Продължаваме да ви запознаваме с български фотографки, които се занимават с актова фотография, жанр, който не бе популярeн в България. Актовата фотография се нуждае от женското светоусещане в един мъжки свят и „мъжкия поглед“(male gaze (männlicher Blick)), който твърде често е доминиращата гледна точка.
Г-жо Ушева, как се зароди у Вас интереса към актовата фотография? Какъв бе Вашия път във фотографията?
- Дълго време актовата фотография не беше приоритет в моето творчество. Смятах, че този жанр не е моята тема, тъй като винаги съм си поставяла високи критерии относно нещата, които правя и мислех, че не съм достатъчно добра.
Аз съм човек, който обича предизвикателствата и така се започна, докато не открих изложба „Актова фотография” и не спечелих голямата награда на Националния салон „ЕОС”.
Фотографията е моят живот – професия, хоби, начин на изразяване.
Какво мислите за това как се дели фотографията в жанровете: актова, портретна, улична фотография и т.н.?
- Както във всички изкуства има различни жанрове, така е и във фотографията и това е съвсем нормално. Авторите минават през различни периоди на своето творчество и сами решават в кой жанр ще се насочат (развиват).
Лесно ли е да сте жена фотограф, и то актов? С какви предразсъдъци се сблъскахте? Може ли да се каже, че има” цена, която сте платили за своята дързост, свободомислие, разкрепостеност?
- Няма никакъв драматизъм в това да си жена фотограф и да снимаш акт. Това, че си работил в този жанр, не те прави по-специален или по- свободомислещ.Тези си качества ти изразяваш и в останалото си творчество.
Може би ще Ви се стори странно, но на времето (края на 80-те и 90-те години), когато се експонираха изложбите за актова фотография „ЕОС” в Бургас, много преподаватели посещаваха изложбите със своите ученици и сме водили дълги разговори за естетиката, смисъла и философията на актовата фотография. Така се формираше един друг поглед към голото тяло.
Не мога да кажа, че съм била ограничавана или че съм платила някаква цена за това, което съм по отношение на моето творчество.
Как чувствате връзката си с моделите?
- За да заснемеш един модел, ти трябва първо да го почувстваш като интелект, физика, да му обясниш какво точно искаш от него, да му покажеш внимание и уважение. Трябва да има доверие между фотографа и модела.Той трябва да е убеден, че е част от творческия процес, а не само фигурант.
Актовата фотография днес интересна ли ви е, и ако да, в кои аспекти?
- Актовата фотография в момента ме интересува само като зрител. В последните години този жанр, който е много труден и за него се изискват много професионални умения, отстъпи място на пейзажната, уличната фотография.
Има едно поколение фотографи от периода на 80-те и 90-те години, които ни радват все още със своите снимки като Начо Каменов, Нели Гаврилова, Златко Латев, Соня Станкова и др.
Коя фотография Ви изразява най-добре като личност и творец: черно-бялата, дигиталната, аналоговата...?
- Обичам черно-бялата фотография, защото в нея има много нюанси, обединява сюжета и предава един по-дълбок смисъл на съдържанието.Трудно свиквам с дигиталната фотография. Липсва ми светлината на аладиновия фенер в тъмната стая.
Какви са темите, които Ви вълнуват сега? Над какво работите?
- Сега съм в творческа пауза. Наскоро открих изложбата „Да откриеш свободата”, която беше представена в Бургас, Пловдив и Казанлък.Това е една изложба, повлияна от настроенията и размислите по време на ковид пандемията.
В тази изложба основни действащи лица са стари сгради, опаковани за реставрация, опитващи се да се освободят от забравата и тишината на времето. Те ни напомнят миналото , спомените от живота ни и нагласата, която получаваме от хармонията на отминалите дни и силата да не останем само в миналото.
Новият проект, върху който работя е юбилейна –ретроспективна изложба.
Как атмосферата на Бургас влияе на творчеството Ви?
- Израснала съм в Бургас и имах щастието да започна творческия си път във времето на бургаската бохема, когато имаше сериозно общество от интелектуалци, които създаваха неповторима атмосфера. Тук е моят дом, тук са приятелите ми, тук е и морето, което ме зарежда.
Какво бихте искали да снимате във Виена? Какво мислите за хората, които непременно искат да работят навън, в чужбина?
- Първо бих искала да изпия едно виенско кафе. Какво бих искала да снимам не мога да Ви кажа. Може би музиката! Всичко зависи от настроението ми, моментната емоция и ситуация.
Тези, които искат да работят в чужбина сигурно са достатъчно мотивирани относно тяхната професионална реализация, че тя там ще се случи по най-добрия начин. Всеки има правото на личен избор. В наше време, когато света е толкова отворен, на мен ми стига да знам, че мога да бъда където реша.
Вие имала ли сте такова усещане, че има някъде едно място, което Ви чака?
- Това е едно много хубаво усещане, особено думата някъде - дава простор без конкретика.
Дигитализацията, интернет промениха много света на фотографията. Какви са критериите за добър фотограф днес?
- Критериите за добър фотограф ги определя зрителят, критиката и все пак всичко е много субективно.
Визитка:
Първата изложба на Галина Ушева е през 1978 г. През последните 40 години следват над 20 самостоятелни изяви в повечето големи български градове, както и в Германия, Франция, Гърция, Турция, Латвия и Португалия. Нейни творби участват в много национални и международни изложби от Солун до Мексико и получават редица значими награди.
През 2000 г. Галина Ушева създава фондация "Мариграфия", чиято цел е да промотира български фотографи. Фондацията организира два пленера по Южното Черноморие, в които участват над 20 фотографи от страната. Двата пленера са представени с каталози.
Освен собствената работа като фотограф художник Галя Ушева е била член на журито на големи международни изложби и фестивали като Фотоваканция и фестивала "Черно и бяло" в Порто, Португалия, Биенале ФОДАР, Снимка на годината на СANON, Годишните изложби на НСФА „Янка Кюркчиева “, Награда на КОДАК-2001.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков