На австрийски немски това леко поведение се нарича Arbeiterstrich.
Ако се върнем назад, през 18-и век във Виена, е имало разпоредба, че пред чертата от креда леките жени нямат право да се предлагат. Така се появява думата Arbeiterstrich, както и изразът auf der Strich gehen, което е синоним за проститутка.
Аналогично на леките момичета, които чакаха за клиенти, австриецът взе да използва тази дума Arbeiterstrich и за работници, които търсеха работа на черния пазар през 80-те години на миналия век.
Но да се върнем пак към 18-и век. Интересна подробност бе, че много от тези леки момичета са били дъщери на …бивши офицери, тъй като не всички произхождали от благородни фамилии и имали средства да се издържат. За децата на офицерите е нямало специален фонд за подкрепа, и много от тях е трябвало да изкарват прехраната си по този начин.
Едни продавали телата си, а пенсионирани офицери продавали здравето си. На тях, търговците им давали да пушат специални лули, познати като лули от морска пяна (Meerschaum Pipe), за да получат специфичен цвят на слонова кост. И търговците изкарвали от продадените лули повече пари.
Стара дума за проститутка е и „грабенска нимфа“ (Grabennymphen).
Прочутата улица в първи квартал Грабен e била известна и със своите момичета със свободно поведение. Времето пак е 18-и век. Император Йозеф Втори, синът на Мария Терезия, е бил посъветван да въведе ограничения за проститутките и да им е разрешено да работят само в затворени къщи. А той възкликнал: „Добре тогава, ще сложим покрив над цяла Виена!“
Проституцията тогава е била масово явление, а сифилисът -без лечение. Познато е било лечението само с живак, което обаче потиска симптомите, без да лекува.
Още за размера на проституцията по онова време. Императорът, когато идвал в града, сред тази делегация, която го посрещала, освен цветя и бонбони, имало винаги и проститутка. Тях ги наричали Красивичките (Hübscherinnen). Те имали право да носят червени дрехи и по-изрязани деколтета, но не и порядъчните жени.
През 19-и век във Виена са били на мода т.нар. Beserlpark, с няколко тръстики и 1-2 малки пейки (има ги и досега, и те продължават да се наричат така). Много хора мислят, че името Beserl идва от името „метличка“, но това всъщност е другото име за уличница. Там уличните проститутки са обслужвали своите клиенти.
Така и е останал и митът до 70-те години на миналия век, че като човек ходи по-дълго по Кернтнерщрасе и Грабен ще забележи, че една жена стои по-дълго и се мотае, и да, тя е от леките жени. Но полицията и кметът на 1 квартал бяха развили особена активност проституцията в първи квартал да изчезне.
След 2000-а година си спомням една много весела история: как по спирките на обществения транспорт имаше пана с две момичета: едната - облечена в червено, а другата – в бяло. По приказката на братя Грим те се казваха Schneeweißchen und Rosenrot, т.е „Белоснежка и Червенорозка“.
И от рекламното пано те питаха: „Ако искаш да ни срещнеш, тогава отиди там и там“. И стана голям скандал, защото община Виена, която даваше тези места за рекламни билбордове и Gewista действително бяха разрешили, но без да знаят, реклами на бардаци.
Спомням си още, че снимките на двете момичета не бяха изобщо съблазнителни, виждал съм далеч по-провокиращи реклами за тоалетна хартия и дори…за кисело мляко със съблечени модели.
Преди време, най-неочаквано, близо до Рингщрасе Галери в 1 квартал се появи публичен дом. Проститутките се показваха на улицата и подкачаха минувачи да им станат клиенти.
Клубът не просъществува дълго, тъй като много жители на баровския бецирк подадоха незабавно жалби до полицията, бардакът да бъде разтурен, и то най-вече заради страхът, че цената на жилищата им ще падне главоломно заради присъствието на проститутките.
