Защо наричат щандовете за наденички във Виена "Малкият Сахер"?

Най-старият съществуващ - "Щандът за наденички на Лео" ще празнува скоро 100-годишен юбилей. Наш кулинарен гид е Десислав Паяков, роден във Виена.


В по-старите времена до 80-те години на 20-и век адвокатите в Австрия имаха един неписан кодекс за етикет в обществото, който не предполагаше например да ближат сладолед във фуния на улицата, но можеха да похапнат на улично павилионче за наденички. И досега на щанда за наденички до Албертината (със заека на Дюрер върху покрива), познат в туристическите справочници като Bitzinger Würstelstand Albertina, се вият опашки по всяко време на денонощието, а костюмари от Опернбала дори отскачат да похапнат наденички преди да продължат с танците в празничната вечер.

 

Не по-малко популярен е и бляскавия щанд за наденички на Хохер Маркт в 1-ви район, точно до Часовникът Anker, известен още като “Ankeruhr”, (Würstelstand zum Hohen Markt), за който се говори, че трябват много, много пари, когато си сменя собственика. Но те не са най-старите във Виена.

 

Най-старият съществуващ -"Щандът за наденички на Лео" се намира на Дьоблингер Гюртел 2, и е открит през далечната 1928 година.

 

Но преди това още един факт. Малцина знаят, че щандовете за наденички във Виена ги наричат още "Малкият Сахер". Това е останало от времето, когато ресторант Сахер, макар и много скъп ресторант, дълго ги предлагаше в менюто си. 

 

И сега отново се връщаме към щанда за наденички на Лео, който се намира в 19-и квартал на австрийската столица, там, където U6 се пресича с травмаите 37 и 38. Особеното в неговото работно време е, че той работи до 4 ч. призори, в услуга на всички, които не спят и през нощта.

 

Навремето, като студент, предпочитах да отида до един друг щанд за наденички, който бе само на 20 крачки по-встрани от този на Лео и който предлагаше 12-15 вида хот-дог. Само, че този щанд отдавна го няма, но щандът на Лео устоя на толкова превратности на времето, включително и на промени във вкусовете на потребителите.

 

"Щандът за наденички на Лео" е наистина легендарно място. Зад него е друго старо кафене, днес, наречено „Blau stern“, което също няколко пъти сменя собствениците и облика си, на няколко метра по-надолу бе и някогашното прочуто кино Auge Gottes (в момента филиал на Hofer), всичко покрай Лео се промени, но той си остана там.

 

Щандът на Лео не е просто най-старото заведение от този тип във Виена, то наистина е най-доброто, както това е изтъквано многократно. Специалитетът на Лео остава и до днес Големият Кезекрайнер - 500 гр. вурст с домашно приготвен сос, придружен с гарнитура, който е подходящ за хапване с приятели. Точно тази умна тактика да се предлагат тук само вурстове, се оказа много печеливша през годините.

 

Чест гост на заведението някога е бил и легендарния канцлер на Австрия Бруно Крайски, чието управление се счита за "Златното време за Австрия". И една забавна история: идва канцлерът Крайски и си поръчва наденичка. Продавачът го разпознава и му поисква 100, вместо 20 шилинга. Бодигардът казва: "Какво е това нахалство?", а продавачът, който не губи самообладание, отговаря: "Той печели много повече от мен!" През това време канцлерът не се препира и вади веднага 100 шилинга. За отбелязване е още, че след тази случка Бруно Крайски продължава да идва тук и да си купува от любимите наденички.

 

Заведението и до днес е семейна собственост, в момента то се управлява от Вера Тондл, родена Млинек, наследничка на основателя Леополд Млинек. Неговият син Леополд Млинек-младши го стопанисва от 1969 година до 2014 година. Това е и първият щанд за наденички от този класически тип, от години е обновен според най-съвременните здравносанитарно-хигиенни изисквания за заведение. През 2018 година, когато щандът за наденички на Лео навърши 90-години, то на тържествата една порция вурст струваше 90 цента. Какво ли да очакваме за 100-годишния юбилей?

 

Историята на виенските щандове за наденички води началото си още от епохата на Австро-Унгария. За да се осигури доход на ветерани от Първата световна война, Виена им разрешава да открият мобилни щандове за топла храна.

 

С разрешението за откриване на постоянни павилиони от 1969 г. тази институция се развива и оттогава до наши дни е неделима част от образа на града. От късна вечеря след опера или театър до бързо хранене за работници на смени - павилиончетата предлагат наденички за всеки вкус и по всяко време на деня.

Прочетено 263 пъти Последна промяна от Сряда, 01 Януари 2025 21:46
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…