Стиван, разкажете ни малко повече за Вас, за Вашето семейство. Ако Виена е бил изборът на родителите Ви, то Вие щастлив ли сте тук, чувствате ли се добре? Какво е за Вас Австрия? Кое е любимото Ви място? С какво искате да се занимавате?

- Здравейте, казвам се Стиван Казер и съм роден във Виена. Майка ми е от Пловдив и е дошла още в края на 20-и век и се жени съответно за баща ми, който е австриец. Тъй като не съм имал голям избор къде точно да се родя, мога да кажа, че Виена е град в който човек може да живее добре, ако мисли само да изкарва пари.

Австрия за мен е държава за временно пребиваване в която хора като мене трудно биха могли да устроят един добър живот. Може да има много хубави места в града, тъй като е столицата на бароковата архитектура, обаче важното за мене са хората! Да има хора от народа. Да има хора които вярват в Бога! Занапред ще искам да се занимавам с българска филология.

На кой език се изразявате най-добре - български, немски, английски/ друг език.

- Много хора може би ще се учудят ако им кажа, че на български език мога да се изразявам много по-добре отколкото на немски. Причината за това е, че се интересувам също от нашата българска литература и история (най-добре се вижда в разказа ми "Вечна дружба" който съм написал), която донякъде сам съм си я научил.

Защо донякъде?
- Защото наскоро завърших българското училище "Проф. Иван Шишманов" във Виена. Там научих доста неща за нашата култура и историята на страната ни.

 
Какво е за Вас България? С кой аромат, вкус или място я свързвате? Обичате ли да я посещавате?
- За мене България е една величествена страна с много възможности и потенциал, ако я бяхме съхранили такава каквато ни оставиха предишните управляващи. Обаче въпреки и недостига на много неща в България като медицински кадри, учители и инфраструктура, аз си я обичам, защото аромата на боровите дървета в Родопите или вкусът на домашния хляб, приготвен ръчно от ръцете на трудещият се хлебар, те са ми най-любими.

Свързвам България също с един народ, който е градил велики паметници като Шипка и Бузлуджа, които си знаеха историята и я поддържаха. Без България не щях да съм сигурно този човек, който съм в момента.

Какво мислите за младото поколение, за Z поколението, справедливи ли са упреците, които се сипят към вас...

- За младото поколение и най-вече мойто поколение съм за жалост скептично настроен, тъй като не са научени на труд. Трудът изгражда човека! Младото поколение е (много) мързеливо и не е вече толкова контактно, както са били преди. Ако работят нещо, не го правят като хората, което аз лично не одобрявам.

Как се виждате след 10 години?

- Трябва да помислим за в бъдеще как ще стоят нещата. Аз не съм човек, който може да каже как се вижда след 10 години, защото е много трудно. Не защото нямам план, напротив. Със сигурност се виждам да живея в България и да съм създал едно прекрасно семейство, обаче не това ме притеснява. Притеснявам се, че след 10 години липсата на кадри ще усложни живота на хората в България. Не само на хората с много ниски доходи, а и на богатите, защото всички ние сме в една и съща лодка.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Редакцията на www.sanusetsalvus.com е готова да публикува и други мнения по темата.