sanusetsalvus.com

Сряда, Дек 08 2021

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Св.Богородица, българите в Австрия Bartolomé Esteban Murillo: Unbefleckte Empfängnis von El Escorial,

На 8 декември в Австрия се отбелязва католическия празник Unbefleckte Empfängnis, на латински - Inmaculada Concepción (Непорочно Зачатие).

Денят е неработен в цялата страна.

Непорочно зачатие е митологична или религиозна концепция за зачеване на човешки живот без предхождащ сексуален акт. Обикновено дух, сила или бог оплождат женското тяло явявайки се насън, във видение, като дъжд и т.н.

Според католическите догми непорочно заченат е не само Исус (лат. Virginal conception), но и самата Дева Мария (лат. Immaculate conception), която била заченета по естествения начин от човешки родители, но върху нея не паднал първородният грях, пище novaduma.com.

На някои от иконите Богородица се изобразява с три звезди – по една на всяко рамо и една на челото, което означава, че е била девствена преди зачатието, по време на раждането и след това.

Още от мига на зачеването си в майчината утроба Мария е приготвена по особен начин от Бога за участието си във великата история на спасението на човека, като е предпазена от петното на първородния грях. Това древно учение на Църквата е утвърдено като истина на вярата от Блажения Папа Пий IX през 1854 г.

На 9-и декември православната църква почита зачатие на Св. Анна- майката на Богородица. Празникът е известен още и като Зимна Св. Анна.

Света Анна – потомка на Ароновия род

Празнуват: Анна и производните є: Ана, Анета, Аника, Аница, Анче, Анушка, Нуша, Нушка (може и от Теменужка да е), Яна, Янка.

На този ден се отбелязва зачатието на света Ана, майката на Богородица. Света Анна е потомка на известен род – Аароновия (Аарон е брат на Мойсей).

Култът към нея се разпространява широко в VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща името є, пише Лилия Старева в книгата си „Приказки и легенди за българските имена” на издателство Труд.

Св. Анна е покровителка на брака, семейството и майчинството. Закриля девиците, бременните и вдовиците. Народът ни нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино ведение, Света Анна Каталина.

Освен с майчинството, денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на малко петле). Зачева се, ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.

Нощта срещу празника се смятала за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, на зимното слънцестоене).

В Македония разказват, че на този ден седмина светии понасят слънцето на ръце и го “завъртат към пролет”, а на св. Вартоломей (11 юни), “го завъртат към зима”. На други места се вярва, че обратното завъртване към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван “намята кожуха и тръгва за сняг”.

Най-дългата нощ е време на нарушено равновесие между земните и божествените сили, реда и хаоса, доброто и злото.

Тя е гранична, между нашия и отвъдния свят, нощ за магии и магьосници, заклинания и прокоби.

Майката на Богородица

Едно време св. Анна била жена на св. Йоаким. Те нямали деца. Всяка сутрин св. Анна ставала рано и бързала първа да занесе просфората си (малък пшеничен хляб с печат, употребяван при литургия) в църква. Тя правела това години наред.

Един път св. Захарий, който служел в храма, є казал:

– Анна, твоята литургия не се хваща, защото нямаш дете.

Върнала се нажалена св. Анна и казала на мъжа си:

– Йоакиме, да не ходим в църква, защото сме грешни. Ти тръгни към една гора, аз към друга и да не се видим вече.

И като казала това, станали двамата, помолили се и тръгнали в различни посоки. Молила се св. Анна:

– Дай ми, Боже, дете и ако е момиче, на три години ще го подаря на църквата!

Толкова силна била молитвата на св. Ана, че Господ, като работел над големите тефтери, чул молбата є. Извикал едно малко ангелче да му донесе един голям тефтер, отворил го и написал нещо. После казал на ангелчето:

– Вземи тези две ябълки. Ще идеш при Йоаким в едната гора и при Анна в другата и ще им дадеш ябълките.

Отишло ангелчето и им казало:

– Върнете се вкъщи и ще имате момиче.

Върнали се двамата и Анна скоро забременяла. Родило се момиченце и го кръстили Мария. Като станало на три години, събрали се приятелчетата му и го направили калиница (малка булчица, с пера, було), запалили бели свещи и отишли в църква.

Пуснали я да видят какво ще хване. Качила се Мария по стълбите, взела евангелието и право в олтара. Влязла тя и вратата се затворила. Изплашила се майка є и заплакала.

Св. Захарий пък гадал по книгите и я успокоил. Казал є, че Мария ще има дете и то ще бъде цар на земята и небето. Там бил и св. Симеон. Той не повярвал и тогава св. Захарий му казал, че няма да умре, докато сам не я кръсти.

Така и станало.