Реч на еврокомисар Мария Габриел пред Виенския икономически форум.
"1989 г. отбеляза началото на прехода към политическа промяна и към пазарна икономика в Централна и Източна Европа. За някои от членовете на Виенския икономически форум, годината доведе до членство в ЕС. За други – все още не.
Въпреки че Европейският съвет не успя да постигне съгласие през октомври за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания, ангажираността на Европейската комисия с европейската перспектива пред Западните Балкани остава по-силна от всякога. Интегрирането на региона в ЕС продължава да бъде важна стратегическа политика в наш взаимен интерес.
Очаквам ЕС да разгледа отново този въпрос преди май 2020 г." Това заяви българският еврокомисар за цифрова икономика и общество Мария Габриел заяви по време на 16-о издание на Виенския икономически форум. Престижното събитие отново бе под мотото „Икономиката среща политиката”, а акцентът е сложен на темата „Пазарна икономика - 30 години от падането на Берлинската стена”.
"ЕС ще продължи да оказва подкрепа на региона, а това включва и цифровата свързаност. Продължава интензивната работа по изпълнението на Цифровата програма за Западните Балкани, каквато ЕС прилага за първи път по мое предложение.
За кратко време бяха реализирани важни постижения: регионално споразумение за намаляване тарифите за роуминг, разгръщане на широколентов достъп с техническа подкрепа от ЕС за 30 млн.евро, сътрудничество в киберсигурността чрез проект за 8 млн.евро. Държавите от региона вече са много активни и в Европейската седмица на програмирането с 1795 дейности.
Освен това, в Западните Балкани са в процес на подготовка шест цифрови иновационни хъбове. Северна Македония вече е част и от европейската програма за сътрудничество в областта на високоизчислителните технологии – програмата EuroHPC. Насърчавам и останалите балкански държави да се присъединят", подчерта още Мария Габриел.
По думите й " Следващата стъпка трябва да бъде преминаване от цифров дневен ред към програма за иновации за Западните Балкани. Триъгълникът на знанието вече е реалност. Време е да се инвестира в иновации. Поредното пътуване е пред нас в обща стратегия за знания".
Що се отнася до политиката за насърчаване на иновациите, тя сподели три особено важни елемента.
Първият е преодоляване на пропастта в недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Нужно е ЕС да се съсредоточи върху проекти, свързани с ключови текущи предизвикателства като образование, борба с рака, изменение на климата или интелигентни градове.
Второ, Европа няма да успее в иновациите, ако не се съсредоточи върху хората. За целта е нужно не само образование и учене през целия живот, но и по-тясно включване на европейските компании, МСП, стартъпи, инвеститори в регулаторната работа.
Третият елемент е справянето с уязвимостите във все по-несигурната среда. Потенциално на риск са изложени всички: избори, медии, енергийни или телекомуникационни мрежи, банки, болници, самите граждани.
Трябва по-добре да се предвиждат и управляват тези рискове, а политическите решения – икономически или индустриални, да подобряват общата устойчивост.
"През последните години свършихме много работа за завършването на цифровия единен пазар. Предстои обаче още много, за да оформим европейския си път в цифров вид. Трябва да се убедим, че нашето лидерство, основано на иновации и водено от ценности, ще даде възможност да имаме повече европейски цифрови шампиони от световна величина.
Основната цел остава да се покаже стабилна и убедителна политическа ангажираност да се предприеме всичко необходимо, така че Европа да стане глобална цифрова сила", обобщи еврокомисар Мария Габриел.