По произход е холандец, роден е в Лайден ( на 15 км от Хага).
Става личен лекар на австрийската императрица през 1745 година. От тази си позиция повежда реформа за общественото здравеопазване на Австрия и университетското обучение по медицина. Въвежда клиничното наблюдаване на случаите, както и практиката да се наемат лекари във Виена и в цялата страна.
Избран е за библиотекар на придворната библиотека и там провежда конференции, предимно по физиология. Създава елегантна ботаническа градина и лаборатория по химия, която поверява на друг свой сънародник Николаус Йозеф ван Жакен.
В резултат на неговите усилия се полагат основите на старото Виенско училище по медицина, което е първото в Австрия и изключително модерно за времето.
Ван Свийтен се занимава с анатомия и патология и подобрява лечението на болните от венерически болести, създавайки течност, с която третира болните от сифилис.
Реорганизира университетите в Прага и Фрайбург, и по-специално Факултетите по медицина.
Подобрява ситуацията в лудниците и положението на сираците.
По поръчение на императрица Мария Терезия повежда борба срещу суеверията, изследва и в доклад от 1755 г., заявява, че вампири не съществуват, че вярата в тях е суеверие и ирационална, подкрепяйки тезата си с научни факти. И посредством указ на императрицата забранява осквервяването на гробове, ексхумацията, обезглавяване и запалване на гробове, за които се предполага, че са на вампири.
Ван Свийтен бил толкова забележителна личност, че също е увековечен не само в медицинските хроники, но и в литературата. Неговата личност се счита за прототип на ловеца на вампири Ван Хелзинг от романа „Дракула” на Брам Стоукър.
Лекарят се прочува след като успява да изцери през 1767 г. императрица Мария Терезия от болестта едра шарка, която често има смъртоносен изход.
Като личен лекар на императрицата, Ван Свийтен бил загрижен за нарастващите й килограми. Веднъж, за да онагледи количеството храна, която тя поглъща, на официална вечеря той пускал в кофа това, което тя сложила в стомаха си. После й го показал, но и това не помогнало да я вразуми да не злоупотребява с храната.
По-късно има син, когото нарича Готфрид. Герард ван Свийтен умира в замъка Шонбрун на 72- годишна възраст.
