All for Joomla All for Webmasters
Пътеводител в света на приказките

„Пътеводител в света на приказките“ (издателство "Асеневци") на Любов Миронова е уникален по рода си наръчник за родители и учители.

 

Той има за цел да спомогне приказките и книгите да подкрепят по най-добрия начин развитието на детето от раждането му до 12-годишна възраст.

Освен внасяне на яснота за ролята на приказката в живота на детето, авторката на книгата Любов Миронова дава препоръки за:
• принципи и критерии за избор на приказки;
• видовете приказки и влиянието им върху децата;
• какви приказки се поднасят в различните възрастови групи и защо;
• предимства и недостатъци на различните начини, по които приказките достигат до децата (четене, разказване, театър, филм…).

 

Авторката отделя внимание на това как трябва да се подготви предварително текстът на приказката, за да се  поднесе на децата, как да се създаде възпитателна история с поука и как тя да прерасне в детска книга. 

 

Педагози и родители ще открият полезни съвети за оформянето на текст, подкрепящ децата да се научат да четат с лекота. Включени са и съвети за уместно изработване на илюстрации към текстове за деца. Към книгата има богато приложение с конкретни примери на подходящи заглавия по възрастови групи и още много други съкровища. 

 

Откъс от книгата

Всеки ден се издават нови и нови книги за деца. Излизат стотици заглавия детска литература – приказки на различните народи, обработки на класически приказки, български и преводни литературни текстове. Това обърква възпитателите и родителите и ги изправя пред въпроса: кое, кога и колко да поднесат на децата. 

 

Някои родители в стремежа си децата им да са умни и успешни от най-ранна възраст, започват да им четат книги за по-късни възрастови групи и така отнемат на детето възможността да получи необходимата подкрепа в най-подходящия за него момент. 

 

Други родители често в стремежа си да им е лесно пускат детски филми на децата си от най-ранна възраст и така им пречат да развият собствени вътрешни образи и въображението си. 

 

Трети родители в стремежа си да компенсират емоционалната си трепетност, се опитват да предпазят детето от всичко лошо в приказкитe, четейки ги в „хуманизиран“ вариант. Илюстрация за „хуманизация“ е например в края на приказката Вълкът и седемте козлета, козата да се скара на вълка, той да повърне козлетата и да обещае повече да не прави така. Такива промени оставят у детето травматичност и обърканост от поднесената му некомпенсираност, от създадения дисбаланс на добро и зло. 

 

Четвърти родители, вместо да подпомагат детето да навлиза плавно от духовния свят в света на възрастните, искат час по-скоро то да стане малък възрастен и затова му разказват само и единствено истории от реалността, т.е. за такова дете са забранени класически и вълшебни приказки.

 

В тази група са основно родители, следващи метода на д-р Мария Монтесори.
Възпитатели в детските градини в стремежа си да се движат по спуснатата им програма, четат на децата приказки извън душевността на групата и така приказките, а и те самите като личности не резонират с децата. 

 

Всички гореизброени възможности, както и много други непремислено поднесени приказни текстове на деца, могат да оставят впечатление, че детето не обича приказки, предпочита нещо друго или дори че приказките са отживелица. А от това криворазбрано да произтече, че детето трябва от най-ранна възраст да се срещне с истинския живот и практично-прагматично да му се „пускат“ образи от действителността – например новини. 

 

А приказките са основен инструмент за плавно спускане в реалността, за плавно разширение на съзнанието на детето, за развитие на речта, овладяване на езика и развитие на мисленето, за формиране на ценностна система, за свързване с архетипните образи, за съкровени мигове между четящ и слушател. Или, казано по друг начин, както постепенно расте детето, така постепенно расте и неговото съзнание. 

 

Заставайки сред морето от заглавия, всеки възпитател в детска градина и всеки родител се сблъсква с проблема кое да избере, подходящо ли е за възрастовата група, подкрепя ли развитието на детето в съответния етап, да не е много рано, да не е късно...

 

Често те разчитат на съвет от търговците, а последните имат за цел да продават, а не да се грижат кое е най-добро за детето. В този смисъл може да се формулира съждението, че педагогика не се учи в книжарницата, от анонс на книга и по препоръка на продавач. 

 

Поднасянето на приказка е като даването на Душевна храна на детето. И както при храненето има значение кой и как е приготвил храната, какви са съставките, как я сервира, кога я поднася, уместно ли е подбрана спрямо нуждите и контекста, така и при приказката важат същите необходими условия, за да има наслада. 

 

За всеки родител и възпитател в детска градина систематизирано поднесените педагогически насоки как да подбира и да подготвя приказки може да са от съществена полза в началото на пътя му. Постепенно, с натрупването на опит, с годините той развива вътрешното си усещане за подбор, което да го води. Така че стъпете като основа на тази книга, опитвайте, наблюдавайте и после с времето полетете със собствените си крила.

_________
Любов Миронова е сред визионерите за промяна на образователната система в България. Тя е магистър по предучилищна и начална педагогика, както и дипломиран учител по икономика. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Освен това е доказал се през годините бизнес треньор и медиатор. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, създала център за работа с деца и родители. Автор е на поредицата от 108 приказни истории за Бонбончо

   

Прочетено 258 пъти Последна промяна от Петък, 04 Февруари 2022 19:05
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…