sanusetsalvus.com

Четвъртък, Фев 04 2021

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Константин фон Економо, българи в Австрия

Каква е връзката на виенския лекар Константин фон Економо и българският билкар Иван Раев?

И до днес летаргичният енцефалит е една от неразрешимите загадки в историята на медицината.

Константин фон Економо (1876-1931) е лекар от гръцки произход, роден в Румъния през 1876 г. Той учи медицина в Триест, тогава част от Австро-Унгарската империя.

Когато е 14-годишен, той прочита книгата на Чезаре Ломброзо „Гений и лудост” и тя го въодушевява да следва за лекар. Баща му обаче се противопоставя на това негово желание и под роодителски натиск фон Економо записва да следва инженерни науки. След 2 години прахосано време и средства, младият човек отново се връща на пътя на своето призвание като записва медицина във Виенския университет.

Още като студент, той публикува труд за структурата на хипофизата. През 1901 г. той получава така жадуваната диплома за лекар от Виенския университет. После идват години на специализиции: в Париж – при невролога Пиер Мари, в Мюнхен – при психиатъра Емил Крепелин, който става известен с това, че определя симпомите на шизофренията, която той назовава деменция прекокс.

През 1906 г. Константин фон Економо се връща във Виенския университет като асистент в Невропсиахиатричната клиника, която тогава се ръководи от бъдещия Нобелов лауреат Юлиус Вагнер фон Яурег( Julius Wagner-Jauregg), получил я през 1927 г.

Но не само медицината е негова страст, също и летенето. Очарован от височините, Константин фон Економо се научава да управлява аеростатични балони и през 1908 г. го виждаме като един от първите австрийски пилоти на самолети.

Но той толкова е запален по летенето, че става председател на Австрийския аероклуб и насърчава построяването на летища (военни) в Асперн и Винер Нойщадт. Нещо повече: Константин фон Економо е пилот в Първата световна война.

През зимата на 1916 г., завърнал се отново в болничните стаи по невропатология във Психиатричната клиника на Виена, лекарят е поразен при наблюдението на някои болни, чиято картина на заболяването е доминирана от сънливост, която в отделни случаи може да продължи толкова дълго, че да достигне дълбочината на истинска кома.

От този симптом идва и името, въведено в опита му да улови духа на тази странна болест: летаргичен енцефалит на фон Економо. Името улучва съществения аспект, летаргията, вцепеняването, неясната депресия,сънливостта.

Тази болест засяга в дълбочина мозъчните структури, като разстройва равновесието на мускулите, състоянието на съзнанието и вниманието, мисловните процеси и емоционалните прояви.

Но болестта става истинско предизвикателство пред лекарите. В Европа медиците изумени наблюдават как неврологичните отделения се пълнят с такива болни. Дотогава нищо подобно не било виждано, още повече, че летаргичният енцефалит се разпространява на толкова обширни географски ширини.

И когато Първата световна война отива към края си, се появява именно тази загадъчна болест,която продължава да сее смърт. Към страданията се прибавя и пандемията от испански грип.

И до днес летаргичният енцефалит е една от неразрешимите загадки в историята на медицината.

Един изцяло днес забравен български билкар Иван Раев (1876-1938), (на сн.) се опитва и то доста успешно да се справи с болестта летаргичен енцефалит.

На прага на големите изпитания, ето как започва да се наслагват кармичните връзки. Когато се ражда Иван Раев - на 17 септември 1876 г., в същата година се ражда и Константин фон Економо.

Бащата на Иван - Райо Атанасов, по професия тъкач, също събира билки, но обича да експериментира, особено в областта на ветеринарната медицина и става много търсен народен лечител и търговец на билки. Едно от билетата, което използва без страх е беладоната - за лечение на „болестта на бивола”, мистериозна сънна болест при животните със симпоми, подобни на летаргичния енцефалит.

Но билките, предадени от баща му, вече са обсебили момчето. През 1900 г. Иван Раев напуска родния си град и отива в Константинопол, където спечелва доверието на един религиозен имам (ходжа), който му предава тайните на много лечебни природни свойства и тайни рецепти.

Връща се в родния Сопот и тук скоро му се налага да спасява младеж със странни симпоми, натровил се с беладона. Успял да го върне отново към живота, Раев забелязва, че състоянието на младежа отпреди инцидента се подобрява.

За да извлече активните вещества на корените на беладоната Раев използва бялото вино, което традиционно се прилага за получаване на извлеци и отвари. За да уравновеси страничните действия на беладоната, той добавил други билки в своята смес: индийско орехче, блатен аир, медицински въглен, мента и др.

Славата на Раев като знахар расте от ден на ден , той открива магазин „Билка” и съдбата прави така, че е извикан да лекува италиански военен в България чрез щвейцарски служител в посолството.

След като болният бил излекуван при посещение в кралския двор в Рим, италианецът разказва за чудодейния билкар на кралица Елена Савойска, чиято дъщеря Йоанна Савойска вече е женена за българския цар Борис Трети. Така колелото се завърта : решението да се експериментира в Италия „българското лечение”, после начинанието прераства в амбициозна и успешна програма, осъществявана в редица болнични заведения, съпроводена и оспорвана с много дискусии.

Повече за живота и мащабното дело на Иван Раев, Константин фон Економо, Елена Савойска можете да научите в книгата „Билката на кралицата. Историята на една чудотворна отвара” (издателство” Кибеа”) на италианския учен проф. Д-р Паоло Мацарело.

Бюст-паметник на забележителния учен Константин фон Економо може да се види в двора на Виенския университет (Hauptuni Wien).