преподава в германски и австрийски университети. Води лекции и семинари по история, култура, народности и религии на Източна и Югоизточна Европа и културни взаимоотношения между Източна и Западна Европа.
Освен учен е и един от първите преподаватели в българското училище „Орфей” в Линц, Австрия.
Носител е на Почетна грамота „Неофит Рилски” на Министерството на образованието, науката и младежта за 2013 г., на Почетния плакет на Агенцията за българите в чужбина, на Грамота „Златното перо” на Съюза на българските журналисти за 2018 г.
Проф. Дунков, откъде този интерес към древната българска история?
- Интерес към събитие, личност или паметник от далечното минало възниква или се подновява, когато има неясни и спорни неща или се откриват нови данни, свързани със съответната проблематика. Чрез медиите, образователната система или с лични разговори откритията и мненията на изследователите стават достояние и на част от широката публика.
Интересът към историята на древните българи от преди основаването на Дунавска (Аспарухова) България не e преставал от зората на българската историческа наука насам. През последните 40-50 години комплексните изследвания видимо се увеличават, подкрепени от нови археологически и други данни, а оттук и нов прочит на събитията от периода.
От друга страна, в кризисни за дадено общество времена погледът се обръща към миналото в търсене на опора, надежда или човек генерира идеал за следване в трудни моменти. Нашата история предлага не малко примери за превратно тълкуване и митологизиране на събития и личности, което е оказало значително влияние върху съзнанието на хората (класически пример Крали Марко).
И да не забравяме, че историята е дъщеря на съвремието. За съжаление, не рядко обаче историческите факти се тълкуват фриволно за целите на една или друга идеология и политика.
В последните десетилетия се чувства интерес към българските древности и към личности като хан Кубрат, към царете Борис-Михаил, Симеон Велики, Петър, Иван Асен Втори, към духовните водачи на българите през вековете.... Изглежда това е реакция на нашата действителност: доминирането на комерсията над духовността (Консумирам, значи съществувам!), липса на твърдо следвана национална доктрина по важни за българската история и култура въпроси, заплашителна слабограмотност и т.н..
А интересът към алцеоковите българи? Отдавна е известна следната хипотеза: Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите пълководци да избият прабългарите през нощта. Защо тази хипотеза днес пак излиза на преден план?
- Първо, не става въпрос за „хипотеза”, а за сведения в известни писмени паметници: Световната Хроника на Фредегар Схоластик, съставена в 642 / 659 г. и Хрониката на лангобардите от дякон Павел, съставена между 790-799. И двете хроники са близки по време до събитията, за които ще стане дума.
Второ, какво се разбира под Алцеок, алцеокови българи, и какво под Алцек, алцекови българи. Тук става въпрос за различни персони, различни групи от българи и за събития, станали в различно време и на различна територия.
Основата на проблема е сведението, че Кубрат (също Коврат и др.) е имал петима сина, на трима от които имената са известни: Баян, Котраг и Аспарух. Имената на другите двама не се споменават. Понеже Фредегар повествува за „един българин... Алцеок” (Alciocus), а Павел дякон за „Алцеко български херцог” (Alzeco vulgarum dux) някои български учени предполагаха, че става въпрос за единия от неупоменатите синове на Кубрат. Това може в най-благосклонния случай да се приеме за terminus technicus.
Какво показват обаче засега известните хрнологически данни (предпоставки)?
- Първо, според преобладаващото мнение на учените, Кубрат е роден около 605 и е починал между 663 – 668 г. Управляваната от него територия най-общо можем да очертаем в Приазовието, северното Черноморие, Кубан, т.е. в съседство с най-източните територии на Аварския хаганат. 632 г. е най-ранната възможна дата, в която Кубрат да е поел властта след смъртта на чичо си Органа.
Второ, Фредегар повествува за борбата за престола на хаганата между аварите и българите под водачеството на Алцеок през 630-631. в Панония, т.е. в западния край на хаганата. Отчитайки хрологията и чисто биологически е изключено, Алцеок да е син на Кубрат: това би означавало, че все още непоелият властта Кубрат е изпратил свое бебе да води битките срещу аварите.
Трето, под алцеокови българи разбирам компактни маси, които са били в състава на Хунския племенен съюз, останали в Панония след неговото разпадането. В ромейски източници се упоменава за „блъгари уно быти”, т.е. българи, които са хуни. Хрониките съобщават също за българи (кутригури) в аварската войска през 559, 562, 567, 594 г. и др. Възможно е при движението на аварите към Панония, те да са увлекли, или към тях да са се включили, и други българи, било като компактни маси, било като отделни войнски отряди.
С други думи, алцеоковите българи, може етнически да са били сходни с българите на Органа и Кубрат, но са имали друга историческа съдба. Дали българите, разположени в двата края на аварския хаганат са били в контакт и/или са се чувствали родствени, е трудно да се установи.
На въпроса Ви, защо Дагоберт нарежда избиването на българите, на които първоначално е дал убежище ли? Франките и аварите са основните контрахенти в Средна Европа, с чести военни сблъсъци помежду си. За това е разбираемо, че след загубата на битката с аварите, Алциок и около около 9000 българи заедно с жените и децата са потърсили спасение при франките. Практика с подобни масови избивания (т.е. на Вартоломееви нощи) на подслонени не е обичайна за Средновековието. Възможно е броят на жертвите да е преувеличен.
За мотив на Дагоберт може е послужила политическата ситуация, да го наречем външнополитически калюл. Към това време не е имало военни действия между франките и аварите. Може би за да не предизвиква ненужно съседите си, Дагоберт е решил да се разправи с техните врагове, българите, макар вече и победени.
Алцеок и с него около 700 успяват да се спасят и се установяват при алпийските славяни в Каринтия, във Валук, буквално Walluc Dux Venedorum. Понеже Walluc е дума от славянски произход (велик, вожд, владика), изразът може да се преведе с „Великия херцог на вендите”.
Ако се съди по данните от Фредегар и дякон Павел, българите са били в Каринтия поне до 663 г.
Кой тогава е Алцек?
- Дякон Павел съобщава, че през 663 г. „Алцеко, херцог български” (Alzeco vulgarum dux) по неизвестни причини” е пристигнал при Гримоалд Лангобардски (починал 671 г.) в Херцогство Беневент, днешна Италия. Тогава по-голямата част от страната е под лангобардска власт. Павел Дякон подчертава, че Алцек е бил понижен в ранг и му е била дадена лангобардската титла Благородник-гост.
Както стана дума, Кубрат умира между 663-668 г. Дори и да приемен 663 г. за дата на кончината му, едва ли е възможно негов син още същата година да е отишъл при венидите и оттам при лангобардите. А и поради каква причина?
Според Фредегар алциоковите българи са живяли при вендите „много години”. Далеч по-реално е, Алцек да е един от наследниците именно на тези българи и да заемал доста висок ранг сред тях. Самото име може да се тълкува и като благородническа титла: в старотюркската традиция името на предшестващия владетел (Алцеок) се приема и като титла (Алцек) на неговия приемник.
Така или иначе Алцеок и Алцек не са една и съща персона и нито един от тях не е син на Кубрат.
(следва продължение)
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
