All for Joomla All for Webmasters
Как да отглеждаме здрави деца в многоезична среда?

 Може ли детето да се справи с няколко езика наведнъж?Съветите са на Диана Димарт,

(валдорфски) педагог, евритмист и социален работник.

През последните години много българи напуснаха страната и се установиха в чужбина. Това са предимно млади хора, които създадоха семейства и тяхното желание е децата им да се учат и да бъдат възпитани в западноевропейската култура. Едно от важните предизвикателства за тях е как да започнат езиковото обучение на децата си. Много родители се чудят дали постъпват правилно с говоренето вкъщи на родния или чуждия език, или на двата езика едновременно от ранна детска възраст. От една страна, съвсем естествено е детето да проговори родния език на родителите, а от друга, трябва бързо и добре да научи чуждия език в новата страна, за да се интергрира успешно възможно най-рано. Освен българското семейство в чужбина, с подобни въпроси се сблъсква и семейството от смесен брак или съжителство, което живее в страната на един от съпрузите или партньорите, или в трета страна, където се появява трети език в общуването и живота на фамилията. Важен фактор е на какъв език говорят останалите членове от семейството и къде живеят те. Друг въпрос е колко добре се владее чуждият език от родителите и дали правилно го поднасят на децата си. Дали родителите съзнателно вземат решение предварително на какъв език ще се говори на детето от самото му раждане в семейството, кога ще научи втори, трети език или спонтанно и стихийно се смесват езиците според обстоятелствата и моделите на справяне с живота в чуждата страна.

Разглеждането на този въпрос е многопластово, включва много фактори и условия и е сложна дилема, защото семейните ситуации са най-различни, условията, в които израства детето са специфични за всяко семейство и правилен отговор е много трудно да се посочи. Но затова пък правилният подход да се открие най-подходящата езикова среда за развитието на едно дете в най-ранна възраст е да се разгледа всяка житейска ситуация индивидуално.
Непременно трябва да се потърси помощта и професионалното мнение на лингвисти, филолози, логопеди, детски и начални учители, дори психолози и педиатри. Всъщност, от голямо значение за възпитанието и образованието на децата е да се повдигне дискусията за езиковото въвеждане и обучение на децата в семейството и училището при съвременните условия и съществуващия вече феномен на многоезичието и смесването на културите и езиците на едно място. Тенденцията от смесването на хора от различни езици, култури, религии в Европа все повече нараства, а с това нараства и нуждата от правилен и здравословен начин децата да научават родния и чуждия език. Настоящето изложение, без да е експертно, може само да се включи в такава дискусия, да посочи някои виждания и мнения, но не и да дава препоръки, съвети и окончателни отговори.
Езикът е много важен за формирането на малкото дете, което в първите седем години изгражда физическия си организъм и вътрешните органи. Езикът действа като формираща жизнена сила. Всяко нещо, което заобикаля малкото дете, има решаващо значение за здравословното му израстване и формиране. Първите думи, които детето чува, са на майката. През първите три години от живота си то е напълно свързано с нея – от нея и от заобикалящата го среда то черпи жизнените си сили. Жизнените сили прииждат към него и от езика, на който майката говори. Музиката на езика, звуците, звукообразуването, повтарянето и имитирането, първото произнасяне изграждат целия организъм на детето, особено говорния и слухов апарат.
Родната майка, майчиното мляко и родният език са първото, до което детето се докосва и това е светът, от който то черпи сили за растеж и развитие. Още от раждането езикът е важна фаза и фактор за моделиране светоусещането, чувствата, психиката, нервната система, реакциите, мисленето, понятията. Езикът и културата, свързана с него, е една невидима сфера, в която детето непрестанно се учи да се движи, да върви, да говори. С изправения стоеж и вървенето идва и говорът. Затова родителите решават на какъв език ще говорят на детето си, с какви жизнени сили ще формират организма му, на какъв език ще го възпитават, защото всеки език има и свой възпитателен характер. Освен от ежедневното говорно общуване, детето има нужда от песни, приказки и игри, които родителите да изпеят, разкажат и изиграят. Това е първоначалната култура, която го формира и има голямо значение на какъв език ще поднесат това родителите – на родния или чуждия.
В наше време е старомодно да се говори за корените, в коя държава е родено детето и какъв е коренът му, на коя земя е закърмено. Коренът е невидим и е скрит под земята, но е единственият, който държи дървото изправено и подхранва дървото със силите на земята. Коренът е традицията, историята, природата, люлката, събраната мъдрост на народа, семейството, дедите, основата, върху която се изправя човекът и започва да крачи към своя живот и съдба. Коренът, майчиният и бащиният език са свързани. Затова възниква въпросът, какъв да бъде коренът на детето, с какво да го закърмят родителите му - коренът, откъдето те идват или новият корен на новата страна. В смесен брак и партньорство родителите предварително решават какъв ще бъде коренът, езикът и културата на техните деца.
Срещали сме млади хора със смесен произход, които не могат да говорят родните езици на родителите си и трудно контактуват с техните семейства, с бабите и дядовците, когато посещават родната им страна. Трудно правят връзка с роднините, липсва пълноценно общуване, усеща се отчуждението, въпреки добрите обноски и възпитание, престоят в родината е обикновено кратък. Тогава се появява съжалението, че не е научен родният език още в детството, защо не се е поддържала връзката с родното чрез езика и културата. Това съжаление изпитват не само родителите, но също и порасналите деца.
Не са малко случаите, когато новородените деца се възпитават от самото начало в езика и културата на чуждата страна, а родният език и култура се загърбват напълно. Родителите смятат, че така детето ще се свърже много по-лесно с културата на държавата, която са избрали, за да изградят нов живот, ще бъде директно интегрирано и прието в новата за родителите среда. За детето тя е напълно естествена и така да се каже то плува в свои води. Възможно е детето да разбира майчиния език, но никога да не го говори и по-нататък в годините постепенно да го забрави. По този начин то се откъсва от корена на родителите си и тяхната традиция. Има семейства, които сменят държавата през няколко години, следствие на работата си, която изисква тази промяна. В този случай децата сменят държавата, езика, училищата, културата често и в крайна сметка свикват с това, за тях се превръща в естествен начин на живот. Освен английското или френското училище, които сменят в различните държави, те научават и местния език. Оформят се като “мултикултурни космополити”. Израснали вече, те получават чудесно образование и обикновено се установяват да живеят в някоя световна столица, където имат страхотна кариера и висок стандарт.
Ето и някои добре известни примери за житейски ситуации:
1. Родителите предварително определят правила за заучаване и говорене на чуждия език. Родният език се говори вкъщи, българска атмосферата и традицията се поддържат съзнателно заедно с постепенното навлизане на новата култура. Детето посещава неделно българско училище, ако има такова, за да обогатява езика и българската култура. Още в детската градина то усвоява новия език и се интегрира успешно. Възможно е родителите да говорят на родния език, а то да отговаря на чуждия, защото това е езикът на социалната среда. Това не би трябвало да е смущаващо. Дори и да възникнат проблеми в говора, смесване на езиците, всичко това ще се регулира малко по-късно и всичко си идва на мястото. Смущенията са временни и в редки случаи тревожни. Не би трябвало да се насилва научаването на езиците, по-късно се появява и втори език в началното училище, а да се наблюдава внимателно подрастващото дете и кое е най-доброто за него в момента. Трябва да имаме доверие и търпение, че дори и малко по-късно, детето ще се справи чудесно и ориентира добре в езиците. Важно е, когато се говори вкъщи да не се смесват два или три езика едновременно, заради по-подходящи думи или да заместваме такива, които не знаем. Колкото по-чисто и по-разделено родителите говорят в домашна среда, толкова по-лесно отчетливо за детето е заучаването на родния и чуждия език. В ранна детска възраст до три години се заучава родния език, а в яслата или в детската градина детето в естествена среда заучава чуждия език.
2. При смесен брак или партньорство в трета страна детето трябва да научи три езика. Тогава препоръката е да се говори с майката нейния роден език и с бащата неговия роден език в ранна възраст и малко по-късно въвеждане внимателно в третия по естествен начин в детската градина.Тук също се съблюдава правилото на разделянето на езиците за определено време вкъщи, а при социално общуване и във външна социална среда с приятели и деца, колеги и други - третия чужд език. Когато възникнат трудности в говора и овладяването на повечето езици при трилингуал деца добре е да се обърнем към специалист за консултация.
3. Независимо от какъв тип е семейството, то решава, че детето ще израсне с езика и културата на новата страна от самото раждане. Родителите говорят помежду си и с детето новия чужд език и по всички възможни начини го въвеждат и интегрират в новата среда. Прескачат всички трудности, през които минават семействата в горните случаи и така е по-лесно и удобно за всички, но лишават детето от собствения си корен и култура и затрудняват общуването му с останалите членове на семейството, останали в родната страна.
След  всичко казано дотук трябва още веднъж да се подчертае, че индивидуалният подход за всеки специален случай е най-добрият. Внимателно съблюдаване на всички фактори и обстоятелства, в които расте детето, както и нежната психика, нервна система, капацитета на приемане или отхвърляне на многоезичната култура.Песните, музиката, стиховете, различните игри, забавни за децата, подходящата мултимедия подпомагат и разнообразяват научаването на езика.Ако родителите предварително се подготвят и предоставят оптимално добри условия за езиковото обучение на детето си и направят възможно най-доброто решение, ако обгърнат детето си с любов, топлина, разбиране и безкрайно търпение, то ще бъде добре защитено и подкрепено да навлезе в чуждоезична среда и култура, която ще го обогати още повече.

Прочетено 550 пъти Последна промяна от Вторник, 27 Март 2018 10:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…