат на острова – мляко (козе и овче), зехтин, риба, вино, сладка… 
 
Кухнята е хем позната и някак различна,а рибата - уловена собственоръчно от старателния персонал. Така напр. порция от 2 шишчета с риба меч струва 14 турски лири (5 евро).
 
Растителността е ниска, и рядко може да се намери сянка. Но е изпъстрена с палми, кипариси, нар, маслинови дръвчета( цели горички), и разбира се, зокум, артишок и много билки. Любителите на кафето могат да се насладят на популярното „дибек кафе”. 
 
Чаят също е дъхав. Казват, че  руснаците научили турците да пият чай. Всичко започнало след ревюлюцията в Русия през 1917 г., когато белогвардейци и други руски емигринти пренесли и заразили с традицията си местното население. 
По улиците могат да се видят много млади хора, а децата учат гръцки, турски и английски.  Българска реч се чува често. 
 
И от Виена можете да стигнете бързо и комфортно  до ветровия остров с полет Виена- Истанбул( 2.10 ч.), оттам с вътрешен полет до Чанаккале ( 30 мин) и после с фериботите  Чанаккале- Еджеабат , а после Кабатепе-Гьокчеада стигате до заветната цел. 
 
Повече за хотелите в Гьокчеада, както и възможностите за отдих в Турция можете да откриете на  http://partner-travel.com.
Тази статия достига до вас, благодарение на "Партнер Травел". 
 
Светлана Желева
Десислав Паяков
Прочетено 4314 пъти Последна промяна от Вторник, 16 Юли 2024 22:32
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…