All for Joomla All for Webmasters
Завинаги ти
Популярната писателка и блогърка Стефана Белковска написа очакваното с огромен интерес продължение на дебютния си роман „Чаках точно теб“. Втората част на любовната история –„Завинаги ти“, излиза официално от печат на 1 декември, но премиерата й ще се състои близо седмица по-рано – на 22 ноември от 19:30 часа в столичния клуб PM.
В края на 2016 г. Стефана Белковска издаде първата си книга – „Чаках точно теб”, която бе приета повече от успешно сред четящата аудитория у нас. Романът бе класиран на четвърто място в категория „Дамски романи“ в конкурса „Моята любима книга 2016“ и се радва на три тиража в рамките на 12 месеца, а скоро в книжарниците ще бъде и продължението му: „Завинаги ти” 
За разлика от първата книга, в „Завинаги ти“ Белковска ни пренася от дъждовен Лондон в слънчева Тоскана, където, години по-късно, красивата Анина е на път да се влюби повторно – този път в сексaпилен италиански художник на име Франческо. Творецът е готов да даде всичко от себе си, за да накара Анина да забрави миналото. Дали единствено любовта е тази, която го подтиква към саможертва, или италианецът е замислил нещо, което не казва на своята любима?
Междувременно на Острова Джейсън продължава да жъне успехи с групата си „Тъндърсторм“ и планира женитба с известна актриса.
Съдбата обаче е решила, преди това да срещне още веднъж Анина и Джейсън. Дали ще им даде още един последен шанс? Ще възпламени ли тази среща стари, тлеещи чувства между двамата или ще ги раздели окончателно и завинаги? А след като веднъж открием любовта на живота си, оставаме ли завинаги с нея?
Героите на Стефана Белковска търсят отговорите на тези и редица други въпроси, свързани с любовта, прошката, готовността и всеотдайността да живеем „тук и сега“, за да имаме нашето „утре“.
Романът „Завинаги ти” ще бъде по книжарниците от 1 декември 2017
Стефана Белковска има дългогодишен опит в сферата на рекламата, а в свободното си време е блогър и писател . Правнучка е на известния живописец и художник Асен Белковски,
Откъс от романа „Завинаги ти“, Стефана Белковска
Този уикенд щеше да бъде специален. Най-вече, защото имах рожден ден. Не, най-вече, защото това щеше да бъде първият ми рожден ден заедно с Франческо и изобщо първият, който щях да празнувам извън Англия. Вълнувах се ужасно много, а приятелят ми – сякаш десет пъти повече. Когато преди седмица ми предложи да поканя Джесика, направо подскочих от щастие. Не бях виждала най-добрата си приятелка повече от месец и определено ми липсваше. Липсваха ми и съботите ни в Лондон, а възможността да се позабавляваме с нея на италианския бряг бе най-хубавият подарък, за който бих могла да мечтая. Джесика прие на третата секунда от разговора ни, без да ме остави да довърша изречението си. Такава си беше тя и затова я обичах безкрайно много! А Франческо... започвах да обичам и него все повече. Замислихме пътуване до Римини – туристически курорт на източния бряг на Италия, който се славеше с безкрайните си плажни ивици и нощния живот. За мое голямо учудване, рожденият ми ден съвпадна с празника на града. Розовата нощ, както го наричаха, привличаше туристи от цяла Европа и много, много италианци.
Имаше поне милион души и целият град бе преобразен в розови тонове – като започнем от покривките на масите по ресторантите, шикозните фенери, красящи магазинчетата, гирляндите, окачени по дърветата, дори и осветлението на уличните лампи. Беше забавно, различно и, да, определено, много розово! Освен всичко останало, и минувачите (а и ние самите) бяха облечени в тази гама. Е, на мен розовото ми стоеше добре. С фините воали на нежната рокля бях почти толкова захаросана, колкото Барби. По идея на Франческо, вързах косата си на опашка, за да не умирам от жега, а един мил господин ми подари розово цвете, което вплетох между кичурите.
Вечеряхме в малко ресторантче на крайбрежната ивица. Беше разкошно – целият интериор наподобяваше тропическа джунгла и дори истински папагали припяваха гласовито в чест на гостите. От вентилаторите, висящи от тавана, повяваше по-хладен въздух. А храната – храната както винаги беше уникално вкусна и уникално много. Точно когато допивахме последните си глътки вино, по улицата хората започнаха да танцуват и да се насочват към плажа, където купонът вече течеше. Платихме набързо и поехме нататък.
– Много е яко – отсече Джесика, увисена на ръката на Лука, който се бе присъединил към пътуването, веднага щом разбра, че тя ще идва от Лондон. Розовото изобщо не ѝ отиваше. Рижите къдрици не си пасваха като цвят, но на нея както винаги изобщо не ѝ пукаше. – О! Латино! Обожавам латино! – извика в момента, в който чу тоновете, носещи се от някакво заведение на плажа. Лука само това и чакаше – грабна я през кръста и затанцуваха по паважа. Анина заклати глава, усмихвайки се. Беше щастлива, че приятелката ѝ е тук и се забавлява.
– Благодаря ти... – Анина погледна към Франческо, облечен в бледорозова риза. И на него не му отиваше, но въпреки това изглеждаше секси.
– Няма за какво, Барби – отсече той и избухна в смях.
Оставаше усещането, че милион души бяха на плажа в този момент. Заведенията, наредени едно до друго, преливаха от хора, музиката дънеше високо, а виенското колело в далечината мигаше в разнообразни оттенъци на розовото. Четиримата се сляха с тълпата и тръгнаха по пясъка с коктейли в ръка и дрехи, съвършено измокрени от топлината на лятната нощ. Ненадейно небето се озари от десетки фойерверки, преливащи също в розово – едни след други, минута след минута, с назъбени форми, малки, по-големи, по-шумни и по-шумни. Всички ръкопляскаха и подвикваха одобрително, а Анина безмълвно съзерцаваше красотата, която изпълваше нощта. С детинско въодушевление, Джесика подскачаше до нея и се опитваше да обясни нещо на Лука.
– Честит рожден ден, скъпа – промълви Франческо и заби нос в тънката линия под ухото на любимата си, при което усети леко потръпване от нейна страна.
– Ти ли я поръча – попита го закачливо и вирна брадичка към нестихващите фойерверки.
– Не, разбира се. Ако я бях поръчал аз, щеше да продължи дни наред – рече и я прегърна през кръста.
– Харесва ми тук – промълви след кратко мълчание и долови положителната му реакция.
– И на мен ми харесва, че ти си тук – отговори набързо, обърна я към себе си и извади от джоба си подарък. – Това вече го поръчах аз – допълни доволно.
Малката сребриста кутийка бе опакована с розова панделка, което разсмя Анина. Развърза опаковката набързо и пред очите ѝ се откри изящен сребърен пръстен с фини бели камъни на няколко реда, описващи цялата окръжност.
– О! – ахна, докато Франческо с ловко движение извади бижуто и го сложи на пръста ѝ.
Емоциите се сменяха на лицето ѝ, а в благодарностите той долови нотка объркване, затова вметна:
– Не е годежен пръстен, спокойно, поне не засега.
– Много е красив, Франческо – изпъна ръката си напред и я огледа.
– Знам – каза нескромно. – Като теб!
Прегърнаха се отново и продължиха да наблюдават в мълчание розовата заря.
Прочетено 1472 пъти Последна промяна от Понеделник, 20 Ноември 2017 17:26
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…