Print this page
Мелк- църковното сърце на стара Австрия

Един от най-значимите манастири в Австрия е създаден, защото един велик владетел от династията на Бабенбергите,

трябваше да напусне столицата, която се намираше в днешното градче Мелк. Това се случи през 11-и век.

 

Не за първи път в историята става така, че една стара столица губи значимостта си. Този владетел взе едно интересно решение, да замени светската мощ с духовна, и така той подари големи части на имотите си на монашеския орден на Бенедиктинците. 

 

Монасите се славеха със своята строга дисциплина, толкова строга, че срещу самият създател на ордена - Бенедикт бе организиран опит да го отровят, за да се смекчи малко железния режим в обителта.

 

Бенедикт е спасен по чудо и по Божията милост: чашата с виното и отровата в него, се счупва в момента, в който той я благославя. Тези важни моменти са документирани и във фрески, и утвари, и летописите на  манастира в Мелк. Защото и самата дума Stift и до днес ни припомня, че той бе подарък. Думата е немска и означава, подарен с определена цел, т.е в този случай - създаване на манастира. 

 

Сегашният си вид манастирът дължи на Berthold Dietmayr, който едва 30-годишен става негов игумен. Той е много харизматична личност и за десетилетия управление го превръща в бляскав строеж, който прилича повече на замък, отколкото на манастир. 

 

Дитмайер не успява да види завършени 2-те куполи на кулите заради избухнал там преди време пожар. Затова и те са в различна форма от цялостния манастир. 

 

Не пропускайте да си вземете гид! По време на тура ще научите, че манастирът е пищен, самият той сред образците на барока, но не е толкова златен, колкото е ...позлатен. Това важи за кръстове и реликви, както и за статуите, а също за цялата манастирска църква. В нея са вложени само 5 килограма злато, а усещането е за тонове злато. 

 

В много зали обзавеждането е от мрамор, но това всъщност е дърво, нарисувано като мрамор. Но това не важи за великолепната Мраморна зала, в която и до ден днешен се посрещат скъпи гости от близо и далече. 

 

Интересен е подът, и по-точно желязната решетка, през която залата се отоплява от …кухнята в подземния етаж. 

Манастирът е много светъл, и прозорците му свидетелстват, че не е пестено и от друг много скъп за времето си материал - стъклото. 

Зад три сферични прозореца до Мраморната зала се разполагат музикантите, и тяхната прелестна музика се излива буквално в залата, върху гостите.

Изкусни фрески на тавана показват сюжети от древногръцката митология, а зад тях се крие таван от дърво, за разлика от покрива на библиотеката. Той е бил съграден от керемиди, които да пазят библиотечният фонд в случаи на пожар и на …дъжд. 

Голямо внимание монасите обърнали на библиотеката през 17- и и 18-и век, когато всички книги са  подвързани в еднакъв стил. Фреските на тавана на библиотеката изобразяват предимно християнски сюжети.

 

Прелюбопитен е и един огромен метален сандък, в който при опасност веднага били прибирани най-ценните вещи в манастира. Той имал 12-степенна защита, а ключалката отпред можела да заблуди и най-обиграните крадци. 

 

В абатството има и т.нар. императорски стъпала в чест на Мария Терезия и нейния съпруг. Те били посрещнати тук и се настанили в 60 стаи, заедно с прислугата. След посещението си в Мелк, Мария Терезия заявила, че щяла много да съжалява, ако не била дошла. Тези нейни думи много се понравили на всички от обителта. 

 

Манастирът е кацнал буквално на един хълм над един приток на Дунава и отвсякъде се откриват прекрасни гледки към околността. 

 

Манастирът в Мелк е действащ, част от монасите служат там и като учители, в манастирското училище за деца от 10 до 14 години. 

 

Не пропускайте да опитате манастирско вино, бонбони, ръчна изработка,  а също да си закупите копие от книгата на Св. Бенедикт за правилата за монасите. Тя се предлага на немски, има я на немско-латински, и в трети вариант, осъвременена за по-млади читатели. 

 

Градчето също е малко архитектурно бижу, тръгнете по уличките и се загубете. Така ще откриете повече, отколкото ако ви разказват.

 

Не подминавайте къщата на абата, който я оставил на своя наследник. През 16-и век тя става собственост на ...месаря, който я украсява подобаващо със своите питомци. По-късно тук се помещава първата градска поща на Мелк. 

 

Знаете, не ви разказваме всичко, за да отидете и да се потопите в магичната атмосфера на Мелк и манастира. 

 

Светлана Желева

Десислав Паяков

 
Прочетено 1258 пъти Последна промяна от Неделя, 26 Март 2023 10:04
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…