Популярната писателка и блогърка Стефана Белковска написа очакваното с огромен интерес продължение на дебютния си роман „Чаках точно теб“. Втората част на любовната история –„Завинаги ти“, излиза официално от печат на 1 декември, но премиерата й ще се състои близо седмица по-рано – на 22 ноември от 19:30 часа в столичния клуб PM.
В края на 2016 г. Стефана Белковска издаде първата си книга – „Чаках точно теб”, която бе приета повече от успешно сред четящата аудитория у нас. Романът бе класиран на четвърто място в категория „Дамски романи“ в конкурса „Моята любима книга 2016“ и се радва на три тиража в рамките на 12 месеца, а скоро в книжарниците ще бъде и продължението му: „Завинаги ти”
За разлика от първата книга, в „Завинаги ти“ Белковска ни пренася от дъждовен Лондон в слънчева Тоскана, където, години по-късно, красивата Анина е на път да се влюби повторно – този път в сексaпилен италиански художник на име Франческо. Творецът е готов да даде всичко от себе си, за да накара Анина да забрави миналото. Дали единствено любовта е тази, която го подтиква към саможертва, или италианецът е замислил нещо, което не казва на своята любима?
Междувременно на Острова Джейсън продължава да жъне успехи с групата си „Тъндърсторм“ и планира женитба с известна актриса.
Съдбата обаче е решила, преди това да срещне още веднъж Анина и Джейсън. Дали ще им даде още един последен шанс? Ще възпламени ли тази среща стари, тлеещи чувства между двамата или ще ги раздели окончателно и завинаги? А след като веднъж открием любовта на живота си, оставаме ли завинаги с нея?
Героите на Стефана Белковска търсят отговорите на тези и редица други въпроси, свързани с любовта, прошката, готовността и всеотдайността да живеем „тук и сега“, за да имаме нашето „утре“.
Романът „Завинаги ти” ще бъде по книжарниците от 1 декември 2017
Стефана Белковска има дългогодишен опит в сферата на рекламата, а в свободното си време е блогър и писател . Правнучка е на известния живописец и художник Асен Белковски,
Откъс от романа „Завинаги ти“, Стефана Белковска
Този уикенд щеше да бъде специален. Най-вече, защото имах рожден ден. Не, най-вече, защото това щеше да бъде първият ми рожден ден заедно с Франческо и изобщо първият, който щях да празнувам извън Англия. Вълнувах се ужасно много, а приятелят ми – сякаш десет пъти повече. Когато преди седмица ми предложи да поканя Джесика, направо подскочих от щастие. Не бях виждала най-добрата си приятелка повече от месец и определено ми липсваше. Липсваха ми и съботите ни в Лондон, а възможността да се позабавляваме с нея на италианския бряг бе най-хубавият подарък, за който бих могла да мечтая. Джесика прие на третата секунда от разговора ни, без да ме остави да довърша изречението си. Такава си беше тя и затова я обичах безкрайно много! А Франческо... започвах да обичам и него все повече. Замислихме пътуване до Римини – туристически курорт на източния бряг на Италия, който се славеше с безкрайните си плажни ивици и нощния живот. За мое голямо учудване, рожденият ми ден съвпадна с празника на града. Розовата нощ, както го наричаха, привличаше туристи от цяла Европа и много, много италианци.
Имаше поне милион души и целият град бе преобразен в розови тонове – като започнем от покривките на масите по ресторантите, шикозните фенери, красящи магазинчетата, гирляндите, окачени по дърветата, дори и осветлението на уличните лампи. Беше забавно, различно и, да, определено, много розово! Освен всичко останало, и минувачите (а и ние самите) бяха облечени в тази гама. Е, на мен розовото ми стоеше добре. С фините воали на нежната рокля бях почти толкова захаросана, колкото Барби. По идея на Франческо, вързах косата си на опашка, за да не умирам от жега, а един мил господин ми подари розово цвете, което вплетох между кичурите.
Вечеряхме в малко ресторантче на крайбрежната ивица. Беше разкошно – целият интериор наподобяваше тропическа джунгла и дори истински папагали припяваха гласовито в чест на гостите. От вентилаторите, висящи от тавана, повяваше по-хладен въздух. А храната – храната както винаги беше уникално вкусна и уникално много. Точно когато допивахме последните си глътки вино, по улицата хората започнаха да танцуват и да се насочват към плажа, където купонът вече течеше. Платихме набързо и поехме нататък.
– Много е яко – отсече Джесика, увисена на ръката на Лука, който се бе присъединил към пътуването, веднага щом разбра, че тя ще идва от Лондон. Розовото изобщо не ѝ отиваше. Рижите къдрици не си пасваха като цвят, но на нея както винаги изобщо не ѝ пукаше. – О! Латино! Обожавам латино! – извика в момента, в който чу тоновете, носещи се от някакво заведение на плажа. Лука само това и чакаше – грабна я през кръста и затанцуваха по паважа. Анина заклати глава, усмихвайки се. Беше щастлива, че приятелката ѝ е тук и се забавлява.
– Благодаря ти... – Анина погледна към Франческо, облечен в бледорозова риза. И на него не му отиваше, но въпреки това изглеждаше секси.
– Няма за какво, Барби – отсече той и избухна в смях.
Оставаше усещането, че милион души бяха на плажа в този момент. Заведенията, наредени едно до друго, преливаха от хора, музиката дънеше високо, а виенското колело в далечината мигаше в разнообразни оттенъци на розовото. Четиримата се сляха с тълпата и тръгнаха по пясъка с коктейли в ръка и дрехи, съвършено измокрени от топлината на лятната нощ. Ненадейно небето се озари от десетки фойерверки, преливащи също в розово – едни след други, минута след минута, с назъбени форми, малки, по-големи, по-шумни и по-шумни. Всички ръкопляскаха и подвикваха одобрително, а Анина безмълвно съзерцаваше красотата, която изпълваше нощта. С детинско въодушевление, Джесика подскачаше до нея и се опитваше да обясни нещо на Лука.
– Честит рожден ден, скъпа – промълви Франческо и заби нос в тънката линия под ухото на любимата си, при което усети леко потръпване от нейна страна.
– Ти ли я поръча – попита го закачливо и вирна брадичка към нестихващите фойерверки.
– Не, разбира се. Ако я бях поръчал аз, щеше да продължи дни наред – рече и я прегърна през кръста.
– Харесва ми тук – промълви след кратко мълчание и долови положителната му реакция.
– И на мен ми харесва, че ти си тук – отговори набързо, обърна я към себе си и извади от джоба си подарък. – Това вече го поръчах аз – допълни доволно.
Малката сребриста кутийка бе опакована с розова панделка, което разсмя Анина. Развърза опаковката набързо и пред очите ѝ се откри изящен сребърен пръстен с фини бели камъни на няколко реда, описващи цялата окръжност.
– О! – ахна, докато Франческо с ловко движение извади бижуто и го сложи на пръста ѝ.
Емоциите се сменяха на лицето ѝ, а в благодарностите той долови нотка объркване, затова вметна:
– Не е годежен пръстен, спокойно, поне не засега.
– Много е красив, Франческо – изпъна ръката си напред и я огледа.
– Знам – каза нескромно. – Като теб!
Прегърнаха се отново и продължиха да наблюдават в мълчание розовата заря.
