Г-н Тодоров, какво отличава този сезон музиката, която представя Софийската филхармония в Австрия?
- Постарали сме се да представим автори и произведения, които, които досега не сме изпълнявали в Австрия. Има познато на публиката произведение (концертът за цигулка на Сергей Прокофиев) има и нестандартно – концерт за тромбон от Нино Рота. Но големият акцент за мен си остава Италианската симфония на Менделсон, която е едно от най-любимите ми произведения от света на класическата музика.
Включихте и Клагенфурт в мартенските си изяви? Защо държите и на Клагенфурт?
- Преди години Софийската филхармония гостуваше няколкократно в Каринтия, на фестивала Woerthersee Classics Festival, включително и с мен като диригент. Днес ние възприемаме тази покана за концерт в Клагенфурт като едно своеобразно завръщане, изпълнено с топли чувства и малко носталгия.
Толкова често сте във Виена, че ако Ви няма веднага ще направи впечатление. Има ли още нещо във Виена, което да ви изненада?
- Виена винаги има с какво още да ни впечатли и ентусиазира. Аз самият съм неразривно свързан с града още от началото на 90-те години, но и до ден днешен откривам нови неща. Виена е град, за който един живот не стига.
Как музиката се промени под влияние на интернет, глобализацията, имиграцията...Колко от музиката на Виена е „Виенска"? Интересува ли Ви по някакъв начин репортоарът на Щраус/ Лехар, най-популярните оперетни композитори, предвид и на 200-годишнината на Щраус-син.
- Аз често изпълнявам музиката на Щраус и Лехар, още от времето, когато дирижирах Виенския валсов оркестър. И тази година няма как да не отбележим голямата годишнина на Щраус със Софийската филхармония. Но да, глобализацията си казва думата и ексклузивността на повечето градове по света започва постепенно да се губи. Но мисля, че Виена засега е далече от този проблем. Дори звукът на Виенската филхармония все още е неподражаем и разпознаваем, което прави и емблематичния оркестър и музикалната столица на света привлекателни за всеки, който обича класическата музика.
Освен музиката, кое друго изкуство Ви интересува най-много?
- Приятелите ми знаят колко страстен кинофен съм. Също така използвам всяка свободна минута, за да чета нови и да препрочитам стари книги. Музеите и галериите също не са ми непозната страст, но напоследък сякаш намирам все по-малко време за това. Като цяло изкуството в повечето му форми ми е интересно, защото чрез него мога да разбирам по-добре хората. Но това е една много дълга тема.
Какво ви държи здраво стъпил на земята, как се пазите от главозамайване. Какво е за Вас успехът?
- Аз не съм здраво стъпил на земята. Близките ми често ме приземяват, но в същността си съм човек, който обича да мечтае и да търси варианти да претворява мечтите си в реалността. А успехите трудно могат да ме главозамаят – с всички тези съмнения в главата ми, дори в повечето случаи не успявам да им се зарадвам.
Пораснал сте с популярната култура, какво Ви привлече към класиката?
- Класиката се нарича така, защото притежава качества, заради които е оцеляла в изпитанията на времето. В този смисъл тя е сама по себе си „популярна", защото е оцеляла много по-дълго време от популярната култура. Проблемът е, че хората възприемат класиката като нещо стилово компактно и еднакво, а тя съдържа в себе си толкова много разнообразни стилове, че фактически всеки може да намери себе си в нея.
Какви са "жертвите", които музиката иска все още? Какво Ви взе?
- Музиката нищо не ми е взела. Тя ме спасява. Онова, което е тежко, е комуникацията с хората. Защото днес хората живеят в балони и всеки вижда само своята истина. И съответно отрича „истината" на другите. Това води до едно фрагментирано общество, в което все повече хора забравят как да бъдат човеци.
Доколко диригентът трябва да е и мениджър?
- За съжаление светът на Фуртвенглер и Тосканини вече не съществува. В днешния свят като че ли вече не е възможно човек да остане тесен специалист в областта си. Това важи особено много за диригентите, които трябва да бъдат понякога педагози, друг път психолози и все по-често мениджъри. Това има и своите плюсове, но е жалко, когато мениджърските способности се окажат толкова важни, че в един момент музикантските и диригентските качества започнат да остават на заден план при избора на диригент, с когото да работим.
Мислите ли, че все още е голяма тема да се свирят повече творби на жени-композиторки?
- За мен няма значение пола на композитора. Ако произведението е добро, трябва да се изпълнява! Впрочем, говорейки за жени композитори, бих искал да обърна внимание на две прекрасни български имена – Добринка Табакова и Пенка Кунева. Те са от онези хора на изкуството, които ни карат да се гордеем, че сме българи.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
