Елеонора Стайкова е завършила „Журналистика и масови комуникации“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Има диплома по „Бизнес мениджмънт, маркетинг и реклама“ от Института за следдипломна квалификация към УНСС, както и специализация по „Генерален мениджмънт“ от WIFI- Австрия. Работи като журналист в най-силните години на демократичния печат, във вестниците „Свободен народ“ и „Демокрация“. #
Заменя оперативната журналистика с кинобизнеса, където 15 години се занимава последователно с дистрибуция на холивудски филми за голям екран , тяхната реклама и промоция, както и с управление на първите мултиплексни кина в България.
През 2015-та сменя рязко посоката на професионално развитие и оттогава работи в CredoWeb - най-голямата българска социална мрежа за дигитална комуникация в медицината и здравеопазването с над 15 000 регистрирани медицински специалисти. Търговски директор е на платформата, която освен седалище в София, има клонове в Австрия, Индия и Колумбия.
Беше януари 2005-та. Видях обява за една много интересна програма по „Генерален мениджмънт“ към WIFI – Австрия. Включваше 3 модула – маркетинг и комуникации, управление на човешките ресурси и финансов контролинг. Тогава научих, че WIFI e най-големият университет в Европа за възрастни. Тоест за хора, които работят на високи ръководни позиции, но въпреки доброто си образование и подготовка срещат проблеми в бизнеса , на които трудно намират решения.
Аз по това време управлявах първия мултиплекс в България. Дъщеря ми се беше родила 4 месеца по-рано и аз току-що се бях върнала на работа, защото съпругът ми се взе отпуск по бащинство. Видя ми се много интересно да се запиша. Щяха да ми станат 3 дини под една мишница – работа, учене и гледане на бебе, но аз обичам така да се предизвиквам. Програмата беше страхотна , преподавателите-действащи практици в големи международни компании.
Спомням си, че дамата, която ни водеше лекциите по маркегинг, беше маркетинг директор на Unilеver – Австрия. Черпехме знания от техния реален бизнес опит. Тогава още никой не говореше за Problem based learning или за Learning by doing. Тези методи на обучение нашумяха години по-късно. В този випуск бях заедно с хора като Димитър Цоцорков – днес председател на Надзорния съвет на „Асарел Медет“, един от най-влиятелните бизнесмени в държавата, Тодор Вътев - съосновател на фирмата за колбаси „Тандем“ и брат на сегашния министър на земеделието, шефове на рекламни агенции, хотели, търговски дружества. Около 25 души.
Мрежата, която изградихме помежду си и информацията , която обменяхме за процеси, проблеми и подходи за решаването им, беше друг безценен източник на споделено знание. Програмата завърши с няколкодневен престой в Австрия. Австрийската стопанска камара беше организирала по 2 срещи с представители на бранша, в който всеки от нас работеше. Така аз имах шанса да се срещна с управителите на австрийски киносалони и да разговаряме за програмна политика, цени, реклама , техники за привличане и задържане на публиката, всичко.
Пътуването ни в Австрия включваше и вълнуваща културна програма с посещение на Виенския Моцартов оркестър, а дипломите ни връчи тогавашният зам.кмет на Виена. Имам скъпи спомени от този период и безценни знания, които прилагам и до днес.
Професионалният ми път ме отведе още веднъж във Виена. Известно време се занимавах с продажба на телевизионни права за големи спортни състезания. Държахме правата за Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014-та. По този повод с колежката ми и програмната директорка на Булсатком бяхме във Виена на обучение. Също много интересно и много ценно.
Спомням си, че уморени след целодневното обучение, се прибрахме по стаите си. Не ми се спеше и излязох да се разходя. Хотелът ни беше залепен буквално на гърба на Щефансдом. Беше 22 ч., църквата беше отворена. Влязох вътре и попаднах на органов концерт с оперно пеене и светлинно шоу, което обливаше статуите в катедралния храм. Останах около 40 вълшебни минути и после се прибрах.
Разбира се, била съм във Виена и като турист със семейство ми. Няма как пътуващ човек като мен да не е бил в този аристократичен град. Всъщност това беше първото пътуване в чужбина, на което взехме дъщеря ни Лили, тогава на 6 години.
Подарихме й фотоапарат за рождения ден и тя засне всички забележителности и красиви сгради на виенската архитектура – двореца Шонбрун, където беше много впечатлена от покоите и дрехите на принцеса Сиси, градината, зоопарка, Пратера, разходката с файтон, кафе „Централ“, кафе „Хавелка“, кметството, апартамента на Фройд, къщата на Хундертвасер, Белведере с клокецията на Климт.
Смятам, че това пътуване е едно от тези, които оставиха отпечатък върху артистичната натура на Лили – днес тя рисува, пише поезия и проза на български и английски и следва „Моден дизайн“ в Академията по дизайн и визуални изкуства в Ротердам.
Във Виена направихме преди 5 години последен опит да помогнем на майка ми, която беше диагностицирана с рядко онкологично заболяване. Със сестра ми я заведохме там на ПЕТ – скенер, биопсия при доц. Фунович, консултация при проф. Целински. За съжаление 2 месеца по-късно тя почина, но към онзи момент Виена беше нашият остров на надеждата.
Към днешна дата връзката ми с града е професионална. Платформата CredoWeb, в която работя, има седалище във Виена и малък екип в Австрия. С колегите ми Николя Яндрич и Кристина Ноймайер предлагаме модерни възможности за дигитален маркетниг на фармацевтичните компании.
През www.Credoweb.at се провежда и продължаващо електронно обучение за лекари с кредитни точки. Работим с някои от водещите специалисти и лидери на мнение в страната. В процес на разработка е новият ни продукт Sineo, който ще помогне на болници и клиники да дигитализират работните си процеси, да подобрят комуникацията с пациенти преди, по време и след хоспиталазация, да поддържат виртуални групи за пациентска подкрепа, онлайн медицински консултации и комуникация.
