Първи избор: Лекар
Като дете, д-р Светомир Харалампиев е запален по футбола и оттам се появяват и първите травми. „Чупил съм 3 пъти краката си“, признава той. Затова по-късно като юноша започва да се интересува от травматология. И никой от фамилията и приятелите му не е изненадан от намерението му да стане лекар, и то ортопед-травматолог.
Като ученик заляга на биологията и химията, и така сам се подготвя за кандидатстването в Медицински универститет- София. След казармата започва пътят към голямата медицина.
Защо точно Австрия?
Не само колегите на Светомир, но и самият той мечтае за следване в чужбина. На помощ идва чичо му, който от десетилетия живее в Австрия. Светомир пристига в алпийската страна през 1999 г. Първо се установява в Кремс, а после- във Виена.
Следват трудни години на престой – с доказване на доходи- около 70 хил. шилинга годишно, с работа, за да се издържа и следва във Медицинския университет, с изваждане на виза за престой, обвързана с взети изпити от следването, учене на немския език.
Край на следването-скачане в реалния живот!
Първата му работа е през 2011 г. в болницата в Мейдлинг(UKH Meidling) като Turnusarzt, след това в лечебното заведение в Кремс. През 2013 година д-р Харалампиев отново се връща във Виена, където вече е спечелил постоянно място в Донаушпитал(Donauspital).
Там специализира травматология.Обучението му по специалност ортопедия преминава през Герстхоф (KH Gersthof) , впоследствие в Кранкенхаус Норд(КH Nord), а от 2017 г. се връща в Донаушпитал където завършва обучението си и е назначен като специалист по травматология и ортопедия.
Какво е това да ти е трудно?!
Д-р Харалампиев признава, че не е чувствал трудностите в своя живот като спънки пред него. Неговата философия е, че така той е трупал опит как се случват нещата в Австрия, в професията, какво трябва да се направи, за да успее човек.
От 2015 г. двете специалности – ортопедия и травматология в Австрия са обединени. Като „нова възможност“ го определя д-р Харалампиев, защото за него като млад специалист се отворили по-широки хоризонти за изява.
След време лекарят не изключва, че ще може по-лесно да отвори и частна практика по причина, че ортопедията е свързана повече с работа в ординация. „Като вземеш най-доброто от двете специалности, те се допълват“, добавя той.
Стават ли травмите по-тежки ?
Травми винаги ще се случват: деца и възрастни тичат,спортуват. Нито травмите стават по-тежки, нито пък са повече. „Променя се повече спектъра на операциите, предвид на използването на нови и по-добри импланти“, добавя той.
Животът и Донаушпитал-най-големите учители
Д-р Харалампиев е търсен от много сънародници- за второ мнение по даден здравен казус, както и за съвети при различни травми и ортопедични проблеми, вкл. подмяна на стави и т.н.
В Донаушпитал идват и пациенти от България както за планови или спешни операции, така и за консервативна терапия.
За д-р Харалампиев животът и практиката са най-големият учител. „Визитациите,ежедневието в болницата, обсъжданията на случаите с колегите в отделението… от тях по-големи учители няма“, убеден е той.
Към това се добавят и посещаване на многобройни курсове за повишаване на квалификацията, конгреси, с една дума -обучение и трупане на опит през целия живот. Иначе изоставаш и не се развиваш.
Там, където е домът, там е България
Често питат д-р Харалампиев дали един ден ще се върне в България. Моят живот и работа са тук, казва той.
Съпругата му е също лекар,акушер-гинеколог. С нея (д-р Даниела Варадинова) се запознават на една сватба в България. По това време тя е на стаж в болница „Шейново“ в София.
Здравето, семейството, дъщеря му и синът му са най-голямото богатство за д-р Харалампиев. Като родител той се стреми децата му да бъдат максимално интегрирани в живота в Австрия, и да бъдат щастливи.
Български народни танци
Фолклорна група „Пендари” с ръководител Галя Милева е един от начините по която д-р Харалампиев и неговото семейство релаксират. Децата учат български народни танци, завързват се нови запознанства, създават се връзки и приятелства. Допадат им и пътувания до близо и далече.
Защо помага на пострадали българи, постъпили в Донаушпитал?
„Защото сме българи! Освен това човек в болница винаги има нужда от помощ и подкрепа, за да преодолее трудния момент. "Въпрос на човещина е да отидеш при пациента сънародник и да го попиташ има ли нужда от нещо и да видиш как можеш да съдействаш. “казва д-р Харалампиев.
За контакти и запитвания:
Facebook:
https://www.facebook.com/svetomir.haralampiev
