sanusetsalvus.com

Понеделник, Юни 15 2020

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Камино, българи в Австрия Личен архив на Валя Кънчева

Какво ми дадоха маршрутите „Coast to coast” и Камино?

Валя Кънчева споделя за своите магични пътешествия.

Валя Кънчева e от Русе. Казва, че е пътешественик по душа.

"Животът предлага куп възможности, но приключенията и магическото си ги правим ние, първо в мислите си, а после, ако имаме кураж да направим първата крачка, да излезем от зоната си на комфорт, се впускаме в едно по-различно от общоприетите пътешествия", убедена е тя.

През 2019 г. тя осъществява още една своя мечта – извървява т.нар. френски път Камино де Сантяго в Испания, считан за проекция на Млечния път.

"Случи се след 5 години любопитство, проучване и убеденост, че искам да го направя. Труден беше пътят, който изминах, докато стъпя в малкото градче Сен Жан Пие дьо Пор на границата между Франция и Испания, в полите на Пиринеите, началната точка на Камино Франсез.

Неслучайно се тръгва от там, това живописно френско градче, разположено на река Нив, е с интересна история, създадено е през далечния XII век от крал Ричард I, Лъвското сърце, крал на Англия, с цел да бъде отправна точка на пилигримите и да има лазарет за болните.

Това са 800 км пеша, мисия невъзможна за една жена като мен, си казвах, наскоро пенсионирала се, с почти никакъв опит в туризма (само кратки преходи през почивните дни с приятели в нашите планини и природен парк Русенски Лом). Попаднах и на фейсбук група за българи, интересуващи се от този път.

И случайно или не там някой публикува за един друг маршрут „Coast to coast” в Англия. Интересно какъв е този маршрут?

Поразрових и се оказа, че това е 300 км преход, описан подробно от Алфред Уейнрайт през 1973 г., набрал популярност като изключително красив маршрут и даже класиран на второ място през 2004 г. в топ 50-те най-добри разходки по света в един известен класификатор.

Тогава си казах, ако измина тези 300 км (192 мили) сама, значи съм готова за Камино.

След тази моя малка победа - на 62 години да измина 300 км в Англия, сама, с нетолкова добър английски, но заредена с много оптимизъм, бях готова за предизвикателството от 800 км - великият път Камино де Сантяго в Испания. Бях любопитна защо хората от IX век насам вървят по този път.

В последните години 200-300 хиляди души от цял свят в търсене на себе си и границите на своите възможности всяка година го изминават. Това е поклоннически път, обединяващ десетки пешеходни маршрути, тръгващи от различни точки на Европа, с крайна цел – град Сантяго де Компостела (поле от звезди), където в катедралата се пазят мощите на Свети Яков, един от на-близките апостоли и любим ученик на Исус Христос.

Според една от легендите свети Яков и брат му Йоан Богослов, синове на Мария Соломе, сестра на Богородица и рибаря Заведей, са били с огнен характер, наричали са ги синове на Гърма, тръгват по света на 50-тия ден след Възнесение, за да проповядват светото писание.

Свети Яков отива в Испания, но не среща радушен прием и се връща в Палестина, където е обезглавен през 44 г. от н.е. Неговите ученици натоварват тялото на лодка и го откарват към бреговете на Галисия, но буря разбива лодката. Отново множество легенди разказват, че тялото на светеца е скрито в пещера или гора в близост до нос Финистере, нулевият км на Пътя сега. Минават векове, обвити с легенди.

Едва през IX век един отшелник на име Пелайо вижда светлинки в полето и открива мощите на светеца. А крал Алфонсо II, крал на Астурия нарежда съграждането на църква сред полето от звезди. Още бурни събития съпътстват историята. От IX до XV век постепенно поклонническият път замира, налага се укриването на мощите на светеца поради опасност от оскверняваяне и унищожаване.

Около 300 години те остават скрити на тайно място и едва през 1879 г. са намерени, потвърдени от папа Лъв XIII, за да се възроди отново този свещен път. През 1982 г. един свещеник Елиас Валиня Сампедро маркира целия път с жълти стрелки.

Поклоних се на гроба му във високопланинкото селце О'Серебрейро в Галисия, където в катедралата се пази свещен Граал.Камино де Сантяго е и най-старият европейски път на културата, признат от Съвета на Европа през 1987 г., а през 1993 г. и от ЮНЕСКО.

Е, как да не приема предизвикателството „Камино де Сантяго“?

На 12 септември 2019 г. заедно с още 5-ма българи (събра ни единствено желанието за Камино, без да се познаваме предварително) станахме пилигрими.

В офиса на пилигримите в малкото и живописно френско градче се снабдихме се с отличителния белег - мидата на свети Яков, креденсиал -паспорт, в който всеки ден поставяхме поне по два печата от местата, където минавахме (църкви, катедрали, албергета-местата за спане) и следвахме жълтите стрелки, указващи правилната посока.

След дългото пътуване със самолет от София до Барселона и смяна на два автобуса, нощен до Памплона и друг до Сен Жан Пие дьо Пор, се беше натрупала умора, изпаднали бяхме в някаква безтегловност и ни безпокоеше неизвестността от предстоящето. Ние сме там, но какво ни чака, ще се справим ли с многото километри, как и къде ще спим, от въпросите главите ни щяха да експлоадират.

Спокойствието дойде сутринта изведнъж. Почувствах със сетивата си, че съм стъпила на Пътя тази първа сутрин, когато без предварителна уговорка за час на тръгване, нашата малка група, преминавайки покрай местната църква, бе съпроводена с камбанен звън, беше точно 7:30 сутринта на 12.09.2019 г.

Прегръдките дойдоха спонтанно, както и първото Buen Kamino, поздрав на всички пилигрими при среща. Още първия ден ни чакаха 28 км, изкачване през Пиринеите с невероятната им красота, за да навлезем в област Навара, Испания. Имахме късмет, времето беше чудесно в планината, бяхме чели много за мъглите по тези места, за изгубили се хора. Но ние бяхме като свободните птици, които се рееха в синевата, изпращаха ни символичен поздрав да продължим смело напред.

Имахме чувството, че на това място, както казва Родислав Стефанов, „Върхът докосва небето“. Но тези планини и долини помнят и много драматични събития от времето на Карл Велики и Наполеон. Стъпвахме по утъпкани пътеки, пропити с история. За Камино може много да се разказва.

Това беше едно невероятно преживяване, една магия, 779 км за 31 дни. Имаше от всичко - сълзи от радост и от болка, невероятни и неочаквани емоции, празнувахме два рождени дни, изпитахме радостта от движението, от досега до уникалността на този път.

Там се влюбих в Испания. Влюбих се в многобройните легенди и чудесата, съпровождащи пътя; в хората, които бяха мили, отзивчиви, темпераментни, добри; в подредените малки уютни селца; в многобройните запазени от векове мостове, като този в Хоспитал де Орбиго с 20 дъги или моста против беса в Субири... ;

в поддържаните и посещавани църкви даже и в селца от по десетина жители; в милите и добронамерени монахини от Карион де ла Кондес; в шедьоврите на човешкия гений- катедралите в Бургос, Памплона, Лос Аргос, Леон, Асторга и др., в палатите на известния архитект Гауди в Асторга и Леон;

в замъка на тамплиерите в Понферада; в испанските празници като тези в средновековните градове Виана и Виламайор де Монхардин, на които попаднахме случайно или не; в даровете на природата - в гроздето и смокините, в запомнящия се вкус и аромат на червеното вино... ; в испанското, прегарящо и през септември, слънце; в безкрайното небе, осеяно с най-красивите облаци; в следобедния ежедневен вятър от запад...

Знаете ли , че в малкото градче Атапурка през 1994 г. е открит човешки скелет отпреди 780 хиляди години, пази се сега в музея в Бургос А в малкото селце Релиегос на главната улица в 8 сутринта през 1947 г. е паднал метеорит с тегло 8,9 кг и няма пострадали, за това напомнят съхранени руини и една улица с името „Метеорит“. Преминахме и през селище Монхардин - с един жител, считащ се за потомък на тамплиерите, древните рицари-пазители на Пътя.

Има едно място по Пътя с чешма с два чучура, от които текат вода и вино. Това е дар за поклонниците от местната винарна и ти дава сили да продължиш последващите 20-ина км до мястото за спане.

Удивление събудиха древните изби за вино - бодегас, вкопани в земята, за да съхранят виното от изгарящите лъчи на слънцето, складове за зърно като малки къщички на дървени кокили.

Въряхме всеки ден по 25-30 км от изток на запад, всеки вглъбен в себе си, оставил някъде далеко навиците си, ежедневието си, близките си... но всеки се чувстваше и част от другите.

Накрая получихме и Компостела, сертификат за успешно цялостно изминаване на Камино де Сантяго. Освен пеша, Пътят може да се измине и на кон или с велосипед, които срещахме и ние Достъчно е даже да си изминал и само последните 100 км, но това за мен лично не е същото.

Камино, някой беше казал, е „магистрала от познания и несравнима демонстрация на човешката солидарност“.

За да повярваш, трябва да го видиш с очите си, да го усетиш с тялото си, трябва да го извървиш този път. Ценният опит от срещите с хората по пътя, от досега до една друга култура и история, е несравним с всичко прочетено.

За някои моите пътешествия са авантюра, риск. Но за мен това бяха предизвикателства за промяна, за срещи с друга култура и история, изпитание за моите възможности - психически и физически.

След тези две големи изпитания в моя живот осъзнах, че изпитвам особена радост от движението сред природата, която ме зарежда с друг вид енергия, като че ли рестартирам тялото и ума си.

Какво ми дадоха тези две бягства от рутината на ежедневието?

Преживяното, изстраданото, емоциите подредиха в главата ми много известни житейски мъдрости

1. Не се поддавай на стреса и паниката, те не са добър съветник.

2. Споделяй! Решението идва след като емоциите отшумят.

3.Колко щастливи са хората с истински приятели и семейство, които могат да те изслушат, да те подкрепят, да ти дадат ценен съвет при нужда.

4.Обичай родителите си, защото те ще те подкрепят даже и когато не са до теб.

5. Сам човек е заникъде.

6. Уважавай храната, тя дава не само необходимата ни енергия за живот, но събира хората около масата за разговори, за подкрепа, за добро.

7. Споделяй храната си, щом има за теб, има и за другия.

8. Не всички въпроси имат отговори. Не всичко е видимо. Нашите умове понякога са ограничени от знанието, което си мислим, че имаме, или незнанието и невинаги могат да ни дадат обяснения за случващото се.

9. Чудеса се случват, когато не ги очакваш.

10. За да се почувстваш част от Вселената е достатъчно да се потопиш сред природата и да се огледаш.

11. И най-важното: Прави добро, без да чакаш отплата!

И така стигнах до мисълта как да бъда полезна на онези, които искат да избягат от седмичната динамика, от стреса, от умората, от т. нар. Breakout (прегаряне) в моя роден град Русе. Включих се в платформата Ruse Go-спортни събития за русенци като организатор на походи в околностите на града.

Всеки път радостта в очите на хората, въпросите „Кога и къде пак?“ ме карат да се чувствам полезна и истински щастлива.

С моите пътешествия не съм целяла да привлека внимание върху себе си. Човек трябва тихо и спокойно да следва своя път, който е уникален и единствен. А постигането на една мечта, ме кара да се чувствам истински жива и да продължа напред към следващата.

Въпреки създалата се сега сложна обстановка, погледът ми е отправен към нови маршрути, при възможност, както в Англия, така и в Португалия и Испания.

И спомените безброй, и въпросите коя тази сила, която те кара да вървиш всеки ден при всякакви обстоятелства, за да стигнеш до брега на окена, до нулевия километър, там където са смятали нашите предци, че е краят на света, все още витаят в мен. Търся отговори, предполагам и вие, четящите моите откровения.