– жълтият кантарион (Johanniskraut- Йоанов стрък), френското грозде (Johannisbeere - Йоанова ягода) и рожков (Johannisbrotbaum- хлебното дърво на Йоана). Те са добре познати, но сега разказваме за по-малко известни техни лечебни качества.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Билката се числи въху т.нар растения-пионери, т.е пуска корени там където, нищо не вирее, расте върху суха почва и при неблагоприятни условия. Жълтият кантарион няма да го видите на популярни места, а по скоро в периферията на пътища, прясно изсечени гори и угари. Името му сочи, че няма как да не го свързваме с угари, тъй като самият Йоан Кръстител живее и проповядва в пустинята, за да привлече вниманието върху Господ, далеч от глъчката на пазари, базари, тържища и пристанища. Отдавната и широкоразпространена употреба в лечението на вълшебната билка се е свързвала и ще се свързва с възстановяването на психичното равновесие на човек.

Френско грозде

То обхваща много видове, систематизирани в няколко групи: черното (Schwarzen Johannisbeere) , червеното (Roten Johannisbeere) , златистото ( Ribes aureum). Отглеждането му е започнало през 15-16-и в. в Белгия и Северна Франция, но се предполага, че в градините на руските манастири е култивирано още през 11-и в.

Червеното френско грозде се среща и в диво състояние в Европа, Сибир, Монголия и Североизточен Китай. Плодчетата му са много богати на витамини С, Е, РР,Н, В, захари, лимонена киселина, дъбилни, пектинови и багрилни вещества и др. Използват се в свеж и преработен вид- утоляват жаждата, повишават апетита, активират чревната функция. Притежават потогонни свойства и затова са полезни при простудни заболявания.

Пъпките на френското грозде се събират в края на зимата и рано през пролетта, когато са набъбнали, но преди да се развили. Прилагат се при камъни в бъбреците, възпаления на пикочния мехур,скрофулоза. Екстрактът от тях, приготвен със сухо бяло вино има слабително действие( 1 част суровина на 10 части вино, взема се подсладено по 50 мл. 3 пъти дневно).

За профилактика на хипертоничната болест и атеросклероза се препоръчва консумация на свежи плодчета – по 80-100 гр. 2 пъти дневно преди ядене.

За гаргара при ангина и жабурене при стоматит се разбива по 1-2 ч.л. сок от касис в преварена вода.

Ефикасна е и комбинацията при ревматизъм: 100 гр. листа от касис, по 50 гр. листа от ясен и цъфнали връхчета от блатен тъжник (брястолистно орехче). 1 суп. л. се залива с 1 ч.ч. вряща вода. Кисне 10 мин. и се приема преди хранене. Влие добре и на храносмилането.

Рожков

Рожковът принадлежи на сем.Бобови и вирее изключително добре в Средиземноморието и Близкия изток.
Счита се, че растението за първи път е било отглеждано в древен Египет, където се е отглеждало 2 хил. г. пр. Хр. Споменава се при царуването на Тутмос ІІ и Рамзес ІІІ. Стеблото на рожкова е бил използван за направата на текстилните ленти с които обгръщали мумиите. Римляните също го познавали.

Навремето е бил и много популярен подсладител. Неговите шушулки са били най-големият източник на захари, преди захарната тръстика и захарното цвекло да се наложат . Сушен плод се яде традиционно на еврейския празник Ту Бишват. Пак според традицията напитки от рожковен сок се пият на ислямския празник Рамадан.

Семенцата на рожково дърво се използват като сгъстител и е познат под № E 410 и в ЕС се прилага без ограничение. Влага се също и в биопродукти и е разрешен като добавка в храните. Използва се в сладкарски изделия, сосове, супи, пудинги и сладолед. Плодовете на рожково дърво се използва за печене в безглутенови хляб.При остри хранителни разстройства, лошо храносмилане, диария, повръщане, колит и болестта целиакия се препоръчват диетични продукти с брашно от семена. Освен това при висок холестерол, захарна болест и затлъстяване може да вземат плодове на рожково дърво.

Много хора смесват рожков със сурово какао за по-добър вкус. В какаото има много магнезий, докато в рожкова има много калций. Той съдържа около три пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите му. Освен това рожковът съдържа витамин B1 колкото ягодите, повече витамин A от аспержите и т.н. Също съдържа витамин B2, калций, магнезий, калий и микроелементите желязо, мед, никел, манган и хром.

Немското име на рожкова се свързва с две легенди. Първата е, че представители на ордена на Св. Йоан са допринесли за разпространението му. А втората е, че Йоан Кръстител се е хранил с плодовете му по време на пребиваването си в пустинята.

Светлана Желева (за сайта "Здравница")