sanusetsalvus.com

Вторник, Ян 21 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Pflege Assistent, българите в Австрия

Какво е да си Pflegeаssistent/in в Австрия?

Една изповед на М. Е.

Аз съм почти на 51 години. През август 2020 ще ги навърша.Знам, че не изглеждам на толкова, поддръжам се доколкото мога. Училището във Feldkirch завърших на 49 години.

Защо на тази възраст отидох да уча?

Защото да уча медицина беше детската ми мечта и още е. След гимназията в България исках да следвам медицина, но майка ми, Бог да я прости (почина миналата година) беше много против. Тя беше учителка по физическо и мечтаеше аз да стана учителка по български език и литература. Така, че аз изпълних нейната мечта. Завърших университета във Велико Търново със специалност българска филология и 13 години преподавах в гимназия.

Изпълних мечтата и на родителите на баща ми да се омъжа за военен (бившият ми съпруг беше старши лейтенант). Резултатът е, че отдавна вече не работя като учителка и от 18 години съм разведена. Затова на дъщеря ми никога не й се противопоставям на желанията и изборите. Имам само една дъщеря на 26 години, която живее при мен в Брегенц.

За пръв път работих в чужбина през 2000 година, в Линдау Германия. Бях по програмата за Gastarbeiter от Бон. Имах право само на 18 месеца с виза. Работих в хотел като готвач. След този срок можехме да работим само по 3 месеца сезонна заетост в Германия с цел да не имигрираме. Такива бяха законите до приемането ни в EС. След което можехме да работим в Германия една година с Arbeitserlaubnis и след изтичане на договора свободно.

Аз получих такъв договор за Линдау. Но претърпях Arbeitsunfall и работодателят ми прекрати договорът, защото влезнах в болница. Така се оказах болна, на улицата и без право на помощ от Германия. Беше много тежък период. Но Бог е милостив. Една приятелка българка, която живее в Брегенц, Австрия ми подаде ръка и ми помогна лека полека да си стъпя на краката.

Може да се каже, че тя донякъде е причината да остана в Австрия. Естествено голям процент е и съдба.

В Австрия обаче през 2012 г. нямах право да работя без разрешително за работа. Работодатели от хотелиерството се опитаха да ми извадят, но без успех. Така, че единствения начин да работя легално беше да работя като Selbstständig и да си плащам сама осигуровките. Така и направих и две години имах Reinigungsgewerbe, фирма за почистване. От 2014 г. отпаднаха ограниченията за пазара на труда и аз върнах Gewerbe обратно и започнах да работя като готвач.

Но пак нямах постоянно работно място. А и с колегите, с които работих винаги се разминавахме интелектуално. Тогава започнах да проучвам медицинските училища в Vorarlberg и шансовете ми на тази възраст да отида да уча. Най-доброто училище е в Feldkirch и аз подадох документи и започнах да кандидатствам.

Да, започнах, защото това кандидатстване продължи 3 години. Явявах се на всички писмени и устни изпити за всеки възможен медицински курс в това училище. И винаги получавах отказ. Без обяснение защо. Никой не желаеше да ми каже къде имам пропуски и защо не ме приемат. Просто получавах писма с отказ и учтиво пожелание за успех в бъдеще.

Оказа се, че за да кандидатстваш в такова училище ти трябва немски ниво B2 матура ниво. Аз го карах в Dornbirn и си го платих 780€.

А сега за училището във Feldkirch

Заинатих се като магаре на мост и продължих да кандидатствам. Накрая директорът ме извика и ми обясни, че на Австрия не й трябват чуждестранни академични кадри, и че австрийското образование е пряко подчинено на нуждите на пазара на труда. Ако желая той може да ми позволи да уча, но само една година за болногледачка. И излишно ме предупреди да се съобразявам с нивото на състудентите си. Така, че на българите избрали да учат в Австрия мога само да им кажа добре да си помислят. Става въпрос за пари, използване и конкуренция. Като в този кръг ние чужденците не сме печелившата страна.

Да учиш на немски медицинска литература не е лесно. Ние бяхме само три чужденки в клас от 56 човека. Едната беше работила като медицинска сестра в Сърбия дълги години. Но Сърбия не е в EС и образованието и опитът й не се признаваха, така че тя трябваше да започне да учи отначало. Искам да ти подчертая, че в Vorarlberg навсякъде в училищата се преподава на диалект( близък до швейцарския немски). Казвам навсякъде, защото и дъщеря ми учи във висше училище ( не го завърши и трябваше да плащаме на частно, за да вземе диплома). Имам информация и от български деца, които учат тук.

Та за диалекта. Никой не го интересува дали разбираш или не. Щом си стигнал дотук трябва да разбираш. На мен ми преподаваха и доценти от университета Санкт Гален – Швейцария. Обучението също се водеше на диалект. Сигурно се питате как се справях. С малко повече изобретателност и хитрост. Има лекции на книжовен немски от университети в Германия, качени в YouTube. Особено анатомия, физиология и фармакология.

Само законите, свързани с медицинските професии ми бяха много трудни за разбиране, защото бяха написани на немски юридически език. Но с помощта на дъщеря ми (тя учи International Wirtschaft) и с помощта на доцентка българка, която преподаваше в нашето училище успях да се справя.

За наученото в училището съм много доволна. Който иска да учи може да научи много. Друг е въпросът, че много от колегите ми си правиха други сметки. За това и от 56 човека клас завършихме само половината. Такова прекъсване не бях виждала. Всички обясняваха, че е много трудно. И трите чужденки обаче завършихме.

Наистина бяхме много натоварени, но хубавото е че ни подготвяха директно за професията, която ще практикуваме. Имахме много практики в старчески дом и в болницата. Аз бях в онкология, хирургия и урология.

Лесно или трудно се успява в Австрия?

Относно дискриминацията на чужденците. Трябва да свикнете. И да разберете, че никой няма да ви отстъпи нищо. Ако искате да постигнете целите си, трябва да воювате с всички позволени и непозволени средства. Казвам да воювате, а не да се борите.

Ще ви кажа и още нещо много важно. Щом сте в чужбина - искате или не - вие представяте националността си тук. Аз в австрийското училище нямах право на провал. Защото щях да изложа родината си и авторитета на учителката ми българка. А на нея да стигне дотук й е коствало много.

Относно съпоставяне на австрийското образование с българското мога да кажа, че образованието в някогашна социалистическа България беше на много по-високо ниво от сегашното ниво на образованието в Австрия. Говоря от личен опит. И ще се мотивирам защо. Защото целите са различни. Целта на социалистическото образование беше всестранно развита личност, която да може да оцелява и да се развива при всякакви условия. Малко утопично звучи, но обществото на социализма имаше доста утопични и експериментални насоки.

Докато целта на сегашното австрийско образование е подготовка на тясно специализирани послушни, подчертавам послушни кадри. Не искам твърденията ми да звучат политически, факт е обаче, че политиката и икономиката са тясно свързани.

Относно дисциплината и реда в училището във Feldkirch много са близки до тези на някогашните добри социалистически училища в България. Униформи носехме на практиката. Една униформа за болницата и друга за старческия дом. Иначе в училище ходихме прилично облечени.

Ако, не дай си Боже, отсъствахме от часове или от практика - хиляди извинения и бележка от институцията, където сме били тези часове или болничен, ако си болен. На мен ми се наложи да отсъствам един час заради Steuerberater и трябваше да пиша е-Mail на класната и да нося бележка с печат от кантората на Steuerberater, от колко до колко часа съм била при него.

За отношенията със състудентите ми. Уважаваха ме и ми завиждаха като тайничко злобееха. Всъщност , такива отношения са нормални и са навсякъде. Причините са ясни. Един чужденец трябва да е доволен от такива отношения, защото това означава, че е признат и е успял. Относно съучениците ми австрийци бяха зле с химията. И трябваше да им обяснявам някои химични реакции, което не се прие добре от преподавателя ми австриец и за целта ги премахна от задължително изучавания материал.

Защото се справяхме само аз, рускинята и сръбкинята. Имаше един германец, който се опитваше, но и на него не всичко му беше ясно. Личеше си, че става въпрос за пропуски в средното образование. От този факт си помислих, че източният начин на обучение е бил по-добър от западния.

Къде е по-лесно: в по-малките или в по-големите градове?

Мисля, че в големите градове конкуренцията е по-голяма и шансовете са по-малки. Брегенц и Фелдкирх не са кой знае колко големи. Може да се каже средно големи за Австрия. Но и тук животът е доста забързан и напрегнат. Естествено, във Виена е още по-стресиращо. Но всеки сам трябва да прецени възможностите си.

Аз работя от една година в Лустенау, а живея в Брегенц. Ходя с колата, най-често пътувам по магистралата. И дъщеря ми ходи с колата на работа. Тук без кола ти се затварят много възможности. Аз лично трудно станах добра шофьорка. Дъщеря ми също, голям зор беше. Ама сега всяка година ходим по два пъти с колата в България. Карам основно аз, защото дъщеря ми е млад шофьор.

Бях във Виена няколко пъти с колата. Не обичам да карам в австрийската столица. И в София не обичам да карам. Ама като се наложи, карам. Няма накъде.

Питате ме какво е да си Pflegeаssistent в Австрия?

Това не е лека работа и е свързана с много рискове от физически и психически травми, а и носиш голяма отговорност за живота и здравето на хората, които обгрижваш. Дърпат те от много места. От едната страна, е системата, която с минимум персонал иска да изстиска максимум печалба. От другата, са задълженията и отговорностите ти както човек (работиш с хора), така и юридически (отговорен си пред закона). И може би най-важното да успееш да съхраниш собственото си физическо и психическо здраве.

Така, че това не е лека професия. Както казах свързана е с много рискове. И точно за това я работят и много чужденци. Относно медицинско образование придобито в EС Австрия изисква приравняване. Което ще рече месеци наново учене и държане на изпити. Като това си го плащаш сам. Доколкото знам струва няколко хиляди евро.

При мен всички чужденци са си платили такова приравняване. Друг е въпросът кой колко може дълго да работи както трябва тази професия или е в Lising Firma и образно казано" запушва дупки тук и там" . Тези, които са добре остават за постоянно. Не искам да обидя никиго, просто пиша за реалността в този бранш.

Чувствам ли се удоволетворена с тази диплома?

Относно удовлетворението ми от образованието, което получих в Австрия и от работата ми. В сравнение с работата в хотелиерството е по-добре. По-платена съм, за хората , които се интересуват от пари, по-висок стандарт на живот мога да водя. Но за мен по-важно е, че мога да се развивам интелектуално в сферата на медицината.

Имаме всяка година безплатни или платени курсове. Безплатните аз лично не ги пропускам. От платените си избирам по един курс годишно. Мога да си го позволя и не е кой знае каква непосилна сума. Тази година платих 240€ за 16 часа-два дни - курс „Генетика и медикаменти”. Доволна съм, опресних знанията си и научих много нови неща.

Не съм се отказала от детската си мечта да уча медицина. Ясно ми е, че не съм млада и в Австрия не мога да я осъществя, но ако е рекъл Господ след пенсионирането ми ще мога да я осъществя в България. През годините, които ми остават до пенсия мога да се подготвям. Аз съм от хората, които следват мечтите си и не се отказват.

Това и искам да кажа на хирата, които ще четат тази статия: "Хора на каквато и възраст да сте, колкото и трудно и невъзможно да ви се вижда, не се отказвайте да следвате мечтите си"!

Виждала съм много умиращи хора от всякакви националности и знам, че най-тежко е да си отидеш неудовлетворен от живота си, от това че не си реализирал мечтите си.

Искам да добавя още, че всяка неделя танцуваме народни танци в една зала в Брегенц. Аз ходя редовно, когато не съм на работа.

P.S. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.