Българката Сашка Журкова е инициатор на откриването на Музей на бай Ганьо (”Музей на българските преселници в Австрия”) във Виена,.
„В Австрия сме от преди падането на Тодор Живков. Това е цял роман. Минахме през лагера за бежанци в Трайскирхен. После през едно малко алпийско селце със седем къщи, без магазини, без лекар, без аптека, без училище, но между хора със златни сърца.
След това се преместихме в приказния град Мариацел, поклоннически център във федералната провинция Щирия. Следващото място, където живяхме и работихме, беше в градчето Китзее, близо до границата със Словакия. И накрая се установихме във Виена“, спомня си Сашка Журкова пред БТА.
Тя е завършила „Руска филология“ и „История“ в България, а след това „Славистика“ и „Етнология“ във Виенския университет. Издател и собственик е на двуезичния вестник „Виена днес”, на чиито страници намират място не само актуалните теми за града, но и много поезия и проза от български автори.
Основател и художествен ръководител е на Международния конкурс „Люба Велич“ за млади оперни певци – Виена. Учредител на наградите „Българин на годината“ (номиниране на българи по света и у нас – Виена), Международна наградата „Саломе“ за млади оперни таланти - Виена и наградата „Автор на годината - Виена“ за женска белетристика.
Кога и как Ви хрумна идеята за Музей на бай Ганьо във Виена?
- Идеята се зароди много отдавна, преди около 30 години. Работех в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в замъка на граф д-р Ладислаус Батяни в градчето Китзее, населявано от потомци на българските заселници-градинари.
Когато между старинните книги в библиотека на музея открих първото издание на книгата “Дунавска България и Балканът”, издадена през 1882 в Лайпциг, написана от Феликс Каниц - етнограф и пътешественик от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 България, реших, че наистина трябва да се заема с такъв проект и че старите българи, пък и някои от новите (дейци на изкуството, писатели, лекари и университетски преподаватели) заслужават да имат свой музей.
Предизвикателство е в един град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се превърне в средище на културите на преселниците – защото те имат огромни културни и научни ресурси и свой принос в развитието на страната, в която живеят и са признали като своя родина по избор.
Кога ще заработи музеят и какво ще видим в него?
