sanusetsalvus.com

Четвъртък, Юли 07 2016

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

ehemalige HofApotheke, българите в Австрия

Защо придворната аптека на Виена затваря врати?

Създадена през 1617 г. славната дрогерия, обявена за най-добрата просъществувала почти 400 години.

Придворната аптека на Виена отваря врати през далечната 1617 г. и спира да съществува през 1991 г. Понятието „придворна аптека” е по-комплексно, отколкото на пръв поглед звучи и в хода на столетията претърпява многократна промяна на значението си.

Придворни аптекари са били или придворни служители, или граждански аптекари с титли на придворни снабдители на двора Хофбург. Понятието е навлязло в употреба в началото на Новото време (17 в) и запазва своето значение до 20-и век.

Да си придворен снабдител на двора се е считало за отличие, към което мнозина са се стремили.

По време на Ренесанса и Бароковите времена може да

говорим за лични аптекари, които работели за владетеля по подобие на личните лекари, и са го придружавали дори по време на пътувания.

Личните аптекари често не живеели във Виена, а ако се налагало да останат в града по-дълго, нерядко правили опити зад гърба на императора да продават медикаменти по други начини, за да припечелват допълнително.

Бившата придворна аптека във Виена първоначално била основана за най-висшето съсловие и се намирала между улиците „Колмаркт” и „Херенгасе”( в букв.превод „Господарската улица”). Историците определят точно местоположението й: до императорския дворец, зад църквата „Арх.Михаил”.

През 1714 г. виенските аптекари получили привилегия : от тогава съществуващите 11 аптеки трябвало най-добрата да бъде провъзгласена за придворна.

Изборът паднал върху аптеката „При златната звезда”("Zum goldenen Stern“), която по това време работела на ул.”Кертнерщрасе”. С договор за покупка от 5 май 1744 г. императрица Мария Терезия купила аптеката за най-висшите благодордници от двора, която останала на разположение и за хората от народа като била слята с тогава съществуваща вътрешна аптека в двора Хофбург.

Дрогерията се нанесла в императорската и кралска конюшня, която е една от най-старите части на Хофбург. За това научаваме от един латински надпис, изсечен в самата аптека, който гласял: „Австрийската императрица Мария Терезия и Франц І заповядаха в 1746 г. тази аптека да бъде отворена за употреба домашна и публична, а също и да бъде украсена”.

Придворната аптека притежавала повече филиали в дворците Шонбрун и Лаксенбург, и също

по време на управлението на император Франц Йозеф І били стопанисвани аптеки в Бад Ишъл, Будапеща и Гьодьольо (Унгария). Краткосрочно съществувал един филиал и в Терезианума.

По време на втората обсада на Виена от турците през 1863 г. придворната аптека участвала в снабдяването на Градската гвардия, заедно с други аптеки за граждани.

Обратът настъпил през 1991 г, когато старата придворна аптека била затворена.

До това се стигнало след като през 1987 г. когато нейният управител Херберт Посекани (Herbert Posekany ) загубил поръчка за разпространение на препарати за обществени имунизации в цяла Австрия.

Дотогава дрогерията била стабилна именно благодарение на тези поръчки за милиони. Аптеката загубила оборот от 8 млн. шилинга и излязла на червено. И така новият договор за наем не бил подновен, не се намерил и нов наемател. А по закон аптека не може да остане извън експлоатация повече от 6 месеца. Така дрогерията затворила окончателно врати.

Една голяма част от инвентара на тази голяма аптека може да се види днес в историческата колекция на Фармацевтичен факултет на Виена, която съдържа около 2 хил. експонати.

Тук са събрани експонати от много фармацевтични институции. Най-много са предметите от 19-и в, а някои стъкленици и книги датират още от 17-и век.

От 1997 г. в помещенията на старата придворна аптека, които са паметници на културата се намирал Музей на липицанските коне (Lipizzan), просъществувал до 2007 г.

А от 2009 г. до сега в помещенията на някогашната придворна аптека се намира арт магазин със собствено кафе и дневен бар, който се нарича „Old Pharmacy”.