All for Joomla All for Webmasters
Как професия Betreuer да си спести конфликти и нерви?(част-2)
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт,
(валдорфска)учителка,евритмистка и социален работник.
Грижа за болния
Ключът за справяне с професията на болногледачка е предварителната подготовка и нагласа за работа.. Ясно е, че работата е трудна и интензивна, изисква физическа сила, жизнена енергия, внимание и съобразителност, също и психологическа настройка. Освен това имаме ясна цел и мотивация защо работим този тип работа, а не някоя друга, за колко време ще я изпълним и какви са начините бързо да се възстановим след нея. Необходима е сила на характера и самообладание.Трябва да си изясним напълно тези условия и това ще ни даде ясна представа какво ни очаква отново и как да се справим по най-добрия начин, за да се съхраним.
Определено сме поставени в отношения и връзка между различни звена - от една страна пациентът с изискванията за неговото обслужване и грижа, от друга, семейството му и близките, които наблюдават изпълнението и от трета страна, работодателят или посредникът, който оценява качеството на работата и дали е задоволителна в конкретния случай. В тези взаимоотношения сме поставени в сложна ситуация, но трябва да се справим и най-добрият начин за това е да знаем точно кое е наше задължение и кое не е, да поставим много ясни граници къде сме ние и къде се другите, тези граници не бива да се прекрачват и ние трябва да имаме точна мярка за това. По възможност изясняваме това още в началото.
Семейството и близките 
Семейството и близките са поставени в необичайна ситуация, защото не могат да предоставят грижата за болния поради различни причини и затова търсят помощта и грижата за него или нея отвън. С това идват и техните претенции и контрол върху работата. Отново, придържаме се към договора си и задълженията, произтичащи от него. Не се намесваме в личните им взаимоотношения, не даваме дори и вътрешни оценки за това, избягваме семейните зависимости и тежки биографични моменти, които съществуват във всяко семейство, показваме нормално човешко съчувствие и разбиране, но оставаме стабилни в нашите собствени граници - това запазва силата, която ни е нужна, за да работим. Ако се вдадем в семейната ситуация, губим енергия си. В същото време внимаваме да не накърним с безразличие техните чувства по отношение на болния им близък. От само себе си се разбира, че  не можем да преживяме съдбите и да проследяваме сложната психология на отношения на членовете на семейството и връзките им с болния, понякога се налага да сменяме местоработата и обслужваме нови пациенти и ако сме емоционално обвързани, в такива случаи ще се изтощим. Понякога заставаме по средата между семейството, което има изисквания и очаквания към нас и болния, който безпомощно очаква нашето обслужване и грижа. Когато осъзнаваме и разбираме добре това и предварително сме подготвени за деликатната ситуация, като не се намесваме в отношенията на семейството и избягваме назряване на конфликти, ще останем встрани от упреци, които могат да ни засегнат. И все пак,  ако това се случи и се почувстваме несправедливо упрекнати от семейството, да не го приемаме лично и да останем вътрешно неутрални - продължаваме да работим добронамерено. Качеството хладнокръвие помага.
Работата с обгрижвания
Най-важното е да запазим работата си, която ни носи нужните доходи, но още по-важно е да запазим психичното си здраве, достойнство и себеуважение.Това се случва, когато  не допускаме на случаен външен фактор да ни нарани и разбие, а го оставим да мине покрай нас, без да ни докосне. Това поведение е оправдано, когато сме работили съвестно, показали сме старание и дисциплина, поели сме отговорност за държанието си, изпълнили сме изискванията на работодателя, отнасяме се хуманно към пациента и въпреки това сме в проблемна ситуация. В тази работа показваме силата на характера: възможно е да сме сгрешили, да се извиним искрено; ако ни обвинят несправедливо в грешка или недоглеждане  - да премълчим, не е нужно да се защитаваме и доказваме правотата си. Предварително сме премислили  и сме готови да възпрем първата гневна наша реакция при обида и неуважително отношение от страна на пациента или семейството му.
Припомняме някои препоръки за по-леко справяне с ежедневните задължения:
-Започваме деня с ведро настроение, възпитано общуване, независимо от  тежката нощ, през която сме работили
-Говорим на болния с мек добронамерен тон като му напомняме дневния режим, независимо от сутрешното му неразположение
-Когато болният се оплаква от болките, загубата на здраве и подвижност, от  съдбата си и не може да приеме тази голяма промяна в живота си, съгласяваме се с това, съчувстваме и разбираме, помагаме му някак да приеме сега това нещастие. Опитваме се да отвлечем вниманието му като казваме, че днес ще направим нещо друго, ще подобрим този момент, какво да е то: хубава разходка, чай или кафе, кекс или филийка, каква музика да пуснем, да отворим или затворим прозореца, завесата. Това е много малък избор, който пациентът трябва да направи сам , но по този начин ние  издърпваме съзнанието му в настоящия момент, вниманието му е ангажирано с нещо друго. Това е много важно. Тук е необходимо добро познание на чуждия език.
-Не се задълбочаваме в негативни забележки и коментари, не насърчаваме лошо настроение, стараем се да обърнем разговора в положителна насока
-Приемаме оплаквания и забележки с уместен лек хумор и уверение, че ще се почувства по-добре след малко, след лекарствата, след измиването, след кратък сън.
Когато има добра атмосфера, взаимно разбиране и уважение, всичко върви добре, тогава работим с по-малко усилия и умората не е толкова голяма. В много случаи обаче това не е така, затова да обърнем внимание и да проследим кое как се случва.
Когато обгрижвания има различно поведение от обичайното и става агресивен или раздразнителен, трябва да проверим дали това е предизвикано на физическо ниво от  болката и заболяването - той не може да обясни, или причината за промяната е стабилно психиатрично разстройство и се проявява хронично в момент на  криза. След като проверим тези причини и те отпаднат, възможно е  просто пациентът да не ни  харесва или ние да не го харесваме. Поради това пациентът може да усети това и да се държи различно. Той го прави подсъзнателно. Това става ясно, ако се държи добре с близките си, но  не и с нас, тогава може би храни антипатия към нас. Ако се държи зле с всички наоколо, може би е добре да се сигнализира за психиатричен проблем. Тук отново може да възникне и неразбиране, ако общуването на чуждия език не е достатъчно добро и когато човекът е болен, може да се раздразни много бързо и да няма повече търпение да изяснява недоразуменията, възникнали поради това. Тогава той може да се откаже да общува.
Ако сме в една от горните ситуации и трябва  да се справим, добре е да останем спокойни и уверени в себе си, продължаваме да изпълняваме процедурите, но не позволяваме на грубото държание да ни докосне вътрешно. 
Всичко това се постига много трудно и обикновено се преминава през обучение за справяне, но винаги можем да потърсим помощ и съвет от колеги или от семейството. Не се страхуваме да споделяме най-трудните моменти с други хора, не оставаме абсолютно сами в тях. Иначе използваме цялата си енергия и се изтощаваме напълно, загубваме равновесие и не можем да продължим работата. Търсим начини за разтоварване и отпущане, подходящи за нас.
Споделянето е един от тях. Авторката на тези препоръки не знае дали би се справила по-добре в толкова сложна и тежка ситуация, но трябва да опитваме и да не оставаме сами и безпомощни.
По време на отпуск
Сега навлизаме в не по-малко важна част : Как да се  възстановим за най-кратко време?
Ясно е, че извършваме една много трудна работа, в една чужда страна, в един чужд дом. Поемаме дълбоко дъх, задържаме го и се гмуркаме за дълго време под водата. Преплуваме бързо и безопасно разстоянието и отново изскачаме на сушата. Дълбоко поемаме въздух, издишваме и се отпускаме. Справихме се добре и сега сме на родна земя. Заслужаваме да починем и усетим себе си. Как се чувстваме и от какво имаме нужда?
Най-важни са първите три дни след пристигането от чужбина!  
Атмосферата от дома на пациента е около нас, даже в нас, залепена е за нас. Прекарали сме дълги дни, затворени на едно място.Трябва бързо да се освободим от нея! Да се раздвижим. Изпитан начин е да се разхождаме често сред природа, защо? По време на разходка мисленето се изчиства – излиза хронологията на изминалите събития, подреждаме ги и ги слагаме на мястото им, т.е. храносмиламе ги, както се казва на чужд език, после ги забравяме. Добре знаем каква е разликата да се грижим за малки деца или за стари  и болни хора – поемаме тяхната енергия, а те доста от  нашата. Дългото ходене е най-доброто лекарство срещу депресия!
През първите дни възстановяваме жизнената енергия, която сме загубили и свикваме с промяна на обстановката. Затова е необходим дневен ритъм на добър сън, качествено хранене, движение и почивка. Да не се втурваме през това време в изтощителни разговори с приятели и роднини, да не започваме дълго отлаган ремонт и голямото почистване и боядисване, ходене по дела и издаване на документи. Всичко това може да почака само три дни. Забравяме за другото място, отпускаме се , излежаваме се в нашето легло, четем, слушаме музика. Правим това, което обичаме, това, което ни харесва и това, на което се радваме – по този начин се изчистваме от другата енергия и другите мисли. Това е здравословния начин за бързо възстановяване и отпущане за кратко време.
Има и още ефективни начини, които следват първите три дни. Първо - масаж и второ - минерални бани. Масажът на цялото тяло помага за бързо отпускане , раздвижване на кръвта и лимфата, бързо освобождаване на спазми, блокажи, болки в врата, гърба и краката, предизвикани от стрес и травми. Приятно е да се оставим на друг да се погрижи за нас. Сега е модерно да се посещават спа центрове с минерална вода в красиви хотели. Само за няколко часа отпускане и плуване в топла минерална вода измива от нас напрежението и стреса от тялото и съзнанието. След всичко това се чувстваме добре. Този път се грижим както трябва за себе си и това е много важно. Можем да си позволим това удоволствие и бързо възстановяване на жизнените ни сили, така необходими, за да продължим. Да се радваме също така на срещи с роднини и приятели, които ни приемат и обичат такива, каквито сме. И ние им се радваме и показваме обичта си. Приготвяме вкусни български гозби за тях и семейството си. 
Отпусне ли се тялото, възвърнат ли се силите – душата също се отпуска. Връзката между тяло и душа е тясна и незабавна. Това вече го знаем, защото ако се уморим или стреснем, веднага нещо в тялото се схваща, заболява, кръвното се вдига. И обратното е вярно – да почине тялото, за да се отпусне душата! След „голямото гмуркане без дъх“ да се възнаградим със заслужена почивка, да правим приятни за нас неща.
След всичко това, правим план какво трябва да се свърши през тази почивка и престой в България. Спокойно се справяме със задачите и ангажиментите, които ни очакват – без стрес, притеснения, негативни разговори, конфликтни ситуации и физическо натоварване, щадим силите и психиката си. Ако имаме градина, да поработим земята – почвата и растенията поемат умората и напрежението, отморяват ни. Да редуваме проблемите и задълженията към семейството и имотите с приятни срещи с приятели и занимания, които ни зареждат положително. Кратки екскурзии, приятни разходки в града и парка, пазаруване, фризьор и козметик, малки капризи – да задоволим душата. Нали затова работим толкова много и печелим добре, за да се погрижим и за себе си. Сега има един моден девиз по рекламите „Защото го заслужавам“. Да, всеки от нас заслужава, особено тези, които работят много и интензивно, да се погрижи, да се наслади, да се поглези, да се порадва, да задоволи нуждите на тялото и душата, защото така проявяваме грижа и обич към себе си, подхранваме доброто самочувствие, възстановяваме жизнените сили и така поддържаме психиката си здрава. Не е егоистично да се грижиш добре за себе си, напротив, това е себеуважение, себеутвърждаване. Едно културно развлечение ще ни зареди положително – концерт, любима музика, посещение на градски празник, полезна лекция, изложба, любимо хоби и др.
Но времето бързо лети, когато почиваме,  към края на отпуска трябва да се подготвим психически да се завърнем на работа и да не се втурваме в последния момент. Очаква ни пътуване и отново смяната на обстановката, езика, културата, климата, ритъма, среща с пациента и познатите грижи за него. За всичко това се подготвяме предварително като вече сме възстановили  здравето и психиката. 
Как да се подготвим за завръщането на работа? 
Правим кратка равносметка. Върнали сме се към нормалното си състояние, уж сме добре, но не съвсем, защото батериите ни не са напълно заредени, поради изтощителната работа. Събираме нова енергия за следващото заминаваме. Да не се стресираме в този момент, защото стресът ще изяде цялата ни релаксация през почивката и когато пристигнем, енергията пак ще е свършила. Уморяваме се преди да започнем работа. Да намалим този стрес съзнателно. Да си зададем няколко въпроса, които ще ни помогнат.
Какво ни уморява най-много? Какво ни притеснява най-много на работното място? Какво не ни харесва? Кои са положителните неща, какво ни харесва там? Кое е това нещо, което ни дава сила и ни мотивира  да се връщаме отново на тази трудна работа? За нас ли е изобщо тази работа, можем ли да я понесем? Възможно е след като си отговорим на тези въпроси, да съберем много негативи, но ако ние съзнателно избираме отново и отново да се връщаме, това означава, че приемаме лошите страни на работата и те не би трябвало вече да ни смачкват, депресират, разболяват. Защо? Защото ги осъзнаваме и правим съзнателен избор! Ние решаваме за себе си. Има и много неща, които ни харесват в чуждата държава, в грижата за болните. Но най-важното е, че доходът от работата ни позволява да издържаме семейството, да планираме бъдещето си, да решаваме част от проблемите с финанси, можем да си купим имот, осигуряваме си пенсия и други помощи. Доходите също ни дават свобода на действие, свобода да реализираме плановете си.
Накрая да не забравяме, че сме част от нещо много голямо. Част от една армия персонал, които постоянно се грижат за болните и нуждаещите се, и че това е едно неизбежно необходимо и високо хуманно дело. Болногледачите са важно звено и тяхната професия е социално значима, без нея обществото не би се справило. Щом сме избрали тази професия или сме попаднали в нея, значи има причина да сме там, имаме връзка с всички останали звена на социалната система. Затова правим всичко, което ни дава сила да се съхраним и да  служим на другите и да не забравяме себе си. 
 
                                                                                               
                    
 
 
Прочетено 1199 пъти Последна промяна от Вторник, 27 Февруари 2018 09:42
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…