виждат, че животът може да продължи и с много по-малко неща, казва известната журналистка Диана Иванова от Бон 

Визитка: Диана Иванова е съавтор и основател на редица проекти за личната памет за близкото минало като " Аз живях социализма", международния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка, на който е куратор до 2019 г. 

През последните години специализира в своята работа върху травмата - колективна и лична, работи като групов терапевт, журналист и йога-учител в Германия. 

Автор е на подкаста на немски език 89 Schritte, в който разговаря с хората от региона на река Ар след опустошителните наводнения миналата година. 

Диана, какво общо има между наводненията в Карловско и наводненията, които ти преживя, когато р. Ар в Германия заля и твоя дом? 

-И в двата случая имаме съчетание на две неща: едното са климатичните промени, а второто - човешката намеса, като е налице сериозно пренебрегване на редица политики по предотвратяване на подобни бедствия. 

Как се преодолява такава травма - домът ти да е залят, унищожен, добитъкът - удавен, животът ти - на косъм от прииждащата вода? 

- Като журналисти си струва да внимаваме с инфлационната употреба на понятието "травма".

Случилото се може да се нарече бедствие, катастрофа, но дали от него ще произлезе травма, зависи от много фактори. Травмата се случва при нас, в отделния човек, но това не означава автоматично, че от всяко бедствие хората ще бъдат травматизирани.

Това е много важно да се отбележи. Как точно ще се отрази на всеки - зависи и от личната история, и от мащаба на личната загуба. Затова е толкава важно хората да получат помощ веднага - от други хора, от институциите, за да не се усещат пострадалите сами.

Когато това не се случи или се случи недостатъчно, тогава може дългосрочни травматични последици у хората. Бедствието е налице, но дали ще се случи травма - индивидуална или колективна, зависи от това как се реагира в момента от всички.

Ако на района се помогне, ако засегнатите се усещат разбрани, подкрепени от останалите, то хората ще почувстват емпатията, от която са обградени.

В социалните мрежи в България се натъкнах на странни разсъждения: „Няма да отида да помогна, защото хората са избрали този кмет, който е такъв и такъв, или защото това управление е гнило, и т.н“. Това са различни неща, но те не са в противоречие: можеш да помогнеш, защото си човек, и в същото време – да си недоволен от кмета като гражданин и да търсиш отговорност. 

Можеше ли на някого да му хрумне миналата година да каже в Германия - няма да помогна на пострадалите при р. Ар, защото там винаги избират Християндемократите, ХДС? (на немски: Christlich-Demokratische Union, CDU). 

Солидарността няма политически цветове, тя идва от сърцето. 

Катастрофата е едно от малкото места, където наистина можем да бъдем заедно. Една от жените, с които разговорях в моя подкаст, ми каза - "беше толкова силно да преживея тази утопия "Всички хора са братя". 

Това остава едно от най-ключовите преживявания за хората в този регион в Германия - върна се вярата в човека до теб, не вярата в институциите, а вярата в силата на човешката заедност. 

Мисленето на хората се променя не дидактично, а именно чрез такива мощни събития, чрез осъзнаването, че ни си сам. 

Покрай мен наблюдавам тази тенденция, след преживяното, година по-късно, много хора казват, че са променили мисленето си, станали са по-големи минималисти, разбрали са, че им трябват им много по-малко неща да живеят пълноценно след тази катастрофа. 

Ти как се чувстваш, когато гледаш наводненията в Карловско. Твоята травма излекувана ли? 

- Мъчно ми е за хората. Знам, че им е много трудно. За мнозина от тях това е като краят на света. Спомням си жестовете на прегръдки, подарено цвете, топла супа, вечерни песни...Пожелавам им го. 

Събирането на средства стопля ли хората? 

- Да, това помага, защото това са прагматични стъпки, които вдъхват надежда човек да започне да подрежда живота си оттук нататък и да се надява, че със събраните средства ще може да направи конкретни неща.

Това е много важно: малки стъпки, помощ тук и сега, и отказ от това да се събере и види цялата картина, това не е възможно. Дори препоръчвам на хора, преживели бедствие да избягват да гледат кадри от тези събития. По-продуктивно е да се фокусират върху малкото, върху това, което е останало, върху обозримото. 

Какво би споделила още като човек, преживял наводненията? 

-На всички, които са преживели, преживяват или помагат като доброволци, бих казала следното: „Не правете прогнози какво ще се случи и какво ще стане в присъствие на хора, преживели катастрофа.

Бъдете заедно, изслушвайте се един друг, чуйте какво ви казват другите, направете чай на пострадалите, пригответе или донесете топла храна, и заедно с тях работете по премахването на щетите.Направете си план и се радвайте на всяка малка стъпко по него." 

Тази катастрофа изглежда огромна, всяка катастрофа изглежда така, но когато се съберат хора, доброволци, и започнат стъпка по стъпка да работят по преодоляване на щетите, самите пострадали се окуражават и виждат колко бързо се отива напред.

Едно интервю на Светлана Желева