All for Joomla All for Webmasters
Художникът-класик Васил Стоилов пред погледа на поета Димитър Манолов и …Явора
Неслучайно поетът Димитър Манолов разгада в стихотворението "Художник" шифъра в изкуството на художника- класик Васил Стоилов.
 
Много неща свързват Васил Стоилов и Димитър Манолов в техните дълбоко мистични светове с поглед, обърнат на Изток и съзнание, търсещо пътя към просветлението и духовното братство между хората по света.
 
Техните творчески светове са изпълнени със сияещи от чистота образи - символи, а човекът в тях е част от една одухотворена, пантеистична природа. И двамата творци бягат от външния блясък и славата, но тя сама ги намира, защото не съм виждала по- пристрастени фенове от техните!
 
В България с нетърпение очакват всяка бъдеща изложба на Васил Стоилов или книга на Димитър Манолов. Вече се проявява голям интерес към предстоящото издание на окултния роман "Морето на лилавото мълчание", както и към стихосбирката му "Един миг сънища" със собствените илюстрации на поета, който е също и вдъхновен художник и музикант.
 
Аз също ще посветя едно мое есе на неговата поезия - "Недостижимата Венера", пише Явора Стоилова. Есе, в което търся връзката между впечатляващия му символен свят, някои елементи в Богомилската литература и мистични Ренесансови образи и понятия. 
 
Хубаво е, когато в живота на един творец - явление в съвременната българска литература, какъвто е Димитър Манолов има толкова много бъдеще време. Това е светъл знак за продължение в света на изкуството! 
 
Книга-стих за Васил Стоилов
Цял живот баща ми Васил Стоилов, очакваше Книгата за душата си на художник.
 
Мислеше, че ще я напише неговият близък приятел, изкуствоведът проф. Атанас Божков, но той не го направи.
 
Владимир Свинтила осъществи задълбочен прочит на творчеството на художника в Монографията си за Васил Стоилов, но тя се изгуби някъде из чекмеджетата на издателство "Български художник".
 
След смъртта на татко, майка ми издаде книгата "В часа на синята  мъгла", в която, както правеше през целия си живот, го свърза  с духа на Яворов. Тогава реших да опитам аз и написах "Баща ми" – книга, в която се стремях да надникна отвъд познатото за него.
 
Мислех си, че това е Книгата, която татко очакваше, защото в нея вложих цялата любов на дъщерята към бащата, но снощи разбрах, че и това не е било достатъчно, обяснява Явора Стоилова.
 
Книгата за Васил Стоилов я написа поетът Димитър Манолов и тя е едно стихотворение. Тази книга-стихотворение, разлисти неговата душа и разчете недоизказаните страници от духовния му живот.
 
Тя се вгледа във вдъхновението на твореца – едно  нежно кърваво-червено цвете на ръба на пропастта-живот, която напразно се опитва да го погълне. От това крехко, но непобедимо цвете, поетът видя да се раждат всички образи в душата на художника. Но той добре знаеше, че това цвете е, всъщност, една неизлечима рана, обгорена от огъня на сътворението.
 
И думите на поета като светещи пеперуди полетяха към храма, в който земната рана се превръща в небесно изкуство. Тогава поетът се огледа в творенията на художника и се видя на колене в този храм, посветен от Майстора-зограф  в тайнството на сътворението. А пред тях двамата сияе вечната светлина в процепа между световете.
 
Нека се вгледаме в тази светлина, озаряваща познатите непознати картини на Васил Стоилов в душата на един поет. 
 
Спи спокойно, татко! Твоята книга вече е написана и толкова ми се иска хората да усетят истината, не в големия брой изписани страници, а в искрата, пламнала при докосването на два творчески свята!, обобщава Явора Стоилова. 
 
Димитър Манолов
Художник
На Васил Стоилов 
 
Той вземаше полека четката
и дълго вслушваше се в себе си,
някакво пламтящо цвете
 
бавно се отваряше в сърцето му,
като разцъфнала кървяща рана
трептяха формите и цветовете
на приказните изгреви и залези, 
 
а дивите сияйни пламъци
изгарящи в копнеж душата му
обагряха изцяло и платната, 
 
и там, като насън се появяваха
селски мадони, светещи от сладост ябълки,
замислени лица, отрудени ръце
и кърмещи в притома нежна майки, 
 
осмислили неведомите тайни на живота
със простичката радост
на любящо майчинство...
 
Гореше той в пламтящата жарава,
звънеше, сякаш шпага тънката му четка,
и като древен варварин понякога
летеше смел духът му в далнината, 
 
политнал викинг сам към Светлината
напомняше искряща пеперуда устремена
към тайнствения процеп между световете,
пърхаше неутолим над цветовете
със дъх на обич и на вечност, 
 
сякаш Бог държеше трепетно ръката му, 
нашепващ зов за братство на земята. 
 
Рисуваше художникът,
тих и неразбран, самотен,
и прелестна, божествена дъга - душата му, 
 
полека разцъфтяваше, като небесно цвете,
преливаше в картините сред тишината, 
сякаш вълшебна земна приказка, 
звучеше с песента предвечна на света...
  
 .
 
 
 

 

Прочетено 354 пъти Последна промяна от Вторник, 12 Октомври 2021 13:30
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…