Германският лекар д-р Олаф Кооб от Берлин предлага по-различно тълкуване на една от най-популярните детски приказки на братя Грим.
… Царската дъщеря Снежанка е душевният праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото, всъщност , е една черна пропаст.
Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни. Тези три цвята бихме могли да причислим също и към мисленето, чувстването и волята, дейности свързани с духа, душата и тялото.
„Снежанка“ е, още не е докоснатата от земните грехове душа, която при раждането съществува у всеки човек. След раждането умира майката небесната сила и се появява една мащеха, чиято същност е изпълнена с гордост, надменност и завист към това небесно същество.
Майката заместител, която иска да убие човешката душа, „детето“ е картина на материята, която постоянно се стреми да завладее човека.
Мащехата олицетворява мъртвия интелект, който анализира всякакъв живот, това ще рече унищожава го. Материалният мозък с неговите напълно земни мисли, които имат отразяващ характер, му служи като огледало. Интелектът обаче винаги е влюбен в себе си („интелектуално високомерие“) и не търпи конкуренти. Чисто земният интелектуализъм прочее е основната опасност за времето от седемгодишната възраст нататък, когато душевните сили се освобождават от непосредствената връзка с тялото и искат дейно да се включат в света.
Сега от страна на педагогиката душевните сили могат или прекалено рано да бъдат умъртвени, или да бъдат одушевено оживени. Интересното е, че опасността, която застрашава Снежанка, настъпва през седемгодишната й възраст. Органичните представители на силите на чувствата и волевите сили белите дробове (чувство) и черният дроб (воля), трябва да й бъдат изтръгнати. Съчувстващият ловец не може да извърши това и донася на злата царица органите на едно животно.
Преследвана от студения интелектуален свят, Снежанка детската душа избягва в царството на онези сили, които по седмообразен начин движат човешката душа и й осигуряват закрила: Това са така наречените седем „планетни сили“, от които всяка нощ, когато спим, си донасяме регенериращите сили за нашето тяло.
В приказката те са изобразени в картинна форма, като всяко джудже поставя въпросът, кой е ползвал неговата собственост.
Столчето - Сатурн, солидното, твърдото
Чинийката - Луната, кръглата форма, свързана с течното
Хлебчето - Слънцето, хранещото. Пораншните хлябове като символ на слънцето бяха кръгли. Златното жито е слънчево зърно.
Зеленчукът - Венера, картина на раззеленяващия се живот. Символ на младостта.
Виличката - Юпитер, който с „лъжици“ сърба мъдростта и чийто астрологичен знак е подобен на вилица.
Ножчето Марс, агресивният и раняващият.
Чашката Меркурий, който веществено, чрез водата е изобразен като посредник между небето и земята.
В маскиран образ (интелектът обича да представя дадено нещо за нещо друго!) се удава на мащехата, да се доближи до душата Снежанка и да я отрови. Най-напред нападението се насочва към средата силите на чувствата, чрез стягането на корсета с шнуровете, след това нападение върху мисленето, главата, чрез отровния гребен и накрая върху веществообменната волева система, чрез отровната ябълка, като картина на земното интелектуално хранене.
При първия и втория път, когато завистливият интелект, които иска винаги да бъде „найкрасивия на земята“, отравя чувствения и мисловния живот, джуджетата успяват от ново да върнат спящата душа към живота.
Третия път, когато чрез отровната ябълка се засяга волевия център, събуждането не е възможно: Душата се вцепенява, замръзва. Тя е затворена в „стъклен ковчег“, което е грандиозна картина на неврозата.
Човек душевно е пленен в самия себе си, спрян в здравословното си душевно пристъпване навън, което чисто психологически трябва да приравним с един невротизиращ процес. Всички симптоми, които ние като лекари твърде добре познаваме: предразсъдъците, егоцентричността, антипатията към всичко ново, липсата на виталност и ранното остаряване душевно или физически, се съдържат в картината на стъкления ковчег.
Същевременно обаче при затворения е налице също и желанието, да напусне този ковчег, да живее и да пребъдва, и някога да бъде възпламенен... Руският писател и лекар А. Чехов в новелата си с подходящото заглавие „Човекът в сандъка“ майсторски обрисува един такъв човек.
В приказката обаче от дълбоката народна мъдрост се предлага едно лечебно средство срещу такова душевно нещастие. Разтърсващото събитие отвън успява да събуди привидно мъртвата. Един от носачите на ковчега се спъва и предизвиква събуждането на Снежанка и нейното освобождение. Царският син, Азът, може да се свърже с освободените душевни сили.
Интелектът, мащехата танцува до смърт сама и самотна с изгарящите обувки показателно е че тя се върти сама около себе си..
Да обобщим: В това вътрешно „минерализиране“, склеротизиране, в това затваряне в стъкления ковчег, в това завързване, а от друга страна в този живот само в главата, голямо участие взима модерната педагогика. Колко чудесно и освобождаващо е за младите хора, да премахнат чрез хашиш, алкохол или други халюциногени това, което ги угнетява и да изтрият всякакви контури! Това е една самопомощ за душата, която може да се разбере само ако се вникне в проблема за вътрешния стъклен ковчег.
Цялата книга на д-р Олаф Кооб можете да изтеглите ТУК:
increase font size
