Как работи един личен асистент в Австрия в условията на карантина?
Изповедта е на А.Д, която повече от 10 години упражнява тази професия в алпийската република.
Повече от 10 години А.Д  работя като личен асистент в Австрия. 
 
Имало е периоди, когато  в алпийската страна съм била ангажирана в ритъм 28 дни, после 28 дни – пауза, защото идва колежката ми и ме сменя. В други случаи съм била на по-лек режим: 21 дни работа, следват 21 дни – почивка. 
 
Ситуацията с коронавируса ме заварви в Австрия при жената, за която се грижа от години. Вместо обичайните 28 , турнуса ми продължи цели 42 дни. Пациентката ми е сравнително тежък случай. 
 
И двете останахме спокойни след наложените карантинни мерки. Моята пациентка подкрепя вече 5 години имунната си система с природни продукти, а аз съм видяла две и двеста, и не се уплаших. Моите близки от България се тревожеха много повече, звъняха ми много често да ме питат как съм, как се развива епидемията в Австрия, как сме у дома. 
 
 С моя опит знаех много добре как да подходя в предпазните мерки. Факт е също, че в селището, където сме, кметът раздаде на всяко домакинство писмени инструкции какво може и какво не може да се прави като ограничителни мерки, както и медицински предписания как да се предпазваме от коронавируса. 
 
Високата лична хигиена, както моята, така и на моята пациентка са нещо, което с и без COVID-19 спазвам. Сега се наложи и вътре да съм с маска. Ползвах друга маска, когато трябваше да пазарувам. Ограничих ходенето до магазина: преди излизах едва ли не всеки ден, сега най-много 2 пъти седмично. 
 
За себе си включих витамин D и наблегнах повече на пресните салати, които предлагах и на жената, за която се грижех. 
 
Стана едва ли не нормално по 5 дни да не излизам никъде. В резултат на обезвижването, а също и повечето тежка работа, свързана с  дигането и обгрижването на жената и то толкова продължително време, ми се възпалиха разширените вени. Сега, в условията на карантина ги лекувам. 
 
Аз по природа съм домошар и не ми липсваха много социалните контакти. Единствено разходките на дълги разстояния, като начин на релакс.  
 
След карантината обаче усетих, че съм станала по-предпазлива. Преди, някой като ме попита нещо, веднага се доближах до него и се втурвах да обясням.Днес съм по-дистанцирана. 
 
Преди бях по-бъбрива, сега станах по-мълчалива. 
 
Прибрах се със самолет на България Ер, пилотите ни са невероятни, най-лекото прибиране. Единствената ми забележка е, че смениха с един ден полета, а никой не ме уведоми. Добре, че с колежките подържаме контакт, че от тях научих. По време на полета един пасажер сподели, че предният ден е бил на Швехат за полета, и напразно се е разкарвал. 
 
На Терминал -2 ни очакваха здравни инспектори, които ни премериха температурата. После ни написаха карантинните листи, и си тръгнах за моя град. 
 
У дома съм се самоизолирала за 14 дни. Личната ми лекарка каза, че трябва да си меря температурата сутрин и вечер. Слава богу, всичко е наред. Освен това й изпращам резултатите като правя снимки с телефона. 
 
Сестра ми пазарува, оставя продуктите пред вратата. Вече 6-и ден е така. Още при пристигането ми пристигна и  от полицията, заповедта на здравния министър, че ако не спазвам карантината и излизам навън, ще бъда глобена. 
 
Спя повече, още не мога да се наспя. В момента чета. Имам цяла лавица от непрочетени книжки, обобщава А.Д. 

Прочетено 1679 пъти Последна промяна от Вторник, 10 Август 2021 20:56
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…