Д-р Гайдева, Вие как избрахте Австрия? А защо станахте лекар? 

- Как избрах Австрия? Винаги съм искала някак си да живея в планината? Алпите са били моя мечта от много преди да стана лекар въобще.

А как реших да стана лекар, мога да го нарека наследствена обремененост. Още от дете мечтая да съм лекар, и то хирург като баща ми, с това бяха свързани и детските ми игри. По времето, когато завършвах гимназиалното си образование и трябваше да кандидатствам медицина, България беше определила, че лекари не са необходими и държавния прием за медицина в Медицински университет - София беше 30 мъже и 30 жени.

Още тогава ми се казваше:" Е, пробвай се, а пък като не стане ще запишеш нещо друго“. За мене нищо друго не беше опция и аз, успявайки да вляза медицина доказах на себе си и на всички останали, че с много мерак и упорство всичко се постига. Това стана един вид мото в моя живот.

Изкарах прекрасни 6 години в Медицинския университет- София, където от амбицирана ученичка се превърнах в Лекар. Още като студент посещавах така нар. кръжок по хирургия, и влизах за елементарни асистенции в операционната зала. Завърших медицина през 2004 година. Следващата стъпка, която с нетърпение очаквах, е да за започна моята специализация по хирургия. И тук отново държавната стратегия за квалифициране на бъдещите си кадри, се изказа в следващите 4 години няма да пускаме изпит за зачисляване за специализации, нови хирурзи не ни трябват.

Аз не се отказах от хирургията и започнах да работя като волунтиер в Пирогов, т.е бях на пълно работно време с дневни и нощни дежурства, без заплата, без осигуровки и без трудов стаж, само и само да имам възможността да се науча да оперирам. И за да мога да финансирам това ми "хоби„ работех в една фармацевтична фирма като медицински представител, нещо което определено не ми носеше удовлетворение, защото просто не можех да съм търговец.

Очаквано, не след дълго дойде момента да напусна. Като съобщих това на шефа ми от фармацевтичната фирма, че искам да съм лекар и започвам работа на договор в Бърза помощ, той ме попита на каква заплата се премествам. Като му отговорих, той ме прегърна, а очите му се насълзиха. Заплатата в Бърза помощ беше повече от 4 пъти по-ниска от заплатата във фирмата. Спешната медицина и до мен днешен ми носи тръпка и удовлетворение.

Така минаха две години в редуване на дежурства в Пирогов и в Бърза помощ, когато през 2006 година. беше пуснат конкурс за зачисляване на докторант към катедрата по хирургия Александровска болница. Какъв късмет само, откога чакам тази възможност, и да се случи точно в този момент, когато съм бременна с първото ми дете. Въпреки това се подготвих сериозно и се явих на изпит. На писмената част изкарах най-висок успех от всички кандидати, на следващия ден бях поканена на устен изпит.

Като влязох в залата с големия корем, г-жа Професор просто не можа да си скрие изненадата. Няма да забравя репликата „На мене хора за дежурства ми трябват, не бременни жени“. Тогава, за да спечеля мястото се наложи да й обещая, че след не повече от 6 месеца от раждането започвам работа. Тя се свърза с мен, 4 месеца след раждането и постави ултиматум: „Или от другата седмица започваш работа, или ще пусна нов конкурс за мястото ти.“ Трудно решение, а?

Събра се семейния съвет: два чифта баби и дядовци, както и клетия баща на новороденото и решихме, че аз ще започна моята мечтана работа като хирург, а те всички взаимно ще ми помагат да отгледаме детето до поне една година и после го пускаме на ясла и готово. Така започнах работа като докторант и съответно официално моята специализация по хирургия.

Какъв е Вашият път в медицината?

- Две години по-късно продължих и завърших специализацията си по хирургия в Клиниката по лапароскопска хирургия на Военно.медицинска академия-София, където имах възможността да се запозная и придобия умения в една доста по-модерна хирургия - лапароскопската, както и да се усъвършенствам в отворената хирургия, и в спешната хирургия. Там се зароди и интереса ми към високите технологии в хирургията.

Междувременно се появи и моята втора дъщеря. Вече към нелеката задача да се развивам и доказвам като хирург, дойде и големия ангажимент и отговорност към децата ми. Животът на работеща жена хирург, която е и майка на две малки деца в град като София, където няма места за детски ясли, детски градини и училища, се оказа изключително предизвикателен дори и за човек като мен, който обича адреналина. Тук започнах да се заражда идеята за имиграция. След известно проучване прецених, че в Германия условията за работа като хирург и за отглеждане на деца ми допадат най-много.

Речено-сторено, ще се учи немски. И понеже с втората ми дъщеря се възползвах от една година майчинство, през тази година записах интензивни курсове по немски. Да научиш немски на тая възраст за една година беше супер трудно за мен и ми костваше много инат, за да не се откажа, но пък не беше чак толкова трудно, колкото да приемат детето ми в детска градина в София.

А защо избрахте Zwettl, или той Ви избра Вас?

- В момента, в който взех изпита за специалност, веднага пуснах автобиографията си в няколко платформи за рекруитмънт на лекари. Една австрийска фирма осъществи контакт с мен и ми предложи няколко варианта за работа в Австрия. Едното беше във  Форарлберг. Още като видях, че се намира в сърцето на Алпите се влюбих в това място. Аз съм страстен любител на сноуборда, както и на катеренето през лятото, така че за мене Блуденц изглеждаше като рая на земята. Успях да убедя съпруга ми и децата, колко ще сме щастливи там и предприех една седмица така наречената хоспитация в болницата в Блуденц.

Да отида да видя къде ще помъкна цялото семейство и що за хирургия ще се работи там. Блуденц се оказа едно градче, което е като от приказките, цветно, чисто, с красива църква и обградено от величествени зъбери, през пролетта все още покрити със сняг. Въобще за човек израснал сред софийския бетон, всичко това ми беше като сън. И точно както в приказките когато всичко е прекалено хубаво, все ще се намери нещо да развали хубавото. Така и се случи, оказа се че Блуденц е приказен, но аз не разбирам какво говорят хората. Ужас, толкова учене на тоя език, толкова изпити и идвам на място и не разбирам и дума от това, което говорят. Явно ще трябва да си се прибирам в София и продължавам да уча.

Казах на посредника от фирмата, че нищо няма да стане и засега не търся вече работа в Австрия и се прибрах в София. Всъщност въпросният посредник изигра най-важната роля да ме убеди да не се отказвам, убеди ме, че и той трудно ги разбира какво говорят, че диалектът е тежък, но не навсякъде е така и ми прати няколко други предложения за работа. Сред тях беше и Цветл. В Цветл срещнах един от най-добрите хирурзи в кариерата ми – проф. Майерхофер. След като имах възможността да присъствам на една негова операция по повод рак на панкреаса, реших че искам непременно да бъда част от неговия екип. Така и стана и до ден днешен съм в Цветл, който междувременно се превърна и в мой дом.

Вие сте хирург? Какво бихте казала на тези, които мислят, че хирургията е тежка специалност за една жена?
-Да, определено хирургията е тежка специалност, която изисква много всеотдайност, много отделено време и енергия, както и непрестанно поддържане на знанията и уменията. Хирургията е свързана с работа през нощта, през почивните дни, на празници. Жената хирург, особено когато е и майка трябва да функционира на 200%: на 100% в работата и на 100% вкъщи. Но при добра организация и най-вече със страст към професията не е невъзможно. Така че, да, тежка специалност е за жена, но ако отново трябваше да избирам специалност, отново щях да избера хирургия.

Как се промени и самата хирургия? Каква хирургия практикувате: еднодневна, роботизирана, класическа, лапароскопска... ?

- Хирургията е специалността, която търпи изключително бурно развитие в момента. Въвеждането и усъвършенстването на оптичните системи в хирургията през 90-те години предизвикаха истинска революция в начина на опериране. Високите технологии в хирургията ни позволяват да извършваме все по-прецизни процедури, с все по-висока успеваемост, за все по-кратко време. Тук визирам и навлизането на роботизирана хирургия, която тепърва ще разгръща своите възможности.

Телемедицината пък позволява в реално време да бъдат извършвани консултации, дори и операции от топ-специалисти от всяка точка на света. Днес сме свидетели и на навлизането на изкуствения интелект в медицината. Въпреки че, някои са скептични, други направо силно критични, аз смятам че това е един нов, все още недостатъчно познат инструмент, който обаче интелигентно използван може да даде невероятен тласък на развитие не само в медицината, но и във всички науки.

При какви случаи хората могат да се обръщат към Вас?

- Моята специалност е обща хирургия, опитът ми е както в отворената, така и в лапароскопската хирургия. Особен интерес имам към дебелочревната (колоректална) хирургия, специално карциноми на дебелото и правото черво. Посещавам редовно европейски и световни колоректални конгреси и поддържам както клиничния така и академичния ми интерес най-вече в областта на лечението на рак на дебелото черво.

Имам придобити сертификати в едни от най-престижните европейски хирургични академии, и не спирам да желая да се усъвършенствам. Извършвам в голям обем и ендоскопии – гастро- и колоноскопии в амбулаторни условия, профилактични, а при и нужда и терапевтични.

Моите препоръки към читателите са в случаи на нежелана загуба на тегло, поява на кръв във изпражненията, редуване диария със запек, при неясна анемия, както и при налично семейно предразположение да бъде извършена колоноскопия. Освен при симптоми, се извършват и т.нар профилактични колоноскопии. Стандартът е при всеки човек навършил 50 години, на всеки 5-години да бъде извършвана колоноскопия.

Към мен може да се обърне всеки, който има оплаквания от страна на храносмилателния тракт, желае консултация с хирург или пък хирургичен преглед, извършвам проследяване на онко-пациенти, извършвам малки операции в амбулаторни условия в моята ординация, по-големите процедури се планират и извършват в болнични условия.

Виждате ли връзка между медицина и изкуствата, напр. клишето е, че лекарите са добри цигулари например...
- Да, разбира се, виждам ежедневно връзка между медицината и изкуството. Древните лекари всъщност са наричали нашата професия изкуство. Казва също така, че хирургията е едновременно занаят, наука и изкуство. Занаят е, защото се работи с ръцете и изисква сръчност, както и майстор от който добре да научиш занаята. Наука е, защото е система от знания, които са достоверни и могат да бъдат експериментално проверими въз основа на научния метод. Изкуство е, защото всяка една операция, въпреки че се извършва по точно определен алгоритъм, едновременно изисква творчески подход и е сама по-себе си уникална, така както уникално е всяко човешко същество, точно тук хирургът е в ролята си на творец.

Аз самата мога да се определя като ценител на изобразителното изкуство, обичам картините, обичам галериите, а обичам и аз самата да рисувам.


Как една жена хирург се справя със стреса?

- Тук веднага мога да обобщя моята стратегия със следното мото: „Когато стане много трудно, важното да се научиш как да си почиваш, а не да се отказваш“. Аз държа много на здравословното хранене и на поддържането на силно тяло чрез редовен спорт. Имам си сутрешна рутина от няколко упражнения, което ми отнема буквално 5 минути. Освен това с моето прекрасно куче ходим на ежедневни разходки в гората, това възстановява нивата на серотонина и подобрява настроението.Обичам екстремните спортове – през зимата карам сноуборд, а през лятото кайтсърф, обичам планинските преходи и скалното катерене. 

Друг начин, по който се справям със стреса е рисуването. Като фокусирам вниманието си върху светлината, цветовете, формите, перспективата, мозъкът ми се разтоварва от злободневните мисли, и като че ли функционира по-добре.

Опитвам се колкото е възможно повече да пътуваме с моите дъщери и да се запознаваме със света, защото смятам, че всяко пътуване образова, обогатява и ни прави малко по-добри хора.

За контакти с д-р Боряна Гайдева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
+436606857970