Кремена Николова над 10 години работи като телевизионен журналист с особен интерес към културата. Има множество публикации за културни списания и ухо за истории, които си струва да бъдат разказани. Обича всички изкуства и обожава да пътува – особено до Виена и Париж, където културата сякаш витае във въздуха.
Без музикално образование, но с познания за класиката почти като професор в консерватория, Кремена съчетава страстта си към изкуството с мисията да накара хората да се открият в музиката. Като PR на Софийската филхармония умее да превръща класическата музика в достъпна, жива и понякога забавна история, която привлича нова публика и кара хората да се влюбят в оркестъра… още преди първото „ла“.
Г-жо Николова, какво искате да постигне още Софийската филхармония, какъв е следващият етап от развитието на българската филхармония и на кои сцени да гастролира и да се говори още повече за нея?
- Следващият етап за Софийската филхармония не е просто „още концерти“, а по-дълбоко присъствие – художествено, международно и смислово.
Целта е оркестърът да затвърди образа си на културен посланик на България: ансамбъл със собствен звук, ясна естетика и смел репертоар, който разговаря еднакво уверено с класиката и с настоящето. Да бъде място, където традицията не се пази под похлупак, а се развива.
Следващата стъпка в развитието е стратегическа видимост: целенасочени участия на сцени, които формират международния разговор – зали като Musikverein и Konzerthaus във Виена, Elbphilharmonie в Хамбург, Philharmonie de Paris, Concertgebouw в Амстердам, Barbican и Royal Albert Hall в Лондон. Не като екзотичен гост, а като равностоен партньор.
И, разбира се, още по-силна връзка с българската публика – чрез ясна идея зад всеки сезон, чрез образование, чрез разказване на смисъла зад музиката. Защото когато оркестърът знае защо съществува, светът започва да слуша по-внимателно.
Виенската филхармония се слави като съхранител на традициите, как виждате Софийската филхармония?
- Ако Виенската филхармония е пазител на традицията – неин жив архив, Софийската филхармония я виждам като пространство за движение. Не като музей, а като работилница.
Тя стъпва върху класическия канон, но не за да го повтаря по навик, а за да го пречупва през днешния слух, днешната чувствителност, днешните въпроси. Това е оркестър, който не „съхранява“ традицията, а я активира. Който си позволява риск, кани силни индивидуалности, поръчва нови произведения и изгражда съвременен прочит, без да губи респект към класиката.
Какво е за Вас музиката, какви са Вашите музикални вкусове?
- Музиката е начин на живот за мен. Сутрин тренирам и в слушалките ми звучат old school рап или прогресив рок. На работа класиката ме събира и подрежда, а у дома оставям пространството отворено – между класически записи, поп и джаз. Съпругът ми и синът ми са моите откриватели. Те непрекъснато ме срещат с неочаквани, понякога напълно непознати изпълнители, и така музикалният ми свят расте – от дръм енд бейс и дъбстеп до експериментални проекти, които ме карат да слушам без предразсъдъци.
Какво е за Вас Виена, кой период от виенската музика Ви допада най-много?
- За мен Виена не е точка на картата, а вътрешен ритъм. Град, в който времето не върви линейно, а на пластове – всеки нов звук носи паметта на предишния.
Най-близък ми е периодът на късния класицизъм и ранния романтизъм – мястото, където формата е все още ясна, но вече започва да диша по-дълбоко. Хайдн и Моцарт като архитектура и светлина, Бетовен като момент на разлом – когато музиката спира да бъде само изящна и започва да бъде съдбовна.
И може би именно това ме привлича във Виена: способността ѝ да събира ред и риск в едно. Дисциплина, която не задушава, и свобода, която не се разпада. Музика, която не украсява времето, а го оформя.
Какви са хобитата Ви, как сваляте стреса?
- Всяка сутрин час и половина фитнес, всеки уикенд – музей или галерия, всяко лято – пътуване до непознато място в Европа. Чета, уча френски, но има едно пространство, в което наистина се връщам към себе си. Когато след тежък ден вляза в зала „България“, нещо вътре се отпуска. Влизала съм с главоболие и само след десет минути музика го няма. Остават удоволствието и усещането, че съм точно там, където трябва.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
