All for Joomla All for Webmasters
През Австрия с колело и палатка
Горещото пътуване на Виктория Витанова е част от 1250 км пробег за 14 дни, прекосявайки шест страни.
Радвам се да ви разкажа за велопътешествието, което предприех с приятелката ми Теа през лятото на 2018 г., а именно – 1250 км с колело и палатка през 6 държави за 2 седмици. Звучи като луда идея, но всъщност е абсолютно постижимо, приятно и безопасно начинание за хора със средно добра физическа подготовка. 
Предисторията
Пътуването с колело за мен отдавна е любимо хоби – сред предишните ми пътешествия са две обиколки на българското черноморие от Дуранкулак до Резово 2012 и 2013 г., няколко 7-10-дневни пътувания из Сърбия, многобройни пътешествия из Родопите и Странджа от 2012 до 2016 г., както и най-смелото ми приключение –3500 км в Япония за два месеца през 2015 г. Досещате се, че след като се преместих за магистратурата си в Лайпциг, Германия, най-естественото за мен беше да взема и колелото и да изследвам местните веломаршрути, а те наистина са много. По поречието на всяка река има чудесно изграден и обозначен велопът, който продължава стотици километри. Пролетта на 2018 г. прекарах в ежеседмични излети всяка неделя из околностите на Лайпциг, като всеки път изминавах по над 120 км, а веднъж дори 178 км. Установих, че тук се кара далеч по-лесно, отколкото в България – от една страна, защото е равно, и от друга – защото алеите са с чудесен асфалт. 
Планът
Идеята за лятното пътешествие имах още откакто се преместих в Германия и бях много щастлива, когато Теа – моя добра приятелка от Лайпциг, се съгласи да кара с мен към България. Разполагахме с две седмици и планът беше да караме по поречието на Дунав пoтака наречения EuroVelo 6 велопът, който започва от изворите на Дунав в Южна Германия (Donaueschingen) и достига до Черно море, преминавайки преди това през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България и Румъния. 
Целият маршрут е над 3000 км и беше непосилен за времето, с което разполагахме, затова направихме част от него. Тръгнахме от Инголщад и, преминавайки през Регенсбург и Пасау, влязохме в Австрия, която прекосихме по дължина през Линц и Виена, докато не стигнахме до столицата на Словакия – Братислава. Оттам се придвижихме с влак до Будапеща, където започна вторият тап от пътешествието ни – през Южна Унгария, Северна Хърватия и Сърбия до Белград, откъдето отново взехме влак до София. В този пътепис ще ви разкажа за австрийската част на пътешествието ни. 
Подготовката
Всъщност, не се подготвихме по никакъв особен начин, освен двете ни срещи, на които планирахме маршрута, както и единственото ни съвместно каране седмица преди голямото пътешествие.Какво можеше да се обърка? Събрахме екипировка – палатката на Теа, шалтета, спални чували и по 2 задни дисаги на всяко колело. За да спестим място, имахме обща паста за зъби, общ шампоан, общ крем против изгаряне и, много важно, общ спрей против комари. Решихме да не носим газово котлонче и пособия за готвене, а да си купуваме по пътя храна.
Пътешествието
Тръгнахме от Инголщад на 21-ви юли с дъжд, кал и малко съмнение дали това е добра идея, както и с един пуловер по-малко в моите дисаги, но това щях да установя на по-късен етап. Да си забравиш единствения пуловер още на първата нощ сигурно е на късмет. Минахме през Регенсбург, Дегендорф и Пасау, радвахме се на баварски бретцели и баварски акцент, и на 23-ти юли следобед влязохме в Австрия и се настанихме в къмпинга до село Кастен. Освен едно полско семейство с две малки деца, също велотуристи, нямахме други съседи, а цената беше добра и дори се къпахме по залез в малкото езерце в къмпинга заедно с няколко патици. 
Австрия, Ден 1: Кастен – Линц (Auensee),105 км
Истинският лукс настъпи на следващата сутрин, когато в 7:30 ч. в къмпинга ни пристигна микробусче на местната пекарна да продава топли хлебчета за закуска. Просто велико. Като по-ранобудната от двете ни станах, напазарувах и се радвах на изпаренията над топлия Дунав, а хлебчетата оставих в палатката, за да ухаят на Теа и да я събудят. Е, схемата проработи. Всяка сутрин ни отнемаше часове наред да се събудим, да сушим палатката от конденза, да се къпем, да закусим, да пишем в дневника, да съберем багажа, да забравим нещо... Единственото, което можеше да ни накара да тръгнем, беше жаркото слънце, което в този ден беше наистина силно и в 10 ч. най-накрая бяхме на път. 
Денят беше прекрасен, пътят също – ту от едната страна на Дунав, ту от другата, всичко е зелено и хълмисто, водата дори изглежда чиста – идилия. Велопътят е изграден наистина безупречно, няма шанс да се заблудиш или изгубиш. На едно място трябваше да вземем ферибот, защото пътят продължаваше от другата страна на реката, но преди това си починахме под една сянка с бретцели с масло и завързахме първия си разговор с други велопътешественици. Новите ни познайници бяха двама младежи от Мюнхен, с които се засякохме още 1-2 пъти този ден, дори разменихме телефони, за да пием по бира във Виена, но те така и не се обадиха повече. Особено забавно беше, когато нито една от нас не успя да разбере жената от ферибота, която няколко пъти ни повтори нещо на нейния си вариант на немски език, накрая се изнерви и ни се разкрещя. В крайна сметка и трите се смяхме. 
До Линц нямаше нищо кой знае колко интересно, освен една голяма електроцентрала и стена на Дунав, по която прекосихме реката, а под нас имаше тонове вода. В Линц веднага се ориентирахме и акостирахме на първия видян плаж, който после нарекохме „Хипстърският плаж“.
Имаше доста хора, повечето алтернативно изглеждащи, свирещи на китари, пеещи. Ние също бяхме алтернативни с импровизираните си бански от спортно бельо. Тъкмо мислехме, че няма как да стане по-добре, когато мина един човек с хладилна количка, пълна с бира и радлер, и ни опроверга. 
Така, заредили батериите, навлязохме в красивия Линц, който след няколко дни извън градовете ни се стори много оживен и препълнен. Пазарувахме и се отправихме към къмпинга, който се очакваше да е на 6 км от града. Да, ама не. GPS-ът се побърка, питахме на една бензиностанция за пътя и любезно ни обясниха, че търсеният от нас къмпинг е на 25 км. Часът беше 20:, което не правеше ситуацията по-успокоителна, така че настъпихме педалите и тръгнахме на изток, където имахме възможността да се насладим на сюрреалистичната гледка на десетки фабрики, комини, централи, пушаци и кранове, оцветени в розово от залязващото слънце. В крайна сметка 25-те километра се оказаха само 16 и денят приключи щастливо след 105 км.
Австрия, Ден 2: Линц (Auensee) – Вилерсбах, 68 км
Тъй като е 7:40 ч. и температурата в палатката беше около 74 градуса, се излюпихме рано-рано, но това не ни попречи да тръгнем още по-късно от обичайното. Беше жарко и задушно и нямахме големи амбиции, така че последвахме табелите за бившия концентрационен лагер в Маутхаузен, тъй като никоя от нас не беше виждала с очите си такова място. Е, лагерът напълно оправда очакванията ни, а може би ги и надмина. Не искам да изпадам в подробности, всички можете да си представите какво вижда и чувства човек на едно такова място. В 14 ч. успяхме да си тръгнем и изминахме в мълчание и бърсане на сълзи още няколко десетки километра в безинтересен пейзаж сред царевични ниви, докато не спряхме пресъхнали, немощни и изгорели от слънцето да похапнем остатъците от закуската под една статуя на Исус Христос. Не защото сме силно религиозни, а просто защото това беше единствената сянка. 
Тежката емоционално и физически ситуация се разведри, когато стигнахме градчето Грайн, което е по-скоро селце, но пък си има променада на Дунава, китни улички и сгради, както и Willi’s Bäckerei,което, както в последствие се убедихме, е средището на града. Човек би си помислил, че е пекарна с кифлички и кафе, но всъщност е много повече. Има от хляб, през торти, кафета и бири до скара, а от време на време там се организират и културни мероприятия. С две думи – покрива всички нужди и желания. Ние се позиционирахме на малка масичка до голямата и шумна група дядовци, които посръбваха трета бира и обсъждаха живота и нещата, и се подкрепихме с торта и радлер (това е златна комбинация!). 
И така, животът стана по-хубав, слънцето – по-слабо, краката – по-силни и установихме, че къмпингът ни е само на 16 км оттам. Преминахме на другия бряг на Дунав, а с това и в Долна Австрия (как звучи това само, а?) и с удоволствие акостирахме на къмпинга във Вилерсбах, който си нямаше стопани, но пък имаше и други посетители, така че си опънахме палатката с надеждата на другия ден да намерим на кого да платим. Естествено, точно когато си бяхме „пръснали панаира“ и вечеряхме, се загърмя и засвятка от всички страни и небето изглеждаше така, сякаш ще се продъни върху нас всеки момент. За щастие и тази буря ни заобиколи, както всички други в Австрия – нещо, в което щяхме да се убедим в идните дни. 
Австрия, Ден 3: Вилерсбах – Цвентендорф, 110 км
Днес сме героини! Тръгнахме още в 9 ч. и в 18:30 ч. бяхме вече опънали палатката на 40-50 км от Виена. До момента това ни е най-дългият етап! Но всичко по реда си.
Необходимо беше усилие от наша страна, за да си платим нощувката – никой не се впечатляваше от присъствието ни, а всички останали гости си тръгнаха без да платят. Ние обаче си набавихме добра карма за деня като чинно изчакахме някой да ни вземе парите – признавам, че Теа настоя за тази наша добрина. 
Карането спореше чудесно, времето не беше твърде горещо, както предните дни, долината на Дунав се стесняваше и планинитеот двете страни на реката ставаха все по-високи. Наистина прекрасен участък от EuroVelo 6! Беше малко по-хълмисто от друг път, което малко повече ни измори, но пък беше страхотно да гледаме как слънцето огрява лозовите насаждения, докато караме през тесни калдаръмени улички покрай стари църкви и сергии с домашно сладко от кайсии. Кайсиите изглежда бяха нещо специално за района и се заканихме, като едни истински ценителки на сладките изкушения, да не пропуснем да опитаме сладкиша, който се предлагаше навсякъде – Marillenknödel. 
В Кремс направихме вече обичайната следобедна пауза с кафе/бира и торта и пропуснахме още един бърз летен дъжд навън дори без да го планираме! Градчето е много симпатично, успяхме да се поразходим на слънчице след дъжда и си харесахме къща, в която бихме живели – Frauenbergstiege 4, в случай че минете оттам. 
Последните 30 км до къмпинга минаха бързо и приятно. Опънахме палатката и отидохме на пазар в селото, когато се появи буреносен вятър и небето почерня злокобно.
Но както вече знаете, на нас отново ни се размина и бурята учтиво заобиколи. Имахме голямо парче сирене „Ементалер“, което омекваше всеки ден от жегата и заплашваше да се развали, а това беше последната ни вечер преди Виена, така че дадохме всичко от себе си, за да изядем повече от него преди да го изхвърлим. Чушка със сирене, хляб със сирене, яйце със сирене, краставица със сирене, бира със сирене, сирене със сирене…спряхме горе-долу тогава, когато започна да ни се гади. Много хубав ден беше. Чух се за бързо с Мони, която щеше да ни приюти във Виена на следващия ден и заспах удовлетворена. 
Австрия, Ден 4: Цвентендорф – Виена, 62 км
От една седмица сме на път! Времето мина много бързо, но и преживяхме толкова много за тези седем дни! Със свежи сили изминахме километрите до Виена бързо-бързо, но влизането в града ни се видя много дълго и изморително в обедната жега. Първо индустриалната зона, а след това хаосът на големия град – бяхме забравили това чувство. 
Силно прегрели и поизнервени, стигнахме в уречения час до жилището на Мони – моя съученичка от гимназията, която живее във Виена. Беше велико, когато при запознанството им Теа каза на чист български „Здрасти, аз съм Теа“ и Мони продължи на български, убедена, че Теа е българка. Значи добре сме се справили с езиковия курс през изминалата седмица. 
Беше някакво несравнимо удоволствие да се изкъпем надълго и нашироко и да си облечем единствените неколоездачни дрехи – две рокли, които си носехме специално за Виена, Братислава и София. Така, дегизирани като туристки, излязохме на разходка из града под вещото ръководство на Мони, хапнахме вкусно, а след това се видяхме и с Тони – друг мой съученик от гимназията, и до късно пихме бири, седнали на един шадраван в Museumsquartier. Излишно е да споменавам, че още една яростна буря ни заобиколи. 
Колкото и да беше приятно да си починем и да се видим със стари приятели, трябваше и да поспим, защото на следващия ден ни очакваха почти 100 километра до Братислава.
Австрия, Ден 5: Виена – Братислава, 96 км
Нощта беше кратка, но поне не трябваше да прибираме палатка на сутринта, така че тръгнахме относително навреме. Карахме по Donaukanal приятно и спокойно далеч от трафика и при един FKK плаж не бяхме сигурни накъде продължава нашият път, но любезните местни ни упътиха безпогрешно. 
Оттук натам пътят беше прашен, горещ и не много интересен, но в ранния следобед, преди да напуснем Австрия, изпълнихме за последно следобедния си ритуал с радлер и сладкиши и най-накрая опитахме т. нар. Marillenknödel. Е, не ни стана любимият десерт, но за опитване беше добре. 
 
Така, събрали сили и мотивация за следващата част от приключението си, се сбогувахме с Австрия и нейните красиви градове, високи планини, вкусни манджички и мили хора, и казахме „Здраво“ на част-2 от нашия вело тур – Източна Европа. 
Надявам се пътеписът да ви е харесал и още следващият уикенд да „яхнете“ колелото и да покарате до съседния град. 
19.02.2019 г.
Прочетено 581 пъти Последна промяна от Събота, 23 Февруари 2019 10:35
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…