sanusetsalvus.com

Понеделник, Фев 22 2021

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Неда Фтичева, българи в Австрия

Българската следа на Неда Фтичева във Виена

Първата българска концертираща цигуларка, изявявала се на сцените през първото десетилетие на ХХ век, днес е напълно забравена.

Неда Фтичева е родена преди 140 години - на 13 февруари 1881 г. в Габрово. Баща ѝ е строителен предприемач и само след няколко години семейството се преселва в София.

Двамата ѝ братя - Никола и Димитър - учат цигулка при чешкия капелмайстор Швертнер, а малката Неда се интересува от всичко, което те свирят. Музикалния ѝ талант открива близкият приятел на баща ѝ - известният общественик и учен Иван Гюзелев.

Той ѝ подарява собствената си скъпа цигулка и Неда започва да се учи да свири под ръководството на Швертнер, припомня историята й предаването „Алегро Виваче” по БНР.

Когато е пети клас, момичето се явява на конкурс за следване в чужбина с държавна стипендия - и го печели. През 1896 г. заминава за Флоренция, където получава музикалното си образование.

При завръщането си в България става преподавател по музика в Първа девическа гимназия в София, но отказът на министъра на просвещението да ѝ позволи да организира оркестър в училището я кара да напусне работата си и да замине, този път за Виена.

Три години учи цигулка при прочутия професор Прил. От 1903 г. Неда Фтичена започва активната си дейност като концертираща цигуларка в България.

Заедно с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова обикалят страната и развиват широка пропагандаторска дейност в полза на музиката. По онова време все още няма подготвена публика за този вид културни прояви, истинско геройство е дейността на тези три жени.

Неда Фтичева активно участва и при създаването на първото музикално училище у нас през 1904 г. - изнася публични музикално-образователни лекции заедно с Ангел Букурещлиев.

С Гвардейския оркестър изпълнява цигулковите концерти на Менделсон и Брух, а на рециталите си свири предимно пиеси от Виотан, Сарасате и Виенявски. Занимава се и с педогогическа дейност, но единственият ѝ ученик, за когото се споменава, е Драгия Тумангелов.

През 1912 г. Неда Фтичева се завръща във Виена и се омъжва за известния интелектуалец Юлиус фон Шлосер, автор на книги по история на изкуството и ролята на музея като културна институция. Така попада в средата на автрийския интелекуален елит.

Дали продължава дейността си като концертираща цигуларка няма точни сведения, но самият факт, че се отбелязват нейни гостувания с концерти в Унгария, Австрия и Османската империя, говори за това, че е продължила кариерата си.

Въпреки че до края на живота си Неда Фтичева остава във Виена, тя не прекъсва връките си с родината - няколко пъти подарява музикални инструменти на Музикалната академия,

поддържа близките си, особено след 1944 ., когато те са подложени на репресии: племеникът ѝ Борис изчезва безследно, а сестра ѝ Мария, съпругът ѝ генерал Алекси Стоянов и племенницата Надя мизерстват.

Неда Фтичева умира на 21 ноември 1960 г. във Виена. За съжаление не са запазени записи на цигуларката, нищо, което да ни напомня за нейното изкуство.

Съпругът й умира през 1938 г, и семейният им гроб се намира на Централните Виенски гробища.