Отписана в България пациентка живее своя трети живот благодарение на лекари от Рудолфинерхаус (Rudolfinerhaus) и АКН-Виена.
Историята на 45-годишната Д. Ст. започва със световъртежи, гадене, смазваща умора, няма сили да ходи на работа. Тя тръгва по лекари, като всеки й поставя различна диагноза. Обръща се и към невролог, който й препоръчва скенер. След изследването никой не й казва диагнозата, лекарката й съобщава само за „две находки” и избягва предстоящия разговор, че става дума за тумори в мозъка.
Изписват й лекарства, от които главата й ще се пръсне. Изтормозената жена звъни в съботния ден на лекарката, но среща безчувствено отношение: „Това, което съм предписала, ще го пиете и не ме притеснявайте в почивния ден!”, след като телефонът е затръшнат.
Междувременно Д. Ст. е наясно с диагнозата си: Има 2 злокачествени тумора: единият тумор (по-малко опасен) е обхванал предния мозък, а другият – главния мозък (много опасен, тъй като е в близост до голям кръвоносен съд, и до центрове в мозъка, които отговарят за зрение, слух, движение).
Пациентката знае и че трябва да се оперира – колкото по-бързо, толкова по-добре. Търси помощ и в „Пирогов”, където водещ лекар я преглежда за 4 минути, след като го е чакала 2.5 часа, и й взема 85 лв. за преглед. Ангажира се само с премахване на първия тумор. След прегледа Д. Ст. е наясно, че трябва да търси друг лекар, неврохирург. Препоръчват й клиники в Турция, но тя интуитивно усеща, че това не е нейното място (не само защото й искат два пъти повече пари, отколкото във Виена).
Близки й помагат да се свърже с лекари от Рудолфинерхаус, идва с двама придружители и макар в много безпомощно състояние я подготвят за операция. Нейн лекуващ лекар е OA Dr. Hans-Peter Ammerer, водещ неврохирург и всепризнат специалист във Виена.
„Скромен, възпитан, невероятен човек, обясни ми всичко какво ми предстои, какво ще ми прави. Аз имам много операции в България, но досега никой не ми е обяснявал така, както проф. Ammerer,” С пациентката се запознават и всички сестри, които ще се грижат за нея.
В рамките на 14 дни проф. Ammerer й прави две операции: първо изрязва злокачественото образувания вдясно, от предния мозък, изчаква пациентката да се съвземе от упойката и операцията и без да губи време я подлага на нова интервенция. Този ход и професионализъм на д-р Ammerer спасяват жената. Трябвало е само 14 дни да се забави, и е щяло да бъде фатално.
„Първата операция в Рудолфинерхаус приключи в 16 ч., а в 21 ч. вече можех да говоря”, спомня си Д. Ст. За съжаление, по време на втората операция, точно поради опасната му близост до голям кръвоносен съд, остава 1 мм неизрязана част от тумора. Проф. Ammerer й обяснява защо не е могъл да направи и втората хирургична интервенция перфектна. В крайна сметка трябва да идва на 6 месеца и туморът да се следи.
След операциите Д. Ст. просто не вярва на случващото се с нея – тя е жива, състоянието се подобрява, а след операциите Д. Ст. се връща към нормалния си живот, към професията си на козметичка.
Когато българката пристига във виенската частна болница почти в безпомощно състояние, за късмет Миглена Делчева, която работи тук от години, е на работа. Тя превежда на Д. Ст. и й съдейства максимално, до края на нейния престой, както и на всички по-късни нови хирургични интервенции и прегледи. Така се ражда и приятелството му двете българки.
Миглена Делчева е категорична: „Рудолфинерхаус е най-добрата частна болница в момента, но трябва пациентът да има допълнително здравно осигуряване в Австрия”.
Тъкмо този малък израстък обаче след 2 години започва да създава на Д. Ст. проблеми и отново се налага трета операция на мозъка.
Миглена Делчева я свързва с едни от най-добрите виенски неврохирурзи – Prof. Dr. Engelbert Knosp от Университетската болница във Виена (AKH). Той оперира Д. Ст. през минала година и й спасява живота.
За съжаление, поради разрасналия се за дни тумор не е можело да бъде приложена операцията с гама-нож, който промени лечението на мозъчните тумори. „Третата операция бе най-тежка от всички досега, най-трудно излезнах от нея”, спомня си Д. Ст. Приложено й е мощно лъчелечение: 32 лъчетерапии на главата и 7 (от 7 възможни) на гръбначния стълб, където са успели да се появят малки разсейки.
Лошото отшумява за пореден път и Д. Ст. отново е жизнена, лъчезарна и се радва на живота си. Има 2 прекрасни дъщери, съпруг, който е непрестанно до нея, близки и много приятели, които са готови да й се притекат на помощ.
В България я чака ново разочарование: след като е дала 600 лв. за превод на всички документи, отказват да й признаят и част от разходите за лечението направени във Виена с аргумента, че е трябвало да си вземе предварително документ за лечение в чужбина.
„Приемам тези изключителни трудности като период през който трябва да премина, потъваш надолу, но трябва да се оттласнеш, за да не останеш на дъното , трябва да забравиш думите: „Не мога повече!”.
Усмивката не слиза от лицето й, въпреки, че всичките им спестявания са отишли за лечението й, а единственото й желание е да забрави цялото това ходене по мъките. И напук на всичко продължава да си плаща здравните осигуровки в България.
Светлана Желева
increase font size
