Българските екскурзоводи в Австрия са 9. Всяка една от тях блести със свой чар, харизма и индивидуалност. Днес ви представяме Диана Пиперова.
Завършила е Международни икономически отношения, работила е в България и Австрия, а от 7 години плува в свои води в професията на екскурзовод.
Признава, че е благодарна на първата си професия, защото я свързва с нейния съпруг. А когато обръща поглед назад се пита какъв ли би бил нейният живот, ако бе станала... журналистка.
С Диана Пиперова разговаряме за нещата от живота, професията, Виена ...
Г-жо Пиперова, лесна професия ли е екскурозоводството?
- Трудно ми е да отговоря, защото я харесвам и си я обичам. А когато нещо ти е на сърце, и да е трудно, не ти тежи.
Но, обективно погледнато, не е лесна, защото е много комплексна и динамична – трябва да си комуникативен, да обичаш и да не спираш да четеш, да си любопитен и отворен към света, да имаш очи за красивото около себе си.
А също и да си добър психолог, да умееш да излизаш от всяка ситуация с шега и усмивка, да даваш всичко от себе си, защото искреността се усеща и да не губиш ентусиазма и уважението към професията си.
Най-трудният момент в професията досега?
- Труден е курсът, изпитите, трудно е и началото, но всичко това не са конкретни моменти, а процес, който при всички случай си е заслужавал усилията. Иначе най-големият кошмар за един гид е да не изгуби някого или да не се случи нещо лошо.
Не съм имала истински драматични случки и се надявам и в бъдеще да е така. Е, веднъж във Вахау с немска група се случи една дама да не се появи в уречения час, а автобусът трябваше да потегли в точния час. Върнах се в градчето, намерихме се и я закарах с моята кола до следващата точка.
Както се казва, всичко е добре, когато завършва добре. Ежедневието на екскурзовода също е специфично, често работим, когато другите почиват. Не е лесно за семейството ми, когато в навечерието на Бъдни вечер или Коледа не съм с всички край печката или елхата, а по виенските улици, музеи или околности. Благодарна съм, че го приемат и ме подкрепят във всичко.
Виена –добър избор ли бе за живот и професионална реализация?
-Виена е прекрасен град, не искам да звучи патетично, но наистина го мисля. Както обикновено в живота, низ от събития и случайности ни доведе в този град.
От почти 33 години той е център на нашия живот. Не е далеч от България, само на час и малко със самолет или на един ден с кола. Това ми дава доброто чувство, че тя винаги е близо до мен.
Виена я откривах бавно и постепенно, изпълвах я със спомени и емоции. Харесвам я, защото не е голяма, уютна, обозрима, с неповторима атмосфера, а същевременно е световен град с всички предимства от това.
Винаги има нещо ново за откриване. Било незабелязана още интересна сграда, било закътано уютно кафене. А изборът на изложби и музикални постановки е огромен, всеки ден можеш да имаш ново и различно преживяване.
Звучи нескромно, но не сме ли за завиждане всички, които живеем тук, че "вятърът ни е отвял" точно във Виена?
Австрийската столица е толкова многоцветна и винаги готова да те изненада. Само трябва да излезеш от зоната си на комфорт и вече си в събитията.
Обратната страна на медала за всеки е различна, но има и нещо общо – чувството на тъга, че не можем да сме толкова време с близките си, колкото ни се иска.
Как се отглеждат три деца във Виена? Какви са капаните на родителството в чуждоезичната среда?
-Отглеждането и възпитанието на децата, независимо колко са и къде живееш, е свързано с много усилия, време, понякога лутане и грешки.
Казвам го от дистанцията на времето и с вече пораснали деца с оформени характери и свой път в живота. Разбира се, когато си първо поколение в чужда страна, не е много лесно.
При мен хубавото беше, че съм завършила немска гимназия и не трябваше тепърва да се боря с езика, имах шофьорска книжка и бях мобилна, което, всяка майка знае, е от голямо значение, когато децата са още малки и имат разни извънучилищни занимания (в нашия случай и българското училище към останалите).
Тъй като нямах опит и прохождах за първи път училищната система тук, търсех, ослушвах се и четях, за да открия подходящите училища за децата след началното.
Никога не си позволих да мисля, че някоя оценка е по-ниска заради славянското окончание на фамилното ни име.
Вкъщи говорехме и говорим винаги на български. Понякога беше доста комично, защото след училище те ми разказваха всичко на немски, а аз им отговарях на български. Днес смятам, че по принцип няма да познаете по езика, че са израснали тук, а не в България. Е, имало е и някои смешни случки, няма как.
Кои тематични турове са ви любими?
Нестандартните. Които искат повече ровене и четене, и които показват Виена от по-друг ъгъл, а не както сме свикнали да я виждаме.
По начало туровете съм си ги разделила на две основни групи – «Виена за начинаещи» и «Виена за напреднали». С гостите от България често правя турове от първата група, защото за много това е първата среща с Виена, но все по-често ме ангажират и за турове от втория вид, например «По-малко известната Виена».
Много разнообразни тематични разходки сме правили и правим с Блога на българите в Австрия «Меланж Булгарен» в поредицата «Непознатата Виена», която миналата година стана на пет години.
Благодарна съм, че тази инициатива ми даде възможност къмнай-търсените теми и забележитености да добавя нови немалки предизвикателства като «Кодът Да Винчи във Виена», «Еврейският квартал на Виена», «Виенските централни гробища», «Духове, вещици и вампири във Виена», «Еротична Виена», и др.
Доволна съм, че ги направихме, въпреки, че много се вълнувах преди това, защото с предизвикателствата растем и се развиваме.
Къде, освен Виена бихте ни завели в Австрия и по света?
- Винаги казвам, че Австрия не е само Виена. Тя има толкова красиви и интересни кътчета за откриване. Някои са по-известни, други са скрити перли. Накъдето и да хване човек, ще намери какво да посети и разгледа.
Но все пак класика си остава Залцбург, заслужава си да бъде посетен. Излъчва лукс, самочувстие и достолепие заради историята и архитектурата си и безспорно заради Моцарт.
Грац е скрита перла, защото някак остава все настрани от често правените турове, но е забележителен град с южния си чар и архитектура.
Околностите на Виена с курортния град Баден с право са често посещавани, градът с горещите термални извори е едно истинско бижу на епохата «Бидермайер».
За «по света» не смея да давам съвети, аз самата имам още много да видя и науча.
А сега накъде?
-Напред, да излезем от това трудно, кризисно време, пак да пътуваме без проблеми и да се наслаждаваме на всичко без страхове.
increase font size
