sanusetsalvus.com

Вторник, Май 18 2021

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

комбуча, българи в Австрия

Родината на напитката е Източна Азия, но тя завладя европейските пазари.

Получава се от ферментация на черен или зелен чай, в който се развива специална гъба. Впоследствие през годините се установява, че има редица лечебни свойства.

Първите сведения за чудотворния лек с име Комбуча датират от 211 г. пр.н.е в Китай, където била наричана „еликсир на безсмъртието”.

Няколко века по-късно в Русия, тя била известна като „чаен квас", в Австрия я наричали комбухер, а в Америка – комбуча, а в някои страни позната под названието „гъбата от Манджурия", пише Юлия Стоянова в книгата си "Здраве и ферментирали живи храни".

Комбуча представлява жива, симбиозна колония от дрожди и полезни бактерии.

В процеса на ферментация захарта от разтвора се превръща във въглероден двуокис и органични киселини – глюкуронова, глюконова, млечна, оцетна, маслена, ябълчна, както и вторично се синтезират витамини, аминокиселини и ензими.

В състава на комбуча влизат следните микроорганизми: Acetobacter, Brettanomices bruxellensis, Candida stellata, Schizosaccharomyces pombe, Torulaspora delbrueckii, Zugosaccharomyces bailii. На повърхността на културата се образува целулозна структура, подобна на гъба.

Отглежда се 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия, като се получава приятно кисела газирана напитка.

Богатото съдържание на пробиотици в напитката помага за поддържането на здравословното състояние на чревната флора, прочиства организма от токсините, потиска растежа на кандида, стимулира пълноценното усвояване на полезните хранителни вещества, бори се с редица възпалителни процеси, подобрява умствената дейност и настроението.

Начин на приготвяне:

Култура (гъба) Комбуча - фермент

Бяла рафинирана захар, около100 г на литър вода

2 ч.л. черен или зелен чай на литър вода

В кипнала вода се поставя черен или зелен чай, прави се запарка (около 15 мин). Добавя се бяла рафинирана захар и се разбърква до пълното й разтваряне.

Чаят се оставя да се охлади до стайна температура, тъй като културата умира, ако се постави в горещ разтвор. Важно е да се знае още, че чаят трябва да се постави в стъклен съд.

В случай, че се постави в метален, се образуват киселини, които биха могли да реагират с метала. Добавя се гъбата комбуча, потопена с тъмната страна надолу и съдът се затваря с ленена кърпичка – оставя се да ферментира в продължение на 7 до 10 дни.

Ферментацията зависи от температурата, при топло време, тя се ускорява. Важно е да се знае, че температурата на течността не трябва да пада под 20 градуса и да се качва над 30. Бурканът да не се излага на директна слънчева светлина.

По време на ферментацията дрождите разграждат захарта и се отделя въглероден диоксид, органични киселини и други компаненти. Разтворът в началото е сладък, но с разграждане на захарта, сладостта му намалява. Ако предпочитате питието да е леко сладко, ферментацията трябва да се спре по-рано.

Когато чаят стигне ниво на киселинност 2,7-3,2, гъбата се изважда и изплаква с вода. След това се прави нов чай и гъбата се връща в него, за да започне нова процедура на ферментация. Ферментиралия чай от стария буркан се налива в бутилки, но не и с метални капачки.

След това напитката се оставя за още 5 дни допълнително. В затворените бутилки може да се запази месеци, ако се съхранява в хладилник.Така приготвената напитка се приема по три малки чаши дневно (около 120 мл на ден), сутрин на гладно или преди хранене. Съхранява се в хладилник в стъклени бутилки.

Някои експерти предупреждават за опасност от бактериална зараза или микотоксини, които могат да причинят алергични реакции и заболявания. Ето защо, преди да решите да я консумирате, задължително се посъветвайте с личния лекар!

Медицински изследвания показват, че комбуча може да възстанови нормалното състояние на клетъчната мембрана. Действа като детоксикатор, антиоксидант, алкализатор, като природен пробиотик.

Напитката може да повлияе положително лечението на редица оплаквания и болести: възпаление на ставите, сърдечен инфаркт, хемороиди, предменструален синдром, симптомите на менопаузата.

Тя е идеално средство срещу запек и за регулиране на храносмилателната система. Активира метаболизма, намалява образуването на камъни в бъбреците и жлъчката и подобрява техните функции, има благотворен ефект при диабет и затлъстяване.

Комбуча поддържа и жизнения тонус. Твърди се, че напитката дори забавя развитието на атеросклерозата при възрастни хора. Френски имунолози потвърждават антибиотичното и антивирусното й действие.

Ефектът от приемането на ферментиралия чай се появява доста бързо. Той действа предимно чрез детоксикацията на целия организъм и на кръвта. По тази причина се препоръчва при лицеви кожни обриви.

Холистичният лекар д-р Мария Папазова изтъква ползите от него при лечението на ревматизъм, подагра, болки в крайниците, проблеми на храносимилателния тракт и особено на червата.

Подчертава, че високото съдържание на естествени витамини и хормоналния ефект подобряват общото състояние на организма.

Най-задълбочена и подробна информация за свойствата на комбуча и техните ефекти върху нашето здраве може да се намери в книгата на Гюнтер Франк „Комбуча - здравословно питие и природен лек от Далечния Изток”, която синтезира дългогодишните му наблюдения и изследвания.(Книгата можете безплатно да си изтеглите на немски ТУК.)

Според негови изследвания глюкуроновата киселина, образувана в културата комбуча е трасмитер на токсините извън тялото. Към нея те се „прикачват” и през бъбреците чрез урината се изхврълят.

Чрез този механизъм ендогенни /вътрешни/ и чужди на тялото вещества се свързват с глюкуроновата киселина в глюкуроноиди.

Оше през далечната 1961 г. д-р Валентин Кьолер предизвиква дискусия върху терапевтичната употреба на глюкуроновата киселина със статията „Глюкуроновата киселина дава надежда на раково болните”.

В нея д-р Кьолер съобщава за окуражителни резултати при болни от рак след употреба на глюкуронова киселина. Обяснава ефекта й с повишаване на защитните механизми на тялото и продукцията на интерферон.

Твърди се, че бившият US президент Роналд Регън, изправен пред безпощадната диагноза рак на дебелото черво, пикочния мехур и носа, през 1982 г. посяга към комбуча. Чаената гъба му изпращат японци с пожелание за бързо оздравяване.

Процесите на изграждане и разграждане в човешкия метаболизъм се поддържат на оптимално ниво чрез приемане на малки дози глюкуронова киселина чрез питието комбуча и това е една прекрасна профилактика на организма. Детоксикиращата роля на тази киселина стои в основата на лечебния ефект при използването на комбуча.

Напитката участва още в регулацията на рН в организма, като подпомага алкализирането на кръвта, независимо от киселата й реакция. Има и силни антисептични свойства.

Чаят прочиства жлезите от ендокринната система, неутрализира пикочната киселина и я изхвърля. Поради това той е лек против подагра, ревматизъм, артрит, чревна дисбактериоза, метаболитни проблеми и дори рак в начален стадий.

В списанието „Практична лечебна наука” д-р Рудолф Скленар от Оберхесен съобщава, че глюкуроновата, млечната киселини и витамините в чая комбуча са ефикасна терапия за матеболитни заболявания, тъй като унищожават вредните микроорганизми (вируси, бактерии и гъбички), разтварят отпадни продукти и вредни депозити като пикочна киселина, холестерол.

Затова въз основа на лековитата напитка са създадени хранителни добавки на капсули Комбуча, обогатени с витамините С и Е и с провитамин А, ако човек няма възможност да отглежда културата в домашни условия.