Не само българите, но и австрийците вярват в силата на живата вода.

Основното му послание било, че съвременните технологии използват погрешния вид движение:машините и промишлените процеси имат тенденцията да насочват въздуха, водата и други течности, карайки ги да се движат по права линия. Това предизвиква разрушително налягане, тъй като природата използва движението в права линия единствено за разлагане и разтваряне на материята, разказва Чарли Райри в книгата „Лечебните енергии на водата” (ИК”Труд” ,http://trud.cc/?cid=9&pid=10855)

Шаубергер смятал, че вместо това, технологиите трябва да се стремят да имити рат естествените движения и процеси, които водят към хармония, вместо да предизвикват триене. Това, което е валидно за начина, по който водата си взаимодейства с естествената си среда, важи и за начина, по който тя взаимодейства с нашето тяло.

Ако се отнасяме към телата си като към машини, те ще страдат от стрес и влошено здраве, но ако ги почитаме и се “вслушваме” в техните нужди, осигуряваме им необходимата почивка и най-добрата храна и вода, на които сме способни, те ще откликнат по добрия начин. Начинът, по който третираме водата, рефлектира върху нас. Начинът, по който третираме телата си, също рефлектира върху нас.

Към края на 20-те  години на XX век Шаубергер предложил устойчиви и екологично чисти технологични методи. Той предложил начини за борба с ерозията и замърсяването на водата, подражаващи на начина, по който водата тече в естествената си среда. Той осигурил планове и проекти за начините, по които да се генерира енергия от водата.

Той вярвал, че повечето технологични проблеми биха могли да се разрешат, ако разчитаме на циклоидното спираловидно движение на водата, което е основното движение, залегнало в основата на процесите на растеж в природата. Той вярвал също, че ако човек се отнася към водата по правилния начин, ще последват мир и просперитет. 

Един пример за водни практики и добро стопанисване на земята идва от старомодните фермери в Австрия. Виктор Шаубергер разказва как се запознал с възрастен фермер, чиито посеви винаги давали по-голям добив от този на съседите му. Възрастният човек бил застанал пред огромна дървена каца, пълна с вода, разбърквал я и от време навреме хвърлял вътре шепа глинеста почва. Той разбърквал водата първо надясно, после наляво и докато го правел, пеел на висок глас на водата. Когато се свечерило, продължавал да разбърква глината в охладнялата вода с огромна дървена лъжица.

Когато разбърквал надясно, пеел по-високи тонове, а когато разбърквал наляво – с по-ниски тонове. Тази практика, известна като тонсинген, може да се обясни в контекста на доброто стопанисване. Глинените бучки се стимулирали от различните звуци, когато по метода на опитването фермерът откривал тона, при който се постигал резонанс със съдържанието и/или формата на кацата. 

На няколко пъти Шаубергер гостувал на Хитлер, както и на руското и американското правителство. Тъжен е фактът, че макар неговите разработки да предлагали възможности за разрешаване на голям брой екологични, индустриални и технологични проблеми, те също така представлявали заплаха за много общоприети вече практики, носещи финансова изгода на определени кръгове. Шаубергер умрял в бедност и самота, а делото му било забравено.