Художникът-класик Васил Стоилов пред погледа на поета Димитър Манолов и …Явора
- Вторник, Окт 12 2021
- България
- sanusetsalvus.com
- картини Васил Стоилов, българи в Австрия Личен архив на Явора Стоилова

Неслучайно поетът Димитър Манолов разгада в стихотворението "Художник" шифъра в изкуството на художника- класик Васил Стоилов.
Много неща свързват Васил Стоилов и Димитър Манолов в техните дълбоко мистични светове с поглед, обърнат на Изток и съзнание, търсещо пътя към просветлението и духовното братство между хората по света.

Техните творчески светове са изпълнени със сияещи от чистота образи - символи, а човекът в тях е част от една одухотворена, пантеистична природа. И двамата творци бягат от външния блясък и славата, но тя сама ги намира, защото не съм виждала по- пристрастени фенове от техните!
В България с нетърпение очакват всяка бъдеща изложба на Васил Стоилов или книга на Димитър Манолов. Вече се проявява голям интерес към предстоящото издание на окултния роман "Морето на лилавото мълчание", както и към стихосбирката му "Един миг сънища" със собствените илюстрации на поета, който е също и вдъхновен художник и музикант.
Аз също ще посветя едно мое есе на неговата поезия - "Недостижимата Венера", пише Явора Стоилова. Есе, в което търся връзката между впечатляващия му символен свят, някои елементи в Богомилската литература и мистични Ренесансови образи и понятия.
Хубаво е, когато в живота на един творец - явление в съвременната българска литература, какъвто е Димитър Манолов има толкова много бъдеще време. Това е светъл знак за продължение в света на изкуството!
Книга-стих за Васил Стоилов
Цял живот баща ми Васил Стоилов, очакваше Книгата за душата си на художник.
Мислеше, че ще я напише неговият близък приятел, изкуствоведът проф. Атанас Божков, но той не го направи.
Владимир Свинтила осъществи задълбочен прочит на творчеството на художника в Монографията си за Васил Стоилов, но тя се изгуби някъде из чекмеджетата на издателство "Български художник".

След смъртта на татко, майка ми издаде книгата "В часа на синята мъгла", в която, както правеше през целия си живот, го свърза с духа на Яворов. Тогава реших да опитам аз и написах "Баща ми" – книга, в която се стремях да надникна отвъд познатото за него.
Мислех си, че това е Книгата, която татко очакваше, защото в нея вложих цялата любов на дъщерята към бащата, но снощи разбрах, че и това не е било достатъчно, обяснява Явора Стоилова.
Книгата за Васил Стоилов я написа поетът Димитър Манолов и тя е едно стихотворение. Тази книга-стихотворение, разлисти неговата душа и разчете недоизказаните страници от духовния му живот.
Тя се вгледа във вдъхновението на твореца – едно нежно кърваво-червено цвете на ръба на пропастта-живот, която напразно се опитва да го погълне. От това крехко, но непобедимо цвете, поетът видя да се раждат всички образи в душата на художника. Но той добре знаеше, че това цвете е, всъщност, една неизлечима рана, обгорена от огъня на сътворението.
И думите на поета като светещи пеперуди полетяха към храма, в който земната рана се превръща в небесно изкуство. Тогава поетът се огледа в творенията на художника и се видя на колене в този храм, посветен от Майстора-зограф в тайнството на сътворението. А пред тях двамата сияе вечната светлина в процепа между световете.
Нека се вгледаме в тази светлина, озаряваща познатите непознати картини на Васил Стоилов в душата на един поет.
Спи спокойно, татко! Твоята книга вече е написана и толкова ми се иска хората да усетят истината, не в големия брой изписани страници, а в искрата, пламнала при докосването на два творчески свята!, обобщава Явора Стоилова.

Димитър Манолов
Художник
На Васил Стоилов
Той вземаше полека четката
и дълго вслушваше се в себе си,
някакво пламтящо цвете
бавно се отваряше в сърцето му,
като разцъфнала кървяща рана
трептяха формите и цветовете
на приказните изгреви и залези,
а дивите сияйни пламъци
изгарящи в копнеж душата му
обагряха изцяло и платната,
и там, като насън се появяваха
селски мадони, светещи от сладост ябълки,
замислени лица, отрудени ръце
и кърмещи в притома нежна майки,
осмислили неведомите тайни на живота
със простичката радост
на любящо майчинство...
Гореше той в пламтящата жарава,
звънеше, сякаш шпага тънката му четка,
и като древен варварин понякога
летеше смел духът му в далнината,
политнал викинг сам към Светлината
напомняше искряща пеперуда устремена
към тайнствения процеп между световете,
пърхаше неутолим над цветовете
със дъх на обич и на вечност,
сякаш Бог държеше трепетно ръката му,
нашепващ зов за братство на земята.
Рисуваше художникът,
тих и неразбран, самотен,
и прелестна, божествена дъга - душата му,
полека разцъфтяваше, като небесно цвете,
преливаше в картините сред тишината,
сякаш вълшебна земна приказка,
звучеше с песента предвечна на света...
Етикети
Последни статии от sanusetsalvus.com
- Супермаркет на бъдещето представиха във Виена
- Българските фолклорните ансамбли са най-красивото й лице в чужбина
- Пристрастяването към мобилните телефони е сравнимо с наркомания
- България и Австрия ще си сътрудничат в областта на устойчивия туризъм
- Международен благотворителен базар на ООН във Виена на 9 декември 2023
Регистрирай се за да оставиш коментар