All for Joomla All for Webmasters
Лонгин копиеносецът
Дори денят, определен в негова чест – 15 март (16 октомври от Православната църква) – е почти неизвестен, макар и исторически важен.
2 хилядолетия вече се търси копието на Лонгин, с който той пронизва Спасителя. Великите владетели вярвали, че който го притежава, управлява света. Реликвата се съхранява във Виена, в императорската съкровищница (Die Kaiserliche Schatzkammer in der Hofburg in Wien). 
Близо до олтара над гроба на свети Петър в едноименната базилика в Рим са поставени статуите на четиримата най-силни светци на църквата. Под тях е и статуята на Лонгин с копието, чието острие е сред най-ценните реликви на християнството. И все пак, това копие не е сред обичайните атрибути на религиозното изкуство, както например пчелният кошер за свети Амвросий, очилата за свети Йероним или хляба за света Елисавета.
Самият Лонгин не е нито сред покровителите на занаятите – като Тома Аквински- на майсторите на моливи, Катерина от Сиена- на перачките, нито пък някой го призовава в случай на болест, както света Одилия при слепота или свети Павел при отровни ухапвания от змия. Римският стотник, който се споменава само в Евангелието на Йоан, е заобиколен от тайнствена аура на анонимност. Дори денят, определен в негова чест – 15 март (16 октомври от Православната църква) – е почти неизвестен, макар и исторически важен.
Деянията на Пилат
Името на Лонгин се появява за пръв път в „Деянията на Пилат“ от апокрифното Евангелие на Никодим. Тук той, заедно с жената на Пилат, се връща на гроба след Възкресението на Христос, вече като Римски капитан. В един сирийски текст от Евангелието на монаха Равула от 586 г. той е назован с името Логин, изписано на една рисунка със сцената на Разпятието над главата на копиеносеца. Това име вероятно идва от гръцката дума “logche” – копие. Коптски документи, описващи Страстната седмица за пръв път свързват слепотата с копиеносеца. Кръвта от раната в прободеното ребро на Христос възвръща зрението му, а копието остава кърваво. Така се ражда езотеричният мотив за кървящото копие, централна тема в легендата за Граала. Безименният войник от четвъртото Евангелие става централна фигура в християнската езотерика.
Златната легенда
Между 1263 и 1273 г. Яков Ворагински, архиепископ на Генуа, събира животописи и легенди от първите хиляда години история на християнството, които се разпространяват със забележителна скорост като християнска митология.
Най-старото германско копие датира от 1283 г. Заглавието на книгата тогава е било “Vitae sanctorum et praedicatori quodam”, но след това става известно с по-краткото заглавие “Legenda Aurea” (Златната легенда). В нея авторът събира това, което вече е било известно за Лонгин, добавя още нещо и пише:
„Когато Пилат му заповядал, той промушил Господ в ребрата с копието си; но когато видял знаците – че слънцето потъмнява и земята се разтреперва, повярвал в Христос. Някои пишат, че неговата вяра била особено силна, тъй като Христовата кръв потекла по копието и една капка паднала върху очите му, които недовиждали от болест или старост, и веднага ги излекувала. Така той се отказал от службата и получил от апостолите учението на вярата. Живял 28 години в град Цезарея в Кападокия като монах, а неговите думи и добрият му пример накарали много хора да станат християни.“
Яков свързва този разказ с датата 15 март – денят на смъртта на Юлий Цезар. В заговора и последвалото убийство участва и Касий, който предава Цезар и който носи прякора Лонгин (Гай Касий Лонгин). По този начин Яков иска хората да разберат, че делото на Лонгин е един вид изкупление на противоположното престъпно деяние на Касий. Лечебният ефект от кръвта на Голгота премахва слепотата. Точно както слепият Хьод убива Балдур по заповед на Локи, копието и тук е дадено в ръката на (полу)слепия Лонгин, само че в този случай резултатът не е Залезът на Боговете, а познанието за Бог.
Мотивът на Граала
Фридрих Хибел пръв забелязва, че на това място в Евангелието на Йоан се появява мотивът на Граала. Именно кървящото копие кара общността на Граала, поразена от слепота, да осъзнае раната си – духовна слепота. В своите „Писма за Евангелието на Йоан“ Фридрих Рителмайер отбелязва, че освен Христос, само слепороденият може да каже „Това съм аз“. Изцелението на един слепороден човек не е чудо в обичайния смисъл на думата. То отбелязва навлизането на Мировата светлина в аза на слепия и е всъщност единението на човека с Логоса. Затова не е важно как копието става реликва на църквата, кой го намира, пренася и представя на папа Инокентий VIII. 
Важното е, че мотивът продължава в сагата за Граала и става символ за постигането на определено ниво на християнско ученичество. Безименният легионер символизира човечеството като цяло и според Фридрих Хибел може да се счита за представител на цялото човечество, което има нужда от спасение. Водата, която потича от раната на Христос става архетип на духовното кръщение, а кръвта е образ на единението с Христовия Аз. Това означава търсенето на Светия Граал. Затова австрийският езотерик д-р Рудолф Щайнер нарича няколко пъти копието „слънчевият лъч на свещеното копие на любовта“, в „Теософията на Розенкройцерите“, например.
Марс – Меркурий
Пак там Рудолф Щайнер говори за двете половини на земната еволюция. Първата половина е протекла под влиянието на Марс. Чрез своето свързване с кръвта и тялото човекът е развил мисленето си като личност. Това обаче, в крайна сметка е трябвало да го доведе до слепота и го е направило по-несвободен по отношение на Логоса. Меркурий изцелява този недостатък и отваря мисленето му към спасителната свобода. Марс дава на земята желязо, а влиянието на Меркурий се проявява на земята във все по-голямата свобода на душата, така че тя да придобие независимост.
Първото изживяване на всеки духовен ученик е да може да изживее чистото, свободно мислене. Чистото, органично развитие на мисленето изцелява материалното, свързано с мозъка мислене, и го прави пневматично мислене – мислене, което вижда духа. Тук виждаме по-нататъшната връзка с гръцкото име Логин / LOGCHE: сричката „лог“ е в корена и на двете думи. Логическото мислене само по себе си има желязна природа; окъпаната в любов интуиция (по думите на Рудолф Щайнер) се изпълва със силата на Логоса. Старото мислене е ранено; то е кървящото копие. Тук копиеносецът, неизвестният Лонгин, стои в архетипна връзка и със свети Павел. Лонгин/Логин изживява своя Дамаск на Голгота. Този велик неизвестен човек е първият, който тръгва по пътя на свободата и става нов човек. Както при свети Павел, този път го отвежда от робуването на закона до свободата на съвестта. Легендата, стигнала до нас и освободена от миналото, става един предварителен поглед към това, което ще бъде постигнато в бъдеще.
Маркус Шнайдер
Лекция, изнесена на конференцията „Съдбовни образи на Голгота“, Базел
Преводач Диана Ботушарова (Антропософски вести)
 
Прочетено 408 пъти Последна промяна от Четвъртък, 15 Март 2018 05:37
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…