All for Joomla All for Webmasters
Медицински скок на Австрия в биониката
Роботизирани протези помагат на пациенти след катастрафи, атентати и туморни усложнения. 
От години Австрия развива много успешно биониката. В Медицински университет-Виена е създадена  високоспециализирана лаборатория  за реконструкция и рехабилитация на крайници „Кристиан Доплер”.
Какво е бионика и бионична реконструкция?
Биониката е понятие, което включва биология и техника. За специалистите това означава, че те така променят човека и неговата биология, че той по –най-добрия начин да може да общува и да работи с една протеза („парче техника”). Най-важният принцип, който следват във водещата лаборатория във Виена е, че съчетават света на биологията и медицината  със света на техниката, за да бъде помогнато на един пациент да преоодолее част от своите телесни загуби. 
Проф. д-р Оскар Асцман е ръководител на лаборатория за реконструкция и рехабилитация на крайници „Кристиан Доплер” във Виена. Той се счита за най-успешните пластични хирурзи в Австрия. През 2009 г. той е приложил за първи път в алпийската република концепта  за бионичната реконструция. Като специалист в реконструкцията за крайници му той е присадил на първите 3-ма австрийци в света бионична протеза за ръка.  
Проф.  д-р Оскар Асцман пояснява, че е навлязъл в света на биониката  преди 10 години заради свой пациент, който е загубил и двете си ръце. Тогава той започва да търси повече информация, за да помогне на хора, които имат такива драстични загуби. 
През 2009 г. за първи път той прави успешна трансплантация на бионична ръка на пациент.  
Пациентите на виенската лаборатория са преживели сериозни автомобилни  катастрофи или други злополуки, теростичен акт, а понякога и рак, който им е „отнел” съществена част от функциите на крайниците. Най-често искат да имат нова ръка. 
„ И тук идва сложното как да го направим , когато няма толкова много нервни окончания в ръката, от колкото имаме нужда. При автопроизшествия или експлозии крайниците не се отстраняват с прав разрез и тогава подходът е много различен при отделните случаи. Някои пациенти имат нужда от нервно-хирургична намеса. Понякога се налага на пациента да се присади тъкан от една част на тялото в друга, за да се поддържа мускулната тъкан, която да си взаимодейства с протезата.  При други пациенти е достатъчно нервните мускули, които са останали”, обяснява медикът,цитиран от netdoktor.at. 
В лабораторията всички нервно-мускулни сигнали се интерпретират от техническите специалисти, усилват ги и ги вкарват в определен алгоритъм, така че протезата да може да разбира сигналите на тялото и да реагира.
Бъдещето е на биониката
Изследователската дейност засега  предлага интересни идеи. В наши дни е възможно взаимодействието на тяло и протеза да се осъществява в помощта на Bluetooth ( използван в мобилните телефони), т.е вече не е необходимо да има механично „захващане” с кожата. На първите 3-ма австрийци  през 2009 г. са им вградени сензори, които с помощта на радиовръзка могат да осъществяват контакт с протезата. 
За контакти:
Univ.Prof. Dr. Oskar Christian Aszmann
Medizinische Universität Wien
Universitätsklinik für Chirurgie
Währinger Gürtel 18-20
1090 Wien
T: +43 1 40400-69860
oskar.aszmann(at)meduniwien.ac.at
 
Прочетено 704 пъти Последна промяна от Четвъртък, 23 Ноември 2017 11:57
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…