Градчето бе домакин на 16- то традиционно градинско парти на Виенския икономически форум (VEF).
Гутенщайн е 4 пъти по-малко от община Виена със своите 104 кв.км. площ. Населението му е само 1340 души като в последните 2-3 години бележи лек ръст.
По римско време келтското кралство Норик е било включено към римската провинция Панония, и оттогава датират сведения за първите устойчиви селища в района на Гутенщайн.
Крепостта Гутенщайн е била построена между 1195 г. и 1220 г. от бабенбергския херцог Леополд VI – и това е бил знак, че местността е трябвало да бъде защитена, тъй като е предлагала и достатъчно храна за жителите си. За първи път и църквата на Гутенщайн се споменава в документ от 1220 г.
Със замирането на династията на Бабенбергите през 1246 г. селището преминава под управлението на Хабсбургската династия.
Фридрих Хубавия, херцог на Щирия и на Австрия - днешни Долна и Горна Австрия-– се оженил през 1314 г. в крепостта Гутенщайн за инфантата Елизабет –дъщеря на краля на Арагон. През 1330 г. херцогът умрял тук, в крепостта Гутенщайн. Още през 1321 г., навярно под влиянието на Фридрих Хубавия Гутенщайн станало пазарно селище ( това станало преди 700 г. )
В следващите години крепостта често сменяла своя притежател, но останала в ръцете на Хабсбургите. Стратегическото и икономическото значение на Гутенщайн се почувствало много осезаемо отново през 1457 г. , когато рано починалия Владислав Посмъртни, ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия и Унгария окупирал крепостта и заповядал тук да бъде заточен унгарския крал Матиас Корвинус . През 1487 г. Корвинус от своя страна, окупирал Гутенщайн, а неговите унгарски войски останали тук повече от 4 години.
В следващите години крепостта много често била преотстъпвана, докато през 1594 г. била продадена на испанския род-имигранти Хоуос (Hoyos). През 1628 г. кайзер Фердинанд II издигнал Гутенщайн до графство. А испанският род Хойос още през 1520 г. били включени в антуража на император Фердинад I в Австрия. Много представители на испанския род до 1918 г., т.е до самия край на Австро-унгарската империя останали в служба на императора.
През 1661 г. Божията майка се появила насън на един ковач от Гутенщайн. През 1668 г. изображението на Дева Мария, направено от ковача в планината било от благословено от папата и признато като „чудодейно”. И император Леополд I. препоръчал на Ордена на сервитите да се грижат за това поклонническо място. Неговото желание било заповед за граф Хоуос и испанската фамилия финансирала изграждането на църква и манастир тук, а с данъците било осигурена издръжката на манастира и монасите. След големия пожар през 1708 г. фамилия Хоуос помогнали църквата да се вдигне отново.
През времето от 1671 г. до 1700 г. в периферията на долината бил построен бароковия дворец Хоуос, а през 19-и век - той бил разширен. Централните площи на Гутенщайн били оставени, за да могат да се използват за земеделие и говедовъдство.
Районът е много богат на гори и това подсигурило средства не само за управляващата фамилия, но дало препитание и на много местни жители и техните семейства. Всички видове дървени изделия били търгувани във Виена. Наред с тях добива на дървени въглища и силата на ручеите подпомогнали в епохата на индустриализацията също и създаването на металообработващи предприятия.
През 19-и век Гутенщайн се превърнал не само в обичана туристическа дестинация за многобройните членове на императорската фамилия, но също и хора на изкуството търсели тук своето вдъхновение. Най-известният от тях бил австрийския режисьор, актьор и драматург Фердинанд Раймунд (1790-1836), чиято вила и до днес не е променила своя облик. Той толкова много обичал Гутенщайн, че след смъртта си пожелал да бъде погребан тук.
Най-накрая, през 1877 г. през градчето прокарали и една жп линия, която насърчила идването на туристически поток от Виена към Гутенщайн. Той разполагал с гостилници и страноприемници, и тогава достигнал и най-високия си брой жители. Заможни виенски фамилии и артисти се заселвали тук и вдигали своите вили, които могат да се видят и днес.
С лишенията, които Първата световна война и времето между двете войни довели със себе си, се намалил броя туристи към Гутенщайн. И особено от 60-те г. на миналия век нашумели пътуванията в чужбина особено до много далечни и екзотични дестинации, местността почти изчезнала от полезрението на виенските туристи. Тази стагнация обаче имала преимуществото, че в Гутенщайн и до днес може да се види почти девствена природа,а заради нея много млади семейства предпочитат тук да се заселят и да отглеждат децата си.
Мястото и до днес е едно от най-освежаващите летни кътчета за виенчани.
Който пък се интересува от културни събития, в Гутенщайн има 2 музея, късноготическа катедрала с бароков олтар, барокова поклонническа църква с манастир на Ордена на сервитите (Mariahilfberg), майсторските класове Гутенщайн с техните традиционни концерти в замака.
И не на последно място, театралните представления "Раймунд", които отново показват на широката публика произведенията на талантливия австрийски режисьор, актьор и драматург.
Ето това специално място бе избрано от Виенския икономически форум VEF ) да отпразнува за първи път тук своето традиционно градинско парти.
16-ото му издание събра много участници, приятели и съмишленици, които се насладиха на кулинарно-музикално пътешествие из страните от Адриатика до Черно море.
Това станало любимо събитие, провеждано досега само в австрийската столица за откриване на лятото се организира от генералния секретар на VEF д-р Елена Кирчева заедно с посланиците във Виена на държавите, членове на форума: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Турция, Украйна, Хърватска, Черна Гора.
Специални съорганизатори на партито бяха кметът на община Гугенщайн Михаел Кройцер, както и потомъкът на фамилия Хойос Граф Ернст.
Първото градинско парти от този формат се състоя през 2004 г. в градината на резиденцията на тогавашния посланик на България д-р Елена Кирчева. И оттогава то се провежда всяка година, като Управителният съвет на Виенският икономически форум успя да го превърне в другата своя запазена марка.
По същото време - 2004 г., Гутенщайн бе побратимен със Созопол, свързващият елемент са Аполония и Гутенщайнските театрални празници, и амбицията на кметството и на българското посолство е да бъде анимирано за нов живот това партньорство.
increase font size
