All for Joomla All for Webmasters
Локоматът е революционен за рехабилитацията!
Докъде стигна кампанията за закупуване на роботът за хората с двигателни увреждения разяснява офталмологът д-р Анелия Хохвартер от Виена 
пред радио”Стара Загора” в предаването” Часът на Хипократ”. 
-Д-р Хохвартер, какво ви накара да се захванете с осигуряването на локомат- апарат за раздвижване на хора с двигателни затруднения в България?Защо точно тази кауза избрахте?И на какъв етап от нейното реализиране сте?
-Избрах каузата „Локомат за България”, защото се сблъсках с много хора на които им е необходима някаква рехабилитация. Дори не е казано, че тя трябва да е с този уред- локомат. Или дори за основна рехабилитация, която съществува вече в България, но те нямат достъп до нея поради финансови причини, или поради незнание, или поради това, че им е омръзнало да питат. И преди всичко, когато е минало 1-2 г. от заболяването или травмата, тези млади хора (най-често) биват връщани с думите: ”Няма смисъл!”. А не е така. Смисъл винаги има, защото когато има надежди, има и смисъл. 
Запознах се с три семейства, които събират от години пари за лечение в чужбина с робота локомат. Те, всъщност, ми показаха какво е локомат, аз започнах да се интересувам. Видях и няколко сайта, които предлагат такава рехабилитация: тя е в Турция и е много скъпа и недостатъчна. Защото това са терапии са по 3 седмици, а първичното лечение с локомата е от 4 до 11 седмици. И това ме накара да си помисля, че рехабилитацията в България по някакъв начин трябва да бъде революционизирана. Свързах се с Комисията за лечение в чужбина и оттам имам информация, че молбите за лечение са 95 на сто свързани с рехабилитация. Това за мен бе показател, че това е най-слабото звено в медицината в България. За разлика от други звена,които благодарение и на млади лекари, и на техните ръководители успяват да се развиват и да са на европейско, дори на световно ниво в България. Имам предвид офталмология, кардиология, ортопедия, хирургия и др. Всеки ден виждаме по новините много добри изяви на български лекари. Но в рехабилитацията няма нищо. И е много важно да се подчертае, че когато рехабилитацията и физиотерапията се революционизират, локоматът няма да помогне само на тези звена, а ще подкрепи и осмисли работата на невролози, неврохирурзи,ортопеди, детски лекари.
-Как точно функционира този апарат? И защо е толкова скъп?
- Локоматът е вид робот, в него се влиза като в скафандър, само че пациентът не е толкова „пакетиран”. Има модул за деца и модул за възрастни, и се настройва на дължината на бедрото и подбедрицата. По тялото на пациента се залепват сензори, които дават обратна връзка към майката –компютър за работата на определени мускулни групи на крайниците и тялото. Компютърът запаметява тази информация  и се вижда кои групи мускули не работят активно и се изготвя индивидуална програма за следваща терапия. Компютърът отчита всичките 4 показателя общо, не ме карайте да ги описвам, защото не съм специалист. Но са много добре описани на страницата на локомат. Така както швейцарците са направили най-точните часовници, така са успели да направят нещо много грандиозно и в рехабилитацията. И не само локомат, те имат и частични уреди за рехабилитация, но специално за хора с двигателни проблеми това е уредът, който дава 50 на сто шанс на пациентите да проходят. Човек да е самостоятелен в живота си: да отиде сам до тоалетна, да се нахрани сам, това е много важно, и то кара болните да събират пари и да опитат с това лечение. 
-На каква част от хората с двигателни затруднения би могъл да помогне един локомат? И колко пациенти имат нужда точно от този апарат?
Направих една статистика за Австрия. Ние имаме 26 локомата. Това е държава по територия и население сравнима с България. Разбира с, не всички локомати са за цялостна рехабилитация, има и частични, за следооперативни намеси – напр. за деца с детска церебрална пареза. Те имат нужда от рехабилитация, която да продължи 7-10 дни, най-много две седмици. Тогава могат да се използват частичните уреди, които са и по-малки. В България над 20 хил. души имат нужда от цялостна рехабилитация.
-На какъв етап е кампанията?
Продължавам да популяризирам кампанията „Локомат за България”. Обърнала съм се към много приятели от бизнеса, но искам да отправя апел и към всички други, особено към тези, които не ме познават, но има сърце за тази кауза, и ако имат близки, съседи или приятели в инвалидни колички да им дарят надежда. И да участват в тази дарителска кампания. 
-Мислила ли сте да се обърнете и към „Българската Коледа”?
-Да, разбира се. И знам, че „Българската Коледа” вече е имала такива кампании за закупуването на локомати, на уреди за детска рехабилитация през 2013 г. Тогава бяха закупени вместо локомати  5 локохелпа. Това също е роботозирана терапия за дечицата с детска церебрална пареза. Тя обслужва децата само до 6-годишна възраст и само за горни/ долни крайници…
 „Българската Коледа” вече е доставила по много центрове, освен тези локохелпи и други различни уреди, които са задължителни и необходими, защото само локомата няма да направи чудеса. Той е , както обичам да го сравнявам „Пържолата в нашето меню”( смее се)...И обикновено се сърдим на физиотерапевтите, че като ходим при тях нищо не става, а то е все едно да се сърдим на готвача, че ни е приготвил меню само с гарнитура.
-Вие отдавна живеете в Западна Европа, търсите ли съмишленици сред общността в която живеете, най-вече във Виена, в Австрия, в контактите, които сте създала по света…Предполагам те също биха откликнали на кампанията.
Разбира се. Кампанията „Локомат за България” се популяризира и чрез мен по време на различни четения на моята книга”Пътуване”( „Eine Reise ins Land der Sonne"). И ако 5 мин . говоря за книгата си, то следващите 15 мин. са презентация за локомата. По този начин се стремя да покажа необходимостта от тази рехабилитация в България и се надявам „Българската Коледа”тази година да откликне също на нашата програма.
Отправям един апел и към общините ( знам, че в България има 256 общини), написахме им писма, засега имам отклик от община Долна Митрополия, която преведе 1000 лв. за кампанията. А аз им върнах жеста като им подарих от моята книга, която те разпределиха по библиотеки и читалища по селата. …Ако всяка община отдели по 1000 лв, то ние ще купим веднага локомата за възрастни.
Познавам и други хора, които се включват в кампанията не чрез медии, но правят много по-големи дарения.
Важното е да се разбере, че локоматът ще постави началото на една революция в областта на рехабилитацията.
И отказът на много учреждения и институции да работят по въпроса, пречките, които срещаме в институциите, нежеланието и мудността на бюрокрацията ме кара понякога да бъда агресивна в моите действия. Но съзнавам още, че всички тези спънки трябва да се преборват с добро.  Ако пресметнем, че се изпращат 30 деца за лечение в чужбина за една година, по 15 хил. евро, то се изпраща в чужбина един локомат.
Ако 95 на сто от молбите за лечение в чужбина са за рехабилитация, то на тези данни трябва да се обърне сериозно внимание, и Министерството на здравеопазването, и другите инстутиции да се замислят дали имаме нужда от локомат, предвид на толкова много изтичащи средства навън. И тогава да направим нещо тук,  защото вместо да пуснем 30 деца в чужбина, то в България ще могат да се лекуват между 1000 и 1500 човека годишно. 
Може ли работата в чужбина да промени мисленето ви, и да ви направи по-добър човек, или няма връзка между двете?
Мисля, че има голямо значение къде човек израства като специалист, от кого се учи. Аз има щастието да израстна в екипа на проф.Биндер. Тя ни научи да сме всеотдайни, да сме много мили с пациентите. От нея се научих на това, че когато човек съобщава на болен тежка новина може да го хване за ръката. Проф. Биндер е светило не само в Европа, но и за света. Тя ни е учила на общуване при което се обръща внимание върху много малките неща. В други интервюта бях казвала навремето, че разликата между България и Австрия е в това, че там етика се пише с голямо Е. Сега не бих го казала така, защото в течение на годините се запознах с български колеги и клиники, които работят много етично и където етиката също е изписана с главни букви. 
Всички хора сме родени с доброто в себе си, но обстоятелства или жизнени препятствия, стечение на съдбата прави така, че ние да приспим това добро и понякога го унищожаваме. Или го забравяме, че е в нас. Просто трябва малко да го посъбудим. На Запад като че ли ми дават повече предпоставки това да се случи. Не че работата и стреса са по-малко, там и факторът на връзките е почти нулев. Там като че ли по-спокойно се работи, дори и стресът да е троен. 
Номинирана сте за „Будител на годината-2017”. Какви качества трябва да притежава съвременния будител с кауза в случая в сферата на здравеопазването?
-Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Никога не съм се замисляла. Според мен, всеки лекар трябва е будител всеки ден. Първо, да събужда доброто в себе си и желанието за повече знания. Доброто  да го предава към пациентите си, а желанието за самоусъвършенстване - на своите ученици. Когато предаваш знания на учениците си, това те характеризира и като добър лекар.
За мен номинацията бе една добра възможност да се популяризира кампанията”Локомат за България”. И съм много благодарна за това, защото по-добра реклама не съм очаквала и да имам за нея. 
 
Интервюто е публикувано с известни съкращения.
 
И още веднъж дарителската сметка, за тези, които искат да подкрепят кампанията.
Дарителска кампания „Локомат за България”
Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер
IBAN:  BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)
IBAN:  BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)
BIC (SWIFT): UNCRBGSF
Постъпилите дарения ще бъдат преведени директно от банката на фирмата Hocoma, без междинни търговци според договора за покупко-продажба.
 

 
 
 
 
 
 
Прочетено 1155 пъти Последна промяна от Петък, 16 Февруари 2018 11:28
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…