Анджела, живяла сте в 4 страни, какво ви дадоха ? Можете ли да кажете, че сте имала безгрижно детство. Със сигурност някои хора ви завиждат за тези възможности, които сте имала...
-Благодарение на тази възможност да живея в четири различни страни, научих много неща (и езици) от много ранна възраст. Мисля, че тези приключения действително ме направиха по-умна и по-зряла. И до голяма част допринесоха за оформянето на моята личност.
През годините съм се нагледала на хубаво и на лошо, и всяко едно преживяване изгражда. Благодарна съм на майка ми за възможността да видя толкова красиви места, да изживея толкова различни неща и съм напълно наясно с факта, че много малко деца в България имат тези шансове (не става дума за материални възможности).
Въпреки това, не мисля, че има причина за завист – мъдростта, която събрах като дете (и оцених много по-късно) я научава всеки човек, рано или късно. И всеки може да изживее приключения и да пътешества, стига да има желание. Прекарах по-голямата част от детството си в Кипър – запознах се с много хора, които никога няма да забравя.
Имах много красиво детство – пейзажът беше Средиземно море. Не поддържам връзка с приятелите от Кипър, просто защото след като заминахме, им изгубих дирята. Може би един ден ще се срещнем, но не съм сигурна, дали ще има какво да си кажем. Хората се променят много, аз съм се променила много.
Животът в Австрия ми даде много големи възможностти – уча в хубаво училище, което ще ме подготви за бъдещето, намерих верни приятели и живея в много красив град, който е фонът на моето юношество. Малта и първото ми ходене в Англия бяха наистина големи приключения.
Макар че имам бегли спомени от там, усещането никога не се забравя. После съм била в Англия на представяния няколко пъти и обичам Лондон.
Не мисля, че е възможно, някой да има напълно безрижно детство – всеки има тревоги, които идват от различно място, които се изживяват по различен начин.
Моето детство в Кипър не беше напълно безгрижно, но със сигурност мога да кажа, че беше спокойно, пъстро и го изживях пълноценно.
В Австрия сте започнала, без да знаете немски, само с перфектен английски. Как започна образованието ви във Виена?
-Една от главните причини да заминем от Кипър беше моето обучение – хубавите училища и гимназии в Кипър са безобразно скъпи, а и след завършване няма голям избор на добре платени професии, тъй като държавата зависи предимно от туризма.
В Кипър бях завършила първи и втори клас на началното училище; във Виена ме приеха в Bunte Schule Währing – най-обикновенно начално училище – и ми позволиха да продължа в трети клас, въпреки че не знаех езика.
Ако учителката и директорката бяха на мнение, че не напредвам, щеше да се наложи да повтарям годината. Това не се случи – успях да напредна с немския и да се науча да смятам по тукашния начин.
Английският ми помогна много и всички деца със затруднения по немския език имаха допълнително часове с учителка, кояти ни помагаше да наваксаме. Никога не съм вземала частни уроци. Успях да изкарам 2 по немски и по математика за първия срок от четвъртата (и последна) година на началното училище – нещо, с което се гордея до ден днешен.
Почнахме да търсим гимназия. Първата (и най-близка) опция – Schopenhauer Realgymnasium – не ми хареса а и представата за интензивно изучаване на математика, физика и химия ме отблъсна допълнително. Бяхме чули за VBS (Vienna Bilingual Schooling) – програма за изучаване на всички предмети на английски и немски.
Посетихме Деня на отворените врати в Parhamergymnasium и се влюбих. Момичето, което ни разведе из училището ни представи трите паралелки: двуезичната, спортната (само за момичета) и третата със засилено изучаване на икономика.
Беше откровена с нас – каза, че обучението в училището е много трудно и че няма да става по-лесно с годините. Приемането също представляваше проблем, защото много деца се бореха за малко места.
Аз и мама знаехме, че има голяма вероятност да не стане. Всъщност, никога не е имало избор между две гимназии – бяхме решили, че ако не ме приемат тук, си тръгваме от Австрия. Последва устен изпит по английски и интервю с директора, който ми каза, че трябва да запазя оценките си (2 по немски и математика беше минимумът).
Когато получихме обаждането, че са ме приели, бях толкова щастлива и горда. Знаех, че ще е трудно, но това нямаше значение. Седем години по-късно: сега аз бях тази, която тази година развеждах родители и бъдещи ученици из училищната сграда.
Уча всички предмети (включително физика, химия, биология и математика) на английски и на немски, изучавам френски вече пета, а латински трета година. Все още се боря с немския! Наистина е трудна гимназия, но напълно си заслужава.
В момента съм в седми гимазиален клас (т.е. 11 -и клас в България), завършвам догодина и никога не съм съжалявала за избора си на училище. Знам само, че VBS (Vienna Bilingual Schooling) ще ми липсва много.
На какво се радвате, кое е важното за вас в живота...
-Важното за мен в живота е семейството ми, което винаги е там, за да ме подкрепи в трудни моменти, приятелите ми, които са винаги там за мен, щастието (изразено във всичко, което правя), здравето (сега повече от всякога), всякакъв вид стабилност, музика и филми.
Успехът е много важен за мен... може би прекалено важен. Радвам се на всичко, което ми доставя удоволствие и ме прави щастлива и по-мъдра. Радвам се на младостта си и на всичко, което е пред мен.
Как открихте, че сте толкова добра по латински език. Знам, че е труден език, с много падежи.
-За разлика от много мои съученици, аз наистина исках да уча латински. Като малка обичах да чета легенди и митове. Има нещо мистериозно в архаичните текстове, което ме влече.
В Кипър бях учила гръцки (днес не мога да кажа и едно изречение, просто защото не съм го говорила, откакто заминахме), а сега щях да имам възможността да уча и латински. Много обичам езици (и ме бива в тях) и ми беше интересно да видя от кой език произлизат тези, които вече владеех на прилично ниво.
Освен това, знаех, че когато го науча, ще мога да разбирам много препратки в литературата и стенописи, което звучеше вълнуващо. Подходих с голям ентусиазм, но никога не съм очаквала, че ще съм добра по него. Езикът е труден, и за него също се изискват постоянство и дисциплина.
Аз бях свикнала на редовно и съвестно учене, така, че запомнянето на граматиката и на думите не представляваха проблем. Почти на всяко класно изкарвах 100 %. От миналата година имам друга учителка по латински, която ме амбицира, стимулира и подкрепя.
Всяка година изпраща група деца на олимпиадата по латински и откакто започна да ни преподава, реши, че ще изпрати и мен. Тазгодишната олимпиада се падна точно, когато трябваше да заминем на екскурзия до Рим.
Поради коронавируса не отидох в Италия и в последния момент, с много малко подготовка и без никакви очаквания, се явих на писменното състезание. Не бях много запозната с темата – Библейски истории. Станах четвърта и се класирах за устния финал.
През следващата седмица превеждах доста и прочетох целия материал, върху който щяха да ни изпитват. Станах втора в цяла Виена – най-високото място някога спечелено от нашето училище; бях по-добра от деца, които ги бяха подготвяли за това състезание от месеци.
Благодарение на учителката си, станах много уверена в знанията си по латински. Заслугата за класирането ми на олимпиадата на второ място е до голяма част нейна, макар че, поради лични причини, тя не успя да ме придружи.
Националното състезание, в което щях да участвам беше отложнено заради вируса, но с огромно желание бих искала отново да участвам 2021 г.
Преподавам английски и немски на едно момиченце, което е в първи гимназиален клас и понякога помагам на съучениците си и техните по -малки братя /сестри преди класни по латински.
Но и аз срещам трудностти и понякога седя над един текст с часове – не всички древни автори се придържат към строгата граматика; усетът за език е много важен.
Кой е любимият ви автор, писал на латински, може би Овидий?
- От Овидий съм превеждала само част от любовната лирика, но мисля, че догодина ще го изучаваме по-подробно. Най-много ми харесват речите на Цицерон и любовните стихотворения на Катул.
Участвате наравно с майка ви – Гери Дечева в благотворителни инициативи от книгите й, защо? (Писателката Гери Дечева от Виена дарява парите от продажбите на книгите си за благотворителност в България за памперси, учебни помагала и санитарни материали за нуждаещи се деца в Благоевград и Бургас).
- Влизала съм в центровете, на които майка ми помага и съм се срещала с децата в тях.
Иска ми се аз лично да им помогна – те са лишени от възможностите, които повечето деца имат, а ги заслушават точно толкова, ако не и повече. Нямам как да им помогна, освен чрез участието си в представянията на мама.
Освен това, посетихме доста градове в и извън България, а пътуването винаги е плюс. Искам да подкрепя майка си в нейните начинания и това е начинът, по който постигам това.
Каква професия ще си изберете?
-Повече от година мисля над този въпрос и реших да уча езици и литература, един ден искам да стана (симултантен) преводач.
Живот и здраве, когато завърша, ще владея четири езика, които ще са ми от полза. Обмислям да уча в Единбург, Щрасбург или във Виена.
Как се чувствахте по време на карантината, с дистанционното обучение? Допада ли ви или ви липсва класната стая и училището?
-Беше (и все още е) доста голямо предизвикателство. По някои предмети ни бомбардират със задачи, имам усещането, че вземаме повече материал, отколкото ако бяхме в класните стаи. Но също така научих повече през карантината – имах повече време да се занимавам с материала.
Имаме видео-конференции и ще бъдем оценявани върху постиженията от първия срок и върху това, което предаваме сега. Все още не зная дали ще имаме тестове, тъй като сме имали само едно класно през втория срок. Ученето от къщи не ми пречи – достатъчно съм дисциплинирана за да изпълня всички задачи.
Липсват ми класната стая, приятелите и всички дневни изживявания с класа. Липсват ми повече отколкото бях очаквала.
Ще видя половината си клас след един месец и се радвам, че ще се върна в училище, дори и да е за има-няма две седмици. Мъчно ми е за загубеното време, защото знам, че имам още само около една година с класа си.
Едно интервю на Светлана Желева
