Надежда Цанова, изтъкната пианистка с многобройни солови концерти и участия с различни оркестри по света, артистичен директор на международната фондация „Теодора фон Ауерсперг“ (TvA) във Виена, където продължава да разширява границите на класическата музика и изкуства.
През 2011 година Надежда завършва с магистърска степен по пиано и започва специализация в Кралската консерватория в Брюксел. В същото време завършва и „Школа Канторум“ в Париж, където получава най-високото отличие за концертен пианист – диплома „Ди Концерт“.
Международната ѝ кариера започва през 2013 г., когато печели първа награда на международния конкурс „Флейм“ в Париж. Това бележи началото на нейните международни изяви, включващи солови концерти и участия с оркестри в Япония, Китай, Испания, Португалия, Австрия, Германия, Франция, САЩ и др.
Надежда Цанова е номинирана за трети път в музикалната класация "Музикант на годината" на предаването " Allegro Vivace". За нея можете да гласувате на следния линк:
Надежда, откъде тази почти безгранична любов към музиката?
-От много малка е тази любов към музиката. Като дете не съм се задържала на едно място, но когато е зазвучавала класическа музика, съм се се спирала, притихвала на едно място и съм започвала да слушам.
Много слушах класическа музика като малка. Това е накарало моята майка да провери дали нейното дете има данни, заложби в сферата на изкуствата. Тя ме е завела при една учителка по музика, която става моята първа учителка. А днес не мога да си представя живота си без музика, без изкуство.
Потомствена ли е тази любов към музиката?
Родена съм в Казанлък, моята майка е лекар, никой от моите родители не е музикант. Но ако се върнем по-назад, в рода ни по бащина линия присъстват двама големи български композитори - това са Веселин Стоянов и Андрей Стоянов. В рода на майка ми има оркестрови капелмайстори. Така върви тази музикална нишка- през поколение, през две, има еманация на музикалната творческа енергия.
Какъв бе Вашият път в музиката?
Когато започнах бях на 5, а в Казанлък имах огромния късмет да имам за учителка Елена Юлиянова, която бе дошла от Украйна. Тя е изключителен музикант и педагог, който работи с деца. Тя започна да преподава и аз бях една от първите й ученички. С нея работих до влизането ми в Музикалната академия в София. Различното при мен е, че нямам средно музикално училище. Завършила съм обикновено училище с профил география и икономика. Останалото постигнах с частни уроци по музика при Елена Юлиянова, с нейното безкомпромисно отношение към класическата музика, към качеството на изпълнението, и до днес е това нещо в мен.
Майка ми бе тази, благодарение на която днес се развивам като музикант, имам възможност да пътувам по света, изнасяйки концерти. Един от първите ми концерти бе с оркестъра в Харков, тогава бях едва 15- годишна. Така, че съм благодарна на тези две изключителни жени.
Предава ли се музикалния талант според Вас ?
Не е от голямо значение дали имаш роднини, свързани с изкуството или музиката, важното е едно дете да има влечение към изкуствата или талантът му да е даден отгоре. Срещала съм такива невероятни музиканти, чиито родители са много далеч от света на музиката. Става дума за дарба, дадена свише.
Имате и много международни награди, а отзивите за вас са суперлативи: (Един от тях: Надежда Цанова има изключително разнообразен репертоар както като солист, така и като камерен музикант). Коя награда Ви е най-скъпа? Или коя награда искате да притежавате?
- За мен наградите са без значение. Да, явявала съм се на много конкурси, печелила съм награди, да, те са отворили моя път. Ако един млад музикант иска да направи кариера, той трябва да мине през конкурси, които аз не уважавам особено, тъй като всеки музикант има различен музикален талант и е много глупаво да се сравнявават техните таланти. За съжаление, практиката в момента е такава в целия свят. За мен наградите са без значение, нито пък искам да получа някаква определена награда.
Пътят на музиканта е много труден, той продължава да се развива през целия си живот и в момента в който той реши, че се е превърнал в нещо по-специално и започне да се възгордява, това може да спре развитието му. За мен най-голямата награда е нещо много обикновено: след концерт вечер когато си легна и като се замисля как е минало музикалното събитие, няма по-хубаво чувство от това, когато човек е доволен от себе си. Няма значение какво му казват другите за това как той е свирил, как се е представил. Ако самия музикант не е доволен от себе си, не е вътрешно удоволетворен, всичко друго е безсмислено.
Какво Ви носят концертите в чужбина?
- Аз развивам голяма концертна дейност и извън България. Дълги години учих в Белгия и Париж, прекарах известно време в Испания, но така се случи, че се прибрах "за малко" в България и останах за по-дълго. Ще видим какво ще покаже бъдещето. Концертната ми дейност се развива и не се ограничава само до България. Съвсем скоро ще имам концерт в Загреб с камерния оркестър на Хърватска.
Нямам никави амбиции да свиря в точно определена зала, или с някого. Има невероятни музикални зали по света. Една от любимите ми е Palau de la Música Catalana в Барселона, където Бетовен стои над теб и те гледа, докато свириш. Понякога в огромна зала усещането, което получава артистът не е толкова хубаво, колкото в някаква по-малка зала. Всеки път е различно. Просто накъдето ме отведе моят път.
Кое е най-трудното днес в света на музиката?
Класическата музика е едно елитарно изкуство, а неговите почитатели са много по-малко на брой, отколкото при поп-музиката, джаза и пр. Аз се чувствам много разочарована от това, което се случва в последните години, защото много музиканти се опитват да прокрадват поп музиката, да я смесват с класиката, много композитори се опитват да правят, да пишат такава музика, музика, която да се хареса на широката публика. А това не е съвместимо с идеята за това изкуство. Към това се прибавя и това конкурсно свирене, което е абсолютно механично и без емоция.
Виждаме на сцената музиканти без душа, които технически са абсолютно перфектни, и това печели, за съжаление, и лошото е, че се налага по света. Такива музиканти виждаме да свирят в големите зали по света и тази тенденция просто не е я приемам, да не кажа, бунтувам се срещу това статукво. Това, което мога да направя е да предлагам качествена музика и да следвам моя път със сърце.
Надявам се да се променят нещата. Виждате, светът се движи на периоди. Навлязохме във век на компютри, технологии, роботи и някак живото изкуство страда. Вярвам, че докато има хора, които наистина обичат класическата музика и я подкрепят, нещата ще съществуват такива, каквито трябва да бъдат.
Какво е за Вас Виена?
- Виена е прекрасно място, както и Залцбург за музикантите, свирила съм тук много пъти. Години наред съм прекарала в Залцбург, защото работата ме е водила и задържала там. Свирила съм с камерния оркестър на „Солистите на Залцбург“, там имам прекрасни приятели, които са и прекрасни музиканти.
Във Виена пък ме доведе един друг проект.
Отскоро съм артистичен директор на фондацията на Теодора фон Ауерсперг, която е базирана в австрийската столица. Тепърва ще се разгръщат проектите ни, свързани с подкрепа на деца в нуждаа, бездомните животни и животните в приютите в България и класическата музика. Така, че покрай фондацията още повече ще пътувам до Виена. Ще издам само, че ни чака едно голямо събитие, което ще е в края на октомври 2025 година, но нека да наближи и ще разкажа повече.
Благотворителността е много важна, как я разбирате?
-Преди малко повече от година с най-добрите български музиканти и фондацията направихме благотворителен концерт в помощ на бездомните животни и животните в приютите, и разпределихме събраните средства между три приюта в България. Беше прекрасно как музиканти с кариера се включиха и свириха без хонорар в името на една кауза.
Проект над който работите?
- Харесвам проектите си с академик Васил Казанджиев, изключителен български композитор, с когото работя от доста години. Преди 2-3 години му предложих да напише един камерен балет, който е за пиано и за три примабалерини. Това е българска музика, с мен като български пианист, а трите балерини са Марта Петкова (Софийска опера и балет), Елена Петрова (Софийска опера и балет) и Десислава Стоева- Вълев, примабалерина от Шведския кралски балет.
Хореограф на този балет е Арсен Мехрабян от Шведския кралски балет. Проектът се казва „Надежда за балет“ и това е първия камерен балет на акад. Казанджиев. Премиерата му бе в Националната галерия в София. По повод 90-годишнината на акад. Казанджиев през 2024 година поставихме балета във Варна и в Софийската опера и балет.
През 2023 г. реализирахме втората част на трилогията „Надеждата в класическите изкуства“ със спектакъла „Виртуозни движения – Надежда в класическата музика“, отново в сътрудничество с Казанджиев.
Това над което работим в момента е този балет да бъде представен във Виена, а също и по света.
Какво бихте казала в заключение?
- Изкуството казва всичко. Музикантът на сцената е без дрехи, всичко, което той може, се вижда и усеща, както и какво представлява като индивидуалност.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
