All for Joomla All for Webmasters
Проф. Анастасов от Виена в Уганда в разгара на пандемията с COVID-19
Здравният сайт на българите в Австрия публикува статия с проф. Ангел Анастасов, доктор на юридическите науки, през юни 2019 г. Тогава темите ни бяха ядрена енергетика, разоръжаване, биоразнообразие.  
 
Сега, отново с българския експерт разговаряме за глобални теми по повод посещението му в Уганда през март 2020 г.  
 
Основната цел на мисията на проф. Анастасов бе да анализира резултатите от сътрудничеството на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) с Уганда, която е една от най-слабо развитите 47 държави, които имат ниско социално-икономическо развитие и уязвимост към външни предизвикателства. 
 
Агенцията подпомага държавите-членки на организацията и в частност Уганда, в такива области като нуклеарната медицина и радиотерапията. Тук йонизиращата радиация се използва като част от диагностицирането и лечението на различни ракови заболявания. 
 
МААЕ сътрудничи с държавите-членки в различни сфери на мирното използване на ядрената енергия -  в това число ядрената енергетика, сигурността на храните, изменението на климата и управлението на водните ресурси - чрез различни форми за обучение на хора и предоставяне на оборудване на най-високо технологично ниво. 
 
Какво знаем за Уганда? 
 
Уганда става протекторат на Великобритания през 1894 г. и получава независимост през 1962 г. След организирания преврат през 1971 г. Иди Амин получава властта в Уганда и въвежда диктаторски режим. Свален е след танзанийска инвазия през 1979 г. Днешният президент Йовери Мусевени е на власт от 1986 г.
 
 
Страната постига забележителни резултати в намаляването на бедността през последните десетилетия, главно задвижвани от селскостопанския сектор. От 1992 г. до 2013 г. процентът на угандийските домакинства, живеещи в бедност, е намален наполовина, но уязвимостта към външни шокове остава висока: от всеки трима угандийци, които се измъкват от бедността, двама се връщат назад обратно.
 
Според данни на Световната банка, един на всеки петима угандийци живее в крайна бедност, а повече от една трета живеят с по-малко от 1,90 долара на ден. Трябва да се има предвид обаче, че в Уганда по принцип гладни хора няма, тъй като можеш да се нахраниш на улицата за по-малко от половин долар.  
 
Уганда заема площ от 241,038 кв.км., като една трета от територията е заета със сладководни басейни. Очаква се населението на Уганда от 35 милиона да достигне 100 милиона до 2050 г. 
 
Годишният темп на растеж на градското население от 5,2% е сред най-високите в света и се очаква да нарасне от 6,4 милиона (2014 г.) на 22 милиона до 2040 г. С 3% годишен прираст на населението на Уганда, той е сред най-високите в света.
 
Докато около 700 хил. млади хора достигат трудоспособна възраст всяка година в Уганда, само 75 хил. работни места се създават годишно. Това води до над 70% от угандийците да бъдат заети в селското стопанство, главно за издръжка на техните семейства. Очаква се средно един милион млади хора да достигнат трудоспособна възраст между 2030-2040 г. 
 
Бежанското население на Уганда почти се е утроило от юли 2016 г. и в момента е около 1,35 милиона, което прави тази страна най-големият домакин на бежанци в Африка и трети по големина в света. Въпреки че политиката за бежанци на отворените врати е една от най-прогресивните в света и бежанците се ползват от достъп до социални услуги, земя и могат да се движат и работят свободно, продължаващият приток на лица търсещи сигурност и храна основно от Южен Судан, Бурунди и Демократична република Конго, обтяга приемащите общности и предоставянето на услуги. 
 
Уганда е без излаз на море, разположена от двете страни на екватора. Характеризира се топъл тропически климат и почти постоянна температура от 25-29 градуса през деня и 17-18 през нощта. Планинските части, разбира се са доста по-хладни. Наблюдават се проливни дъждове между март и май и септември и ноември, което води доексплозивно развитие на флората и фауната в тази страна. 
 
Страната граниничи с Южен Судан на север, Кения на изток, езерото Виктория на югоизток, Танзания и Руанда на юг и Демократична Република Конго на запад.
 
Езерото Виктория е най-голямото в Африка и второто в света.Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил – р. Виктория-Нил. To има най-богатата ихтиофауна в света и е едно от местата, известни с най-бързия темп на видообразуване сред рибите в него. То се обитава от над 500 вида цихлиди – риби, характерни за Африканския континент.
 
Езерото е сладководно и е разположено на 1134 м над морското равнище. Заема площ от 68 800 кв. км, а дължината на бреговата му линия през дъждовния сезон е 3440 км. Максималната му дължина е 320 км (север-юг), а най-голямата ширина – 275 км (изток-запад. Уганда използва  42% (31 001 кв.км) от този воден басейн. 
 
Чърчил нарича Уганда- „перлата на Африка” 
Уганда, известна като перлата на Африка, е една от най-богатите страни в Африка по биоразнообразие, като е на осмо място от 54-те държави на континента. Националната стратегия за биологично разнообразие и Планът за действие споменава за над 18 783 видове флора и фауна на Уганда.
 
 
Броят на видовете бозайници са 380, на птиците - 1,016 (10% от общия брой на видовете в света), на рибите - над 600, на земноводните - 98, на влечугите - 150, на пеперудите - 1,242 и на по-високите растения - 5000.
 
Счита се че изразът „Уганда - перлата на Африка“, който може да се види навсякъде в столицата Кампала и извън нея, води началото си от книгата на Уинстън Чърчил „Моето африканско пътешествие“, публикувана през 1908 г., в която Чърчил е пленен от величието на природните дадености на Уганда.  Британският политик e бил член на британския Парламент в продължение на 64 години, участник в 13 правителства и е единственият държавник на висок пост получил Нобелова награда за литература. 
 
След разпространяването на коронавируса COVID-19, Уганда предприема изключително строги и задължителни мерки за лична и обществена хигиена и социално дистанциране. От друга страна, не се допуска достъпа на инфектирани лица от рискови държави. Това довежда до отсъствие на заразени лица в Уганда към 17 март т.г. 
 
Използвахме срещата с проф. Анастасов в качеството му на известен експерт по международноправните аспекти на оръжията за масово унищожаване, за да поговорим по определени въпроси на разпространението на коронавируса COVID-19, което според някои чуждестранни средства за информация, е резултат от опитите за създаване на биооръжие за масово унищожаване. 
 
COVID-19- биологично оръжие? 
 
Разпространението на коронавируса COVID-19 може да бъде обект на различни теории, в това число конспиративни, които тепърва ще се потвърждават или отхвърлят, отбелязва професорът. Експертът обаче подчертава, че това което вече е известно може да бъде обект на анализ.  
Коронавирусите са голяма група вируси, които са често срещани сред животните.
 
В редки случаи те са онова, което учените наричат зоонотични, което означава, че могат да се предават от животни на хора, според авторитетните американски Центрове за контрол и превенция на заболяванията (US Centers for Disease Controland Prevention - CDC).  
 
Респираторният синдром на Близкия изток (Middle East Respiratory Syndrome), известен още като вирус MERS, за първи път е обявен в Близкия изток през 2012 г. и също причинява дихателни проблеми, но симптомите са много по-тежки. Три до четири от всеки 10 пациенти, заразени с MERS, умират, според CDC. 
 
Тежкият остър респираторен синдром (SevereAcuteRespiratorySyndrome), известен още като SARS, е другият коронавирус, който може да причини по-тежки симптоми. За първи път е идентифициран в провинция Гуандун в Южен Китай. Според Световната здравна организация той причинява дихателни проблеми, а така също диария, умора, задух, дихателен дистрес и бъбречна недостатъчност. В зависимост от възрастта на пациента, смъртността при SARS варира от 0-50% от случаите, като най-уязвими са възрастните хора. 
 
Коронавирусът COVID-19 в момента се смята за по-лек вирус от SARS и MERS и отнема повече време, за да се развият специфичните симптоми за този вид патоген. 
 
Според средства за информация в Индия, само една лаборатория в Китай отговаря на необходимите стандарти за биологична безопасност, необходими за изследване на новата болест.  
 
Лабораторията се намира в центъра на Ухан, града, в който за пръв път се появи новооткритият коронавирус. Съоръжението, известно като Национална лаборатория за биобезопасност на Ухан, се помещава в рамките на Китайската академия на науките и е специално разработено, за да помогне на китайските учени „да се подготвят и да намерят решения на бъдещи инфекциозни заболявания“, според доклад от 2019 г., публикуван от CDC.  
 
Китайското правителство се е заело да изгради такава лаборатория след епидемията от SARS през 2003 г., по време на която над 8000 души са инфектирани и над 750 са починали по целия свят, според CDC. Лабораториите, които изследват патогени (организмикато бактерии и гъбички, включително вируси, които причиняват симптомите на определена болест), получават оценка от 1 до 4, в зависимост от това какъв клас патогени могат да изследват, като 1 представлява най-нисък риск, а 4 представлява най-висок риск.
 
Определена на ниво биобезопасност 4 (BSL-4), лабораторията в Ухан може да изследва най-опасните патогени в света при максимални нива на биосъдържание. 
 
Според статия от 12 март 2020 г. в британския таблоид „Експрес“ професорът по право на Университета на Илинойс Франсис Бойл, който помогна за изготвянето на законодателството, прилагащо международната конвенция за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване в САЩ, определи коронавируса COVID-19 като биооръжие, изтекло от китайска лаборатория за изследване в близост до Ухан, градът, откъдето възниква огнището на зараза. 
 
Юридически аспекти на COVID-19 
Не са реалистични предложенията на някои експерти обаче за ангажиране на Международния наказателен съд за провеждане на разследване на тази лаборатория за установяване на COVID-19 като биоръжие, счита проф. Анастасов.  
 
Юридическите аргументи за недопускане на такова разследване се основават на факта, че биологическите оръжия са предмет на международноправна регламентация чрез конвенцията за забрана на биологичните оръжия. Към август 2019 г. 183 държави, включително Китай, са ратифицирали или са се присъединили към тази конвенция.
 
Този международноправен инструмент обаче не предвижда система за контрол, която да включва изпращането на екипи за проверка на място на територията на държавите-членки.Такива системи за контрол са установени върху други оръжия за масово унищожаване като неразпространението на ядрените оръжия и пълната забрана на химическите оръжия.  
 
Международният наказателен съд е създаден през 2002 г. на основата на ратифицирането на Римския статут от повече от шестдесет държави. 123 държави са страни по този междуправителствен договор. Около четиридесет държави обаче включително Китай, все още не са подписали договора.  
 
Следователно не е възможно да се задействат разпоредбите на Римският статут по отношение на държава, която не е членка на този договор, каквато е Китай. Отделен въпрос представлява юрисдикцията на Международния наказателен съд, който според член 5 на Римския статут обхваща такива престъпления като геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия.  
 
Всички се надяваме, обобщава проф. Анастасов, че в най-скоро време ще бъдат известни повече научно доказани данни около възникването и лечението на COVID-19. Юристите биха могли да дадат своята експертна оценка на случващото се днес на по-късен етап.  
 
Светлана Желева 

Прочетено 554 пъти Последна промяна от Четвъртък, 26 Март 2020 19:06
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…