Много често Виена не е прочута с нещата, които са открити тук, колкото нещата, които са пренесени. Дали е виенският шницел, дали бонбоните Моцарт или… конете Липицанер.
Да се получат билети за представление на Испанското училище за езда не е едно от най-леките задачи. Виенчани обаче могат да им се полюбуват за кратко извън школата.
Тази година Испанското федерално училище за езда (Spanische Hofreitschule ) навършва 460 години, но едва през 19-и се появява под това име. Още в самото началото белите, грациозни и много издръжливи коне са били предназначени за Хабсбургите, владетели на Австрия.
Самото Испанско училище бе създадено да подготвя военни коне за фронта още през 16-век.
Една от най-познатите маневри на манежа, когато кон се изправя на задните си крака, е останал от времената на битки: пълководецът, който се брани от обстрела на врага, особено през 18-и век, Тогава времената били такива, че той виждал кога врагът се кани да стреля в противниковия лагер.
Виенчини могат да се порадват на кончетата, когато минават покрай конюшните на Хофбург в сърцето на първи квартал, но малцина обаче знаят, че всяка сутрин за 1-2 часа те се изкарват в Дворцовата градина (Бурггартен) на паша, и за тях е заделен малък парцел от 400 кв.м.
Целта е да имат по-разнообразно хранене. Това е времето между 7 и 9 часа, и често конете се придружават от жокеите. Не пропускайте тази виенска атракция!
В Испанското училище за езда се отглеждат и кафяви коне като …талисмани. Поне един кафяв кон трябва да има в школата, за да носи щастие, казват от школата.
През 1562 г. император Максимилиан II купува от Андалусия коне от известната испанска порода, която е кръстоска между арабски, берберски и испански коне, и започва развъждането им в Kladrub. Неговият брат, ерцхерцог Карл II основава конезавода в Липица, близо до Триест, днес в Словения. Именно тук се създава световно прочутата порода Липицанер (Lipizzaner).
От 1920 г. до днес конете за Испанското училище по езда във Виена се отглеждат във Федералния конезавод в Пибер, Западна Щирия, близо до Грац.
Десислав Паяков
