Българският биохимик от 1955 г. до смъртта си през 2016 г. работи и живее във Виена.
Ученият си отиде от този свят непризнат и отнасяйки в гроба тайната на своето лекарство против рака. Продан Христов (1923-2016 г.) създаде лекарството антималигноцит (клиничното наименование на препарата - СН 23) срещу злокачествени тумори.
Почти до края на живота си той се бори за признаването му в Австрия, Германия и България, но не срещна подкрепа и разбиране. Реакциите срещу лекарството и неговия изобретател се движеха от „Осанна” до „Разпни го”.
Ето и някои акценти от неговия живот, разказани от Венелин Митев в най-новата му книга „Българи за които говори светът”.
Продан Христов е роден в карловското село Мърченик на 3.12.1923 г. Когато е 14-годишен, продължава образованието си в Карлово във френска паралелка. Той е бил най-силният ученик по химия, биология и физика. „Всичко, което виждате е химия”, обичал да повтаря учителят му по химия и неговите думи предопределят живота на Продан.
Гимназия завършва през 1944 г, но след това е стопиран да продължи във ВУЗ, защото отказва да влезе в партията и е обявен за „неблагонадежден”. Така пропада опитът му да запише следване по медицина, ветеринарна медицина, а също и Художествената академия (хобито му е да рисува).
Не му остава друго освен да търси начин да се измъкне от България. И на 12.12.1955 г. успява като не просто бяга през границата, а се качва на самолета и право във Виена. Разрешават му да замине след месеци наред всекидневно висене в софийската полиция, където настоява да замине при брат си в австрийската столица, за да се оперира тук от тумор в главата. Естествено, диагнозата е измислена, но убедително Продан Христов обяснява симптомите на заболяването си. Предлагат му да замине в Москва, но той се преборва да е Виена. Най-накрая го пускат с уговорката, че като се оперира ще се върне в България.
Във Виена го чака брат му д-р Христо Христов, който живее в Австрия от 1942 г., който поема всичките му разходи по престоя му. Лошото е само, че не знае немски език. Иска политическо убежище и го получава. Записва и медицина, като учи език усилено. Учи медицина 7 семестъра и се прехвърля да следва биохимия.„Биохимията ми е по-интересна. Видях, че медицината не е нещото, което искам: да ходя с чантата от болен на болен. Според мен, минаха времената, когато лекарите са правели откритията.
Днес е изключено да се направи някакво откритие, ако не сте вещ в областта на химията. Във всички скрити, маскирани неща, които не са открити, в основата им лежат биохимически процеси”, обяснява Христов.
През пролетта на 1959 г. Продан Христов и брат му пият кафе и обсъждат отново статия, посветена на рака и той му подхвърля: „А ти защо не вземеш да работиш в тази област?”. Това е достатъчно и след 3 месеца Продан е готов със своето лекарство, което нарича антималигноцит (от лат.малигнен - злокачествен туморен растеж ), т.е противотуморно средство.
Активната съставка на медикамента се изолира от див божур. Добавя и други билки, сред които е лопенът, познат още като овча опашка. Продан Христов още от дете се интересува от билкарство и знае много за лечебните растения.
Най-напред ученият тества продукта върху плъхове (над 300 бр.) в домашна професионална лаборатория, финансиран от своя брат. През април 1961 г. публикува резултатите в немското сп.”Международен журнал за профилактична медицина и социална хигиена”.
Следват клинични проучвания в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, които отново дават много добри резултати. Много успешни са и резултатите в Хирургическата университетска клиника в Грац при проф. Шпат и в Хануш Кранкенхаус - Виена с директор проф. Флайшхакер. При тези и други проучвания се установява, че освен върху рака лекарството действа и при диабет, хепатит, гъбични заболявания, синузит и даже СПИН. Препаратът е тестван и в Раковия институт във Виена, а също и в старчески дом.
Следват няколко неуспешни преговори с различни фармацевтични компании за производство и запазване на патента върху антималигноцит от Продан Христов. Сред като не успява да регистрира лекарството в Австрия, в средата на 60-те години на 20 в. ученият заминава в Германия да тества и там своя продукт, където прави своя клиника за лечение на онкоболни в Бад Райхенхал. Не след дълго става така, че Христов е обект на злостна кампания, намесва се и прокуратурата и той трябва да напусне Германия като не може по-късно да си прибере документация с описаните над 600 случая на лечение на болни. Връща се отново в Австрия, където отново следват 6 неуспешни години да се постигне признаване на лекарството.
Междувременно Продан Христов предоставя лекарството си безплатно на нашенци, но болните стават все повече и повече, а той няма възможност да финансира всички нуждаещи се и започва да предлага опаковката по 20 марки. На това му действие реагира прокуратурата, пред която ученият е натопен от зложелателни българи за незаконно производство и продажба на лекарството.
След промените през 1989 г.Продан Христов заживява с надеждата, че родината ще се поинтересува от неговото лекарство и то ще се произвежда там, където му е мястото - в България. Тъй като официално никой не го потърсва, през 1993 г. той изпраща до здравно министерство и Изпълнителната агенция по лекарствата документация от 400 страници за лекарството. „Ако го регистрирате в България, мога да гарантирам, че в кратък период българските клиники ще бъдат пълни с чужденци, които носят валута. България ще може да изнася за целия свят медикамента, а това означава огромни приходи”, твърди Христов.
И двете ведомства не отговарят на молбата му.
Той предлага да създаде Онкологичен център в Пловдив с легла и за чужденци, като за българите лечението ще е безплатно. Идеята първоначално уж е приета, но в крайна сметка нищо не се прави по осъществяването й.
През последните години от живота си Продан Христов, надхвърлил вече 90-те, но все още активен, походката му – енергична, умът-бистър, вече се беше отказал от битката за регистрирането на антималигноцита. Той вече е взел и решението да не разкрие на никого тайната на продукта.
На въпрос Защо не го остави на сестра си, на племенниците си, той отговаря, че никой от тях не се интересува от тия работи. „Като им казвах да следват биология, фармация, химия, те не искаха.”
Продан Христов беше песимист и по въпроса за това как ще завърши битката на човечеството с рака. „ Още 50 години може да минат без да има лекарство, защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт…А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те като не го искат, насила хубост не става! Болните го искат и протестират, но има и един отгоре, който вика: Не. Жалко за времето…Не може да даваш на някого живота в ръцете, а той да не подава своята ръка. Но всеки човек си има съдба, моята е да опъвам каиша, да нося Кръста. Моята съдба е да съм българин.”
increase font size
