Глогниц е името на малко градче в Долна Австрия. Наименованието му има… славянски корени. Имената на доста селища от региона носят наставка - itz (Gloggnitz), (Ternitz), (Pillnitz), та дори и Грац (Gratz oder Grätz).
Най-любопитното е, че в превод Глогниц означава Клокотница (Klokotnitza). Според историци, преди много векове тук живели хора от славянски произход живели редом с германски народи. Името на австрийската Клокотница дава малко поточе, което вероятно е …клокочило. По -късно има следи от римско време.
В същия този стар свят на отминали време ви пренася и замъкът на Глогниц. Не по-малко интересен факт е, че той до 1803 година е бил…манастир. За него има свидетелства, че е бил духовно средище още преди 900 години като филиал на друг голям манастир.
Замъкът днес е много добре поддържан и в него кипи живот. Той е любимо място за сватби и венчавки, а също през годината се организират различни събития. Замъкът впечатлява колко е просторен, когато се посети и как прилежащите му кафенета и ресторантчета не променят неговата атмосфера.
Едно от най-чаканите събития е на средновековните рицарски обичаи “Mittelalter erleben”. Той е насочен повече към тези, които харесват историята, рицарските дрехи и доспехи. Много от хората са узрели за идеята, че личната броня например трябва да е направена строго за човека, който ще я носи, защото дори една бронирана ръкавица може да започне да наранява, ако не е направена по правилния начин.
Тук можете да си купите мечове, части от брони, дори лъкове, а също и детските версии на тези предмети. Има още билки, домашно направени сапуни, а също и различни бижута, които съдържат елементи на древно-германската митология, напр. бижута, покрити с руни, чуковете на бог Тор, отливки от сребро на гарвански черепчета, които хората много обичат да носят.
Много посещавани са и щандовете за дрехи и обувки. Те са широки, направени от по-груби материи, но много колоритни: ризи, наметала, както и различни кожени аксесоари.
Не липсват и сергиите с месни продукти, както и питиета, направени по средновековни рецепти. Едно от тях, останало до наши дни, е медовината. Това, което прави впечатление на тези рицарски празници е наличието на големи късове месо, бутове, джолани.
Не трябва да се забравя, че навремето кухнята е била много по-бедна откъм мерудии и подправки, тъй като те били много скъпи, например черният пипер, и не само той.
На фестивал като на фестивал, а сред сергиите се прокрадваха и „гадателки“, които се опитваха да предсказват бъдещето дали с карти таро ( които възникват много по-късно, макар, че таро ентусиастите да твърдят, че те идват от древен Египет), дали с руни, както и отговор на въпроси с махало.
Сред присъстващите се открояваха и лица с много коректно изработени дрехи на тамплиери, както и древногермански бойци, които принадлежат на малко по-друго време, както и доста хора, облечени като магьосници и вещери.
За малките бяха предвидени много занимания, включително разходки с понита.
В подножието на замъка ви очаква и Скалата на Йоан, място, изпълнено с много символика.
Глогниц сам по себе си също заслужава внимание, не са само различните празници, на които идва буквално целия град, не са само екопътеките, зеленината, планинските скатове. Правят впечатление още уютните кафенета и ресторантчета, регионална вкусна кухня, старовремски магазинчета.
Вижда се как малкото градче е пострадало през 70-те и 80-те години на миналия век от изчезването на местната индустрия заради по-евтината конкуренция на вносните стоки. Чарът на Глогниц е и в това, че тук сякаш я няма надпреварата с времето, а хората сами си определят темпото.
Глогниц съвсем скоро ще празнува своя 100-годишен юбилей като град: през 1926 година той е обявен за град, след като дълго време е бил община с право да поддържа пазар (Marktgemeinde).
Градчето е достъпно още с влак, и с бус (от Винер Нойщадт). После можете да продължите разходката си към Пайербах-Райхенау, а също и към магнетичната планина Ракс, и то да разчитате във всеки един момент на една много модерна инфраструктура.
Светлана Желева
Десислав Паяков
